| 2010-03-09 09:46:47 |
Задължително ли се издава заповед при промяна на % допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит. |
Мария Владичева |
В чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. МВ/ |
NULL |
| 2017-09-18 18:43:01 |
Договорът със срок 2 години изтича 4 месеца след термина ми. (термин: 24.04.18; срок на ТД: 30.08.18) 1. Обещетението за отлеждане на дете ще бъде ли преустановено след изтичане на договора? Ползвам ли защитите, описани в чл. 313а от КТ до края на ТД? Ако започна работа за месец в друга фирма след 30.08.18 ще се измени ли размерът на обезщетението |
Пламена Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Съгласно чл. 50, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Законодателят предвижда в чл. 52 от КСО, че при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство (във вашия случай при прекратяване на срочното трудово правоотношение) през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 КСО (410 календарни дни, от които 45 преди раждането). В случай, че започнете работа след 30.08.2018 г. приложение ще намери чл. 50а, ал.1, т.1 от КСО, съгласно който майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение за бременност и раждане, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението определено по чл. 49, ал.1 от КСО, когато след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи (т.е. след първите 135 дни, от които 45 преди раждането), не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Размерът на обезщетението за бременност и раждане се определя към момента на настъпването на основанието за определянето му, съгласно чл.49, ал.1 от КСО.
В чл. 53 от КСО е посочено, че след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете (по чл. 164 от Кодекса на труда) на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това означава, че само в случай че имате действащ трудов договор, по който можете да заявите ползване на отпуск по чл. 164 от КТ, ще имате право на обезщетение.
Следователно в конкретния случай, след прекратяване на срочния Ви трудов договор, ще имате право на парично обезщетение за бременност и раждане, т.е. за първата година от майчинството, но няма да имате право на обезщетение за втората година, тъй като няма да отговаряте на условията да сте в отпуск по чл. 164 от КТ.
Следва да имате предвид, че ако започнете работа при друг работодател и детето все още не е навършило 2-годишна възраст, няма пречка да подадете заявление за ползване на отпуск по чл. 164 от КТ и да получавате парично обезщетение за гледане на малко дете до 2-годишна възраст.
Що се отнася до разпоредбата на чл.313а от Кодекса на труда, тя се прилага за всички работнички и служителки, независимо от вида на трудовия договор.(СР)
|
|
| 2017-10-12 10:32:24 |
Здравейте, може ли работодателят да включи във вътрешните си правила, че ще признава като дейност по същата или сходна професия за целите на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и времето на обучение във висше училище за степен "магистър" или "доктор", доколкото степента е придобита по същата или сходна специалност (по аргумент на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ). |
Десислава Минкова |
Здравейте госпожо Минкова,
При определянето на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, признаването на предходен трудов стаж се извършва от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение. Преценката на работодателя следва отчита разпоредбата на чл. 12, ал.4, т.2 от НСОРЗ, съгласно която трябва да са налице едновременно две предпоставки: от една страна се отчита времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, а от друга - тази трудова дейност и/или професия е същата или сходна с работата по сключения трудов договор. Визираната от Вас разпоредба посочва, че лицето трябва да е упражнявало трудова дейност и/или професия за същата или сходна с работата по сключения трудов договор, а не да е било в процес на обучение за придобиване на професионална квалификация. Освен това при упражняването на тази дейност, лицето трябва да е било задължително осигурено за съответните осигурителни рискове, докато студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка, подлежат само на здравно осигуряване и се осигуряват съгласно чл.40, ал.3, т.2 от Закона за здравното осигуряване за сметка на държавния бюджет. Предвид това, че студентите/докторантите по време на обучението не изпълняват посочените в чл.12, ал.4, т.2 от НСОРЗ условия, считаме, че работодателят не би признал тези периоди при определяне на допълнителното възнаграждение за придобит трудовия стаж и професионален опит. (СР)
|
|
| 2010-03-30 19:45:32 |
ЗАщо след като ваш експерт твърди че според чл.167А не може д се ползва отпуск от 12 месеца само от единия родител ,в НРВПОвсе още съществува текста по чл 49ал 4-който урежда именно това. Моля някой който е наистина компетентен да даде отговор!Има ли право майката да ползва и 6-те месеца неплатен отпуск полагащи се на бащата. 12-03-2010 |
РАЛИЦА ГЕОРГИЕВА |
