| 2016-08-22 14:23:48 |
Здравейте. Работя в държавно учреждение на трудов договор на 8 часов работен ден. Искам да попитам, има ли законова пречка да се запиша да следвам "доктурантура" редовно обучение, при положение, че от университета нямат против, даже обратно - не искат да разкриват задочни или дистанционни бройки, само редовни. |
Живко Димов |
Няма предвидени ограничения както в Кодекса на труда така и в други нормативни актове, лицето - редовен докторант да работи по трудов договор на пълно работно време. По отношение на правото Ви на стипендия, ако имате право на такава, следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/ |
|
| 2017-01-10 09:28:46 |
Може ли служител да е на разположение на работодател(домашно дежурен)от 17.30 до 7.30 сутринта ,в ден, в който ползва отпуск, компенсация или болничен.Може ли да се приеме, че отсъствието е от 8-17 и след това може да се ангажира от работодателя при необходимост. |
Елена Милчакова |
Не може да се установява задължение да бъдат на разположение на работодателя работници или служители, които ползват отпуск, компенсация или болнични, тъй като техният размер се определя в работни или календарни дни, а не в части от тях. СН/ |
|
| 2017-01-24 14:37:05 |
Отпуска по чл. 169, ал. 1 от КТ може ли да бъде прекъсван по реда на чл. 175 КТ, като остатъка се ползва в следващ период от време? |
Ивайло Николов |
Съгласно чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. Както е видно, в разпоредбата са предвидени условията за прекъсване на платения годишен отпуск.
Съгласно чл. 169, ал. 1 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Кодексът на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските не съдържат специална разпоредба, регламентираща прекъсване ползването на разрешения отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ поради издаване на болничен лист. Мнението ни е, когато по време на ползване на този отпуск на лицето бъде издаден болничен лист, ползването на отпуска се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително, при наличие съответните изисквания. МВ/
|
|
| 2017-02-07 11:58:53 |
Добър ден, какво означава термина "Основна заплата" и какво включва той? В основната заплата включват ли е платеният годишен отпуск? |
Магдалена Колева |
В чл. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми.
Според ал. 2 на чл. 4 от наредбата с колективен или индивидуален трудов договор не може да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.
Съгласно разпоредбата на ал. 3 основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
При оценката на работното място се отчитат:
1. сложността на труда;
2. отговорността на труда;
3. тежестта на труда;
4. параметрите на работната среда - ал. 4.
В чл. 5 от НСОРЗ е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието.
В колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности.
В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт.
|
|
| 2017-02-18 08:33:16 |
Здравейте! Работя на 4 часов работен ден. Поради заболявне излязох в продължителен болнични от 310 дни след,което ме пенсионираха по болест,но продължих да работя. Времето на болничния за какъв трудов и осигурителен стаж ще ми се зачетат. И времето на майчинство за какъв трудов и осигурителен стаж се зачита. |
Ася Костова |
Съгласно разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 2 от КТ, за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им, както и ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност.
Времето, през което работничката или служителката е ползвала отпуск по чл. 163, ал.1 от КТ – за бременност, раждане и осиновяване и по чл. 164 от КТ – за отглеждане на дете до 2 – годишната му възраст се признава за трудов стаж и влиза в общия трудов стаж на лицето, поради което не се вписва отделно в трудовата му книжка.
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица-ал.3 на чл.355 от КТ.
В чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигураване /КСО/ е установено, че осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Според чл. 9, ал. 2 от КС, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
|
|
| 2017-03-22 11:10:27 |
Как стои въпросът с наемане на чуждестранни граждани от страни извън ЕС (бивши руски републики) за сезонна работа - нискоквалифициран труд в бълг.дружество? |
СЕВДАЛИНА ТОДОРОВА |
по този въпрос се обърнете към Агенцията по заетостта. |
|
| 2010-02-14 14:51:28 |
Здравейте. Започнах работа в една фирма през декември 2006 год., на 16 декември 2009 год. преустанових трудовите си правоотношения с фирмата с писмено предизвестие от 30 дни . И така от 16 дек. 2009 вече не работя в дадената фирма. За тези три години имам 37 дена неизползван платен отпуск и до този момент бившите ми работодатели не са ми ги изплатили. Бих искал да ме посаветвате какво да направя, така че бившият ми работодател да не се измъкне безнаказано, а аз да си получа полагаемите се пари. Благодаря ! Предварително. |
Стилиян Куташки |
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е уредено в чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение е дължимо от работодателя от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че обезщетението не Ви бъде изплатено от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който задължението е станало изискуемо /чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ/. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред /чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ/. КС |
NULL |
| 2010-02-19 18:49:30 |
kakvo glasi 4l.67 al. 1 t 1 |
tania stoianova |
Уважаема госпожа Стоянова, От запитването предполагаме, че искате да получите отговор, свързан с текста на чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, чиято редакция е "Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време". ЕКБ |
NULL |
| 2017-06-30 18:39:28 |
Здравейте!Съпругът ми е кмет на кметство.Втора година им изплащат работното облекло по ведомост.Същото е обложено с всички видове осигуровки и ДОД.Редно ли е това и на какво основание? Благодаря за отговора! |
Иванка Андреева |
Съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
В българското трудово законодателство за работещите по трудово правоотношение (трудов договор) се прилага Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.). Съгласно чл. 3 от наредбата се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от наредбата, не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари.
Поради това изразяваме мнение, че за конкретен договор по поставения въпрос можете да се обърнете към МФ.
|
|
| 2010-02-24 23:56:05 |
Съкратена съм по чл.328, т.3. Изплатено ми е обезщетение по чл.220 и чл.224. По-малко от месец след датата на прекратяване на ТД ставам съдружник във фирма и съм назначена за управител с ДУК. В този случай имам ли право на обезщетение по чл.222? Ако уволнението е признато за незаконно, при ДУК имам ли право на обезщетение за оставане без работа? |
Анелия Христова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В случай, че след прекратяване на трудовия договор на посочените в разпоредбата основания лицето не работи по трудово правоотношение, мнението ни е, че има право на предвиденото обезщетение. Обезщетението се дължи само при прекратяване на трудовия договорна изрично предвидените в чл. 222, ал. 1 от КТ основания. МВ/ |
NULL |