| 2011-04-05 08:33:40 |
Назначена съм по заместване, а титуляра е в дългосрочен неплатен отпуск. В момента ползвам отпуск по болест, но титуляра се връща на работа. Може ли трудовият ми договор като заместник да бъде прекратен докато съм в болнични? |
Т. Тенева |
Уважаема госпожо Тенева Съгласно чл.325,т.5 , трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа,т.е. независимо от това,че в момента ползвате отпуск за временна неработоспособност.ИД |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-27 15:01:09 |
Има ли право, баща, който работи по трудово правоотношение да ползва отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ, ако майката не е в трудово правоотношение? |
Ася Иванова |
В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и всеки от родителите ползва сам своето право на отпуск. Съгласно чл.49, ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал.3 на чл. 49 от наредбата. С оглед на горното независимо, че майката на детето не работи по трудово правоотношение, бащата има право да ползва този вид отпуск. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-21 13:25:18 |
Въпросът ми е свързан с графика за отпуските. От промените в КТ не мога да разбера аз ли служа на отпуските или те на мен? И как точно да си планирам в началото на годината какво, ще ми се случи и кога?Посочените случаи за промяна не са в полза на работещото лице, според мен. |
Цветелина Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, Съгласно чл. 37а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), преди да утвърди графика по чл. 173, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от НРВПО работодателят включва в графика и определя времето на ползване на платения годишен отпуск на работниците и служителите, които са били поканени по реда на чл. 37а, ал. 1 да определят времето на ползване на платения годишен отпуск, но не са направили това. В чл. 172 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Следователно, задължението на работодателя да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск, е само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Ако работникът или служителят пожелае да ползва платен отпуск за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-20 09:17:11 |
На 22.08.2011г. ми изтича отпускът по майчинство за отглеждане на дете до 2г. възраст. Работодателят ще ме освободи по чл. 331 като ще ми изплати и полагащото ми се обезщетение. Имам 8г. трудов стаж. Въпросът ми е: Ще мога ли да се запиша в бюрото по труда и за какъв период ще получавам получавам обезщетение за безработица? |
Даниела Йорданова |
Уважаема госпожа Йорданова, Във Всички случаи , след прекратяване на трудовото правоотношение имате право да се регистрирате в Бюрото по труда и да се ползвате от услугите на институцията за търсене на работа. Правото на парично обезщетение при безработица възниква, ако са налице определените в закона изисквания. Съгласно чл. 54а, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.Времето за получаване на обезщетение по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО е поставено в зависимост от общия брой години осигурителен стаж, който лицето има към момента на отпускането (чл. 54в, ал. 1 от КСО). При осигурителен стаж до 3 години - периодът е 4 месеца, от 3 до 5 години - 6 месеца, от 5 до 10 години - 8 месеца, от 10 до 15 години - 9 месеца, от 15 до 20 години - 10 месеца, от 20 до 25 години - 11 месеца, а над 25 години - 12 месеца. Трябва да знаете, че на основание ал. 4 от чл. 54б от КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата и ако лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни, считано от прекратяване на трудовото правоотношение. Следва да имате предвид, че на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО, самобезработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-09-28 09:51:37 |
Фирма "Trenkwalder" има ли лиценз за изпращане на хора на работа в чужбина? |
Емил Ангелов |
Уважаеми г-н Ангелов, Моля, за информация да се обърнете към Агенцията по заетостта. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-10-05 10:10:43 |
Мога ли да връча едновременно предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение /в заповедтта ще е записано, че правоотношението се прекратява с изтичане срока на предизвестието/ |
Евгения Кънева |
Няма законова пречка да бъдат връчени едновременно предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-11-09 10:46:02 |
Моля за разяснение на чл. 57, ал.2 КТ, третиращ въпроса за присъединяване към КТД. Законосъобразно ли е събиране на присъединителни вноски от нечленуващите в синдикатите- страна по договора, за да се присъединят към него? Как се процедира при различна позиция на работодател и синдикати по въпроса за събиране на вноски? Благодаря, очаквам отговор. |
И. Кьосева |
Уважаема госпожа Кисьова, Разпоредбата на чл. 57, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Видно от самата разпоредба страните определят условията в КТД. Ако не могат да постигнат съгласие следва да отнесат спора за решаване съгласно Закона за уреждане на колективните трудови спорове. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-12-08 18:28:08 |
Имам неизползван годишен отпуск в размер на 7 дни, какъв документ / молба,заявление или друго / да представя пред работодателя си,за да ми се прехвърли и как да бъде оформен и правно издържан текста. |
Емилия Йорданова |
Уважаема госпожа Йорданова, Съгласно чл. 176, ал. 2 от Кодекса на труда, при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. Видно от текста на разпоредбата, документът е "Писмено искане" в което да посочите уважителни причини и размера на отпуска, който желаете да отложите за следващата календарна година. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-01-31 21:19:43 |
От 01.01.2008г. работя като автомонтьор с трудов стаж за професионален опит 10г.но сега ми предстои в същото предприятие считано от 01.03. 2012г. да променя длъжността си в организатор производство.Ще имам ли право на същия клас или ще бъда лишен от него,защото никога не съм работил на такава длъжност? |
Р.Чешмеджиева |
Уважаема госпожа Чешмеджиева, Според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Следователно и при преминаване на друга длъжност при същия работодател, размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се запазва. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-28 12:16:17 |
Служител назначен на половин работен ден на основен тр. договор (психолог на 3,5 ч.) има ли право на допълнителен пл. год. отпуск и в какъв размер? В предприятиието има заповед на директора за допълнителен отпуск на психолозите в размер на 9 дни по чл. 156 т. 1. |
Диана Арсова |
На основание чл. 2, т. 12 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 267 от 12.12.2005 г., обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., изм., бр. 35 от 28.04.2006 г., в сила от 1.04.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 10 от 6.02.2009 г., бр. 67 от 21.08.2009 г.), право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда имат работници и служители, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. Съгласно чл. 4 от наредбата, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при тези условия в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от една календарна година при посочените условия, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. КС |
Трудово право на Република България |