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труд /КТ/, след използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ, всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползват този вид отпуск. Това означава, че правото на ползване на този вид отпуск е лично право на всеки от родителите на детето. Параграф 39 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на КТ /ЗИДКТ/, обн., ДВ, бр. 52/2004 г., даваше възможност до 31.12.2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ със съгласието на единия родител да се ползва изцяло от другия родител. С тази разпоредба е направено изключение от принципа за лично ползване на отпуска, като се дава възможност на един от родителите освен личното си право да ползва и правото на другия родител. Законът ограничава тази възможност до датата 31.12.2006г. Поради това след тази дата не е възможно ползване на “прехвърлен” отпуск. Вярно е, че съгласно чл. 49, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато един от родителите /осиновителите/ желае да ползва изцяло отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер на 12 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител. Тази разпоредба също бе приложима до края на 2006г., съгласно § 39 от ПЗР на ЗИДКТ от 2004г. КС |
NULL |
| 2017-11-23 09:30:47 |
При липса на определена длъжност в щатното разписание. може ли да се назначава служител по чл.259 на тази длъжност? |
В.ТОДОРОВА |
Уважаема г-жо Тодорова,
Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването на отсъстващия работник или служител се извършва със съгласието на заместващия работника или служителя и работодателя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3 от КТ). В тази връзка сме на мнение, че приложението на чл. 259 от КТ е възможно единствено когато в щатното разписание, което е одобрено от работодателя съдържа определената длъжност и тя е заета от работник или служител, който отсъства по определена причина, но не е възможно да бъде изразявано съгласие за заместване без да е налична преди това длъжността в щатното разписание и тя да е заета от друг работник или служител.нс
|
|
| 2017-12-14 12:24:09 |
При невъзможност да се използва платената годишна отпуска за 2013 и 2014 г. губи ли се, и може ли да се ползва през 2018 г.? Благодаря Ви! |
Алексиева |
Уважаема госпожо Алексиева,
По отношение на отпуските след 01.01.2010 г. се прилагат разпоредбите на чл. 176а, ал. 1 от КТ – когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Алинея 2 посочва, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. КА
|
|
| 2010-04-28 09:56:02 |
Здравейте, моля за отговор! Съкращават ме на основание чл328 с предизвестието ми дават и заповед за неспазване на същото. Как да постъпя, за да мога да се възползвам и от обезщетението за неспазено предизвестие и по чл.222, в случай че не започна работа в месеца следващ този на предизвестието (в случая Юни) |
Райна Михайлова |
Уважаема госпожа Михайлова, След като срокът на предизвестието не е спазен, то във всички случаи имате право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, се дължи при оставане без работа след прекратяване на трудовия договор, поради съкращаването Ви в щата. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. ЕКБ |
NULL |
| 2018-02-16 11:13:05 |
1. При командироване на служител от трета категория на позиция, която е от втора категория за кратък период от време (в случая не е налице втори договор, а има заповед за командироване, издадена от работодателя), необходимо ли е промяната на категорията да се отбележи в определени документи (например разплащателни ведомости) и ако да – в кои? Необходимо ли е уведомяване на определени институции?
2. Също така какво е необходимо още да се направи, за да може служителят да ползва натрупания трудов стаж от по-високата категория при пенсиониране? |
Петя Стефанова |
Уважаема госпожо Стефанова,
Бихме искали да Ви обърнем внимание, че съгласно Кодекса за социално осигуряване, преценката на категорията труд се извършва от длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на база оригинални документи за осигурителния стаж. В тази връзка всички въпроси, свързани с определянето на категория, продължителността на стажа и др. следва да отправите към ТП на НОИ с представяне на първична документация, доказваща характера и особените условия на труд. /ДК/
|
|
| 2018-04-03 10:12:23 |
Здравейте,
дружество изплаща заплатите на своите работници в брой.Възможно ли е при получаването на работните заплати вместо да се разписват на платежна ведомост, да се разписват на фишовете си на получил сумата.Това достатъчно доказателство ли е за това,че възнаграждението е получено? |
Елвира Георгиева |
В чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 270 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Организацията на работната заплата в предприятието се регламентира във Вътрешните правила за работната заплата. Съгласно чл. 22, ал. 3, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват общи положения за организацията на работната заплата в предприятието. Според чл. 22, ал. 4, т. 8 от НСОРЗ, във вътрешните правила за работната за работната заплата могат да се включват редът и начинът за изплащане на работната заплата. МВ/ |
|
| 2018-05-02 12:54:02 |
Какво включва брутната запрата за предходният месец ,във освава на която се изчислява годишният платен отпуск.Или по точно какво не се вкючва в нея. |
Любомир Илиев |
Уважаеми господин Илиев, Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Относно определянето на брутното трудово възнаграждение в този случай, приложими са разпоредбите на чл. 17 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с ПМС № 4/2007 г., а за работещите в държавната администрация – чл. 107а, ал. 19 от Кодекса на труда и чл. 26 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ. В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск (чл. 17, ал. 2 от НСОРЗ). Следва да се има предвид, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ не могат да бъдат включвани плащания, които имат епизодичен или еднократен характер – плащания за извънреден труд, за сметка на социалните разходи и други подобни. БД |
|