Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-02-19 11:35:19 Здравейте! При принудително ползване на платен отпуск по чл. 173(4) КТ, работодателят може ли да нареди ползването на остатъците от отпуските - всички служители излизат в отпуск едновременно и се връщат, според различните си остатъци от отпуск по различно време на работа? Благодаря Ви! Ивелин Гочев Съгласно чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В разпоредбата изрично е посочено - при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители. МВ/
2019-03-18 11:18:12 Здравейте, как законово работодател може да ограничи ползването на платен годишен отпуск на лице, което иска да ползва повече дни, отколкото му се полагат пропорционално на отработеното време? Моля за законова обоснованост. Благодаря. Елина Недялкова Уважаема госпожо Недялкова, Съгласно чл. 155, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. В ал.2 на чл.155 от КТ е предвидено, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск, необходимо е да има най-малко общо 8 месеца трудов стаж, независимо при колко работодателя го е придобил. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Видно от разпоредбата на чл. 173, ал. 5, изр. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му не е отложено. Случаите, при които е възможно отлагането на ползването на платения годишен отпуск и реда за това са определени в чл. 176 от КТ. Следва да се има предвид, че във всички случаи на работника или служителя трябва да се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 173, ал. 5, изр. 3 от КТ). Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година едностранно от работодателя - поради важни производствени причини при условие, че е осигурено ползването на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен. Обръщаме Ви внимание, че независимо дали е отложено ползването на платения годишен отпуск и по кой ред в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години (чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО). От цитираните по-горе разпоредби е видно, че няма пречка по всяко време на календарната година работникът или служителят да ползва полагаемия му се платен годишен отпуск – наведнъж или на части. Отпускът се разрешава от работодателя въз основа на писмено искане на работника или служителя, като основание за отказ може да бъде отлагане на ползването при условията на чл. 176, ал. 1 КТ. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от НРВПО, съгласно която, когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. КА
2019-04-09 19:06:34 Работя на ненормирано работно време , като често се остава по половин-един час след 8 часов работен ден - за което сме компенсирани с 5 дни допълнителен платен отпуск. Имам следния казус - след нормален работен ден в делничен ден - вече съм се прибрал вкъщи в 17 часа - същата вечер след обаждане от прекия ми ръководител в 23 часа отивам на работа за отстраняване на авария на машина до 02 часа на следващия ден. Въпроса ми е трябва ли да ми се заплати 3 часа извънреден труд, поради това,че не е положен веднага след края на нормалното работно време и е за отстраняване на авария - въпреки че сме на ненормиран работен ден? Иван Василев Уважаеми г-н Василев, Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 263, ал. 1 от КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. При установен ненормиран работен ден работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд (чл. 139а ал. 7 от КТ). В тази връзка сме на мнение, че няма нормативно основание за начисляване на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в описаната хипотеза. Бихме искали да обърнем внимание, че общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 139а, ал. 6 от КТ).НС
2010-08-03 19:38:03 Сключен е трудов договор по чл.111 с клауза за изпитване в полза на двете страни. Може ли договора да бъде прекратен по чл.334 с предизвестие от страна на работника, или трябва да бъде прекратен по чл.71? Васева Съгласно чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Разпоредбата на чл. 334 КТ се прилага, когато в договора няма клауза за изпитване или срокът за изпитване е изтекъл. КС NULL
2010-08-11 12:47:32 Здравейте,имам дете на 2,7г. ,нямам брак,но детето е записано на баща му,не се водим на един адрес.Интересуваме при това положение колко имам право да ползвам Неплатен отпуск за гледане на дете.Интересувам се защото няма кои да ми помага за детето,а неплатената от 6 месеца ми изстича септември и искат след това да ме съкратят. Соня Омайска Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 4, т. 1 КТ предвижда, че родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него. Ако отговаряте на посочените законови изисквания, имате право да ползвате 12 месеца от този вид отпуск. КС NULL
2019-07-03 21:56:33 Здравейте, от 01.02.2009 и до момента работя без прекъсване при един и същ работодател.На 11.12.2017 се пенсионирах по чл.69 б.Имам ли право на парично обещетение и ако имам, в какъв размер.Как се изброяват годините работени при един работодател, от 01.02.2009 до пенсионирането ми на 11.12.2017, или от 01.02 до момента.Предварително ви благодаря . Захари Цветков Уважаеми г-н Цветков, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение в по-голям размер може да се уговори с колективен или индивидуален трудов договор. Ако трудовият договор бъде прекратен, независимо от правното основание за прекратяването му, работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато отговаря на условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване - право на пенсия от лицата, работещи при условията първа или втора категория труд. Без значение за задължението на работодателя за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. Преценката за размера на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ (продължителността на трудовия стаж) се прави от работодателя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към момента на пенсионирането. С оглед на гореизложеното и данните посочени в запитването, считаме че имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. ЛТ/
2019-08-26 16:17:56 Здравейте, Има ли срок за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия договор на основание придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на служител, работил при същия работодател през последните 10г. от трудовия му стаж и упражнил правото си пенсия, и ако има такъв срок за изплащане на обезщетението, последното зависи ли от датата от която е издаденото пенсионното разпореждане на лицето. Румяна Котева Уважаема госпожо Котева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Без значение за задължението на работодателя за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. Преценката за правото на обезщетение и неговия размер (продължителността на трудовия стаж на работника или служителя) се прави от работодателя. Ако лицето отговаря на условията на чл. 222, ал. 3 от КТ към датата на прекратяването на трудовия договор работодателят е длъжен да му плати обезщетението. В чл. 228, ал. 3 от КТ е предвидено, че обезщетенията по този раздел, вкл. обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. БД
2019-11-22 13:48:03 Записана съм за специализация във ВМУ, изцяло на моя издръжка, нямам писмени и усни уговорки с работодателя, за моето желание да специализиран. Искам да ползвам от следващата година платена отпуска за обучение и за подготовка за държавен изпит (169 КТ). Ако работодателя ми даде съгласие, но той има ли право да ме задължи с договор от 5 години - без право да напускам. Айлин Терзиева Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Отпускът може да се ползва както наведнъж така и на части, в зависимост от организацията на учебния процес, като размерът е 30 работни дни. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Предвид изложеното считаме, че ако обучението не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище със съгласието на работодателя, може да ползва платен отпуск по реда на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ в зависимост от това, в какво училище се обучава и на какви изпити ще се явява. В разпоредбата не е предвидено сключване на договор за работа при работодателя на определен брой години, без право на прекратяване на трудовия договор. Такива клаузи могат да се съдържат в договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация по чл. 234 от КТ. В случай, че става въпрос за специализация във ВМА, за отговор се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/
2010-09-30 13:42:26 Може ли да се сключи споразумение с лице по чл.259 от КТ,във връзка с чл.119,за съвместяване на неговата длъжност и за длъжност по вакантна щатна бройка? Здравка Ковачева Съгласно разпоредбата на чл. 259 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. От това може да се направи извод, че по смисъла на чл. 259 от КТ, вътрешно заместване се осъществява, когато работникът или служителят изпълнява длъжността или работата на друг работник или служител от същото предприятие, който отсъства за по-дълъг период от време от работното място, без значение причината за отсъствие. Тъй като в запитването си посочвате, че длъжността е вакантна, на това основание лицето не може да изпълнява допълнителни функции. МВ/ NULL
2010-10-09 19:48:48 При подаване на документи за пенсиониране в НОИ се получава дублиран период за осигурителен стаж от трудова книжка и УП-13 издадено от Архивохранилището на НОИ за ликвидирано предприятие, но разликата в стажа е от почти година. Въпросът ми към Вас е - не е ли достатъчна трудовата ми книжка за доказване на трудов стаж, след като е попълнена и приключена според изискванията. Въобще не я вземат под внимание, изчисляват стажа според УП-13, нормално ли е. Защо ни е трудова книжка, след като не служи за доказване на трудов стаж. благодаря Ви предварително. Николай Тодоров Конкретната преценка за наличието или липсата на основание за зачитане на осигурителния стаж като продължителност, категория труд, от която следва да бъде зачетен и др, се прави от длъжностните лица в Националния осигурителен институт, въз основа на оригиналните документите за осигурителен /трудов/ стаж – удостоверения за осигурителен стаж, трудова книжка и др. Това е така, тъй като пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случай на несъгласие с издаденото разпореждане имате възможност за обжалване, предвидена в чл. 117, ал.1, т.2, б. „а” и ал. 2 от КСО, съгласно който пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Тези разпореждания се обжалват в тримесечен срок от получаването им. NULL
Страница 5137 of 6864