| 2012-11-09 15:45:18 |
При остатъчни бюджетни средства в края на 2012год., в Социално заведение/дом/,имаме ли право да дадем 13-та заплата,и на какво законово основание. |
Иванова |
Въпросът Ви е от компетентността на Агенцията за социално подпомагане. |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-27 01:43:01 |
Здравейте, след като твърдите, че когато бъде прекратен основния трудов договор преди допълнителния(втори) трудов договор "следва договорът по чл. 111 от КТ да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор." --01-08-2012, какво основание за прекратяване по КТ да впишем в заповедта и дължи ли се обезщетение за неизп-н отпуск? |
Стефан Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Допълнителният трудов договор може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ или чл. 334, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор се дължи обезщетение по реда и при условията на чл. 224 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-24 21:32:12 |
Здравейте! Неправомерно уволнен работник е възстановен на предишната му работа с решение на съда. Има ли право на платен годишен отпуск, за времето от уволнението до възстановяването му на работа, при положение, че през това време е работил при друг работодател и е ползвал отпуск? А ако не е ползвал платен отпуск? Благодаря. |
radikan |
Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, т. 1 КТ). Но поради това, че предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период. Изразеното становище се основава на практиката Върховния касационен съд (решения № 948/21.12.2009 г., № 511/12.02.2010 г., № 346/26.05.2010 г., № 519/28.06.2010 г., № 564/02.07.2010 г., № 404/06.07.2010 г., № 636/04.11.2010 г.). КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-14 09:31:04 |
Моля за Вашето тълкуване според чл. 15, ал.2 от НСОРЗ нощният труд на портиери, назначени на трудов договор за работа по график, смята ли се за доплащане с постоянен характер, което трябва да бъде включено в базата за определяне на ПГО. |
Десислава Владимирова |
В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случай, че лицето всеки месец е получавало допълнително възнаграждение за нощен труд, т. е той има постоянен характер, мнението ни е, че същото би следвало да се включи в брутното трудово възнаграждение при определяне на обезщетението по чл. 177 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-30 13:52:36 |
Здравейте. Работя в Банка по линия на човешките ресурси. Има идея, с цел икономия на ФРЗ да се обединят основната заплата и допълнителното възнаграждение за ТСПО. Въпросът ми е законно ли ще бъде това обединяване, след като в НСОРЗ никъде не е посочена такава възможност. Предварителнво благодаря за отговора. |
Емил Милев |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. С ПМС № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор – ал. 7 на чл. 12 от наредбата, като във всички случаи определеният размер не може да бъде под минималния, т.е. не по-малко от 0,6 за всяка година. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-15 13:28:03 |
Здравейте! Служител работи по основен договор "с продължителност 40 часа седмично на 5-дневна седмица при условията на сумирано изчисляване за период от 3 месеца". Може ли този служител да сключи втори договор с друг работодател, как да се организира работното му време и какъв е максимумът на дневните му работни часове? Благодаря! |
Борисова |
Уважаема госпожа Борисова, Работниците и служителите могат да сключват трудови договори за допълнителен труд при спазване изискванията на чл. 113 от кодекса на труда. Разпределението на работното време по допълнителния трудов договор се осъществява от работодателя и той може или не, да се съобрази с графика на работното време по основния трудов договор. Максимумът на работните часове в едно денонощие се определя от задължителната междуднвна почивка от 12 часа установена в чл. 152 КТ. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-27 15:54:15 |
В момента съм в отпуск за гледане на дете до 2г, като детето е на 1г. и 4м. Приет е на полудневна ясла, като се очаква да започне по-късно през юни. Първите седмици по програма са период на привикване на детето и реално ще ходи само за 1-2 часа, респективно аз няма да ходя на работа. От кога трябва да подам молба за спиране на отпуската? Благодаря! |
Л. Маринова |
Уважаема г-жо Маринова, От запитването може е видно, че в момента ползвате платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Редът и условията за ползването му са регламентирани в чл.46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от КТ отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение, вкл. детска ясла. Задължение на ползващия отпуска за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуска на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРВПО. При прекратяване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ поради това, че детето е настанено в детско заведение, вкл. детска ясла, майката следва да се върне на работа, като законодателството не предвижда “период на привикване (адаптация)”. За уточняваща и/или допълнителна информация във връзка с изплащането на обезщетението по КСО можете да се обърнете към съответното ТП на НОИ. Във връзка с т.н. от Вас “период на привикване” следва да имате предвид, че в Кодекса на труда е предвидена възможност за работа на непълно работно време, която е уредена в чл. 138 и чл. 138а, ал. 3. Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Според чл. 138а, ал. 3, т. 1 КТ работодателят взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието. С оглед на гореизложеното, работничка или служителка, която е майка на малко дете, има право да подаде до работодателя молба за преминаване на работа на непълно работно време, като с допълнително споразумение към трудовия договор с работодателя следва да се уговори продължителността и разпределението на непълното работно време. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-16 16:15:34 |
Предстои ми да се пенсионирам по втора категория. Имам общ трудов стаж 34 г. 6 м. , от които 9 г. 11 м. 1 д. първа категория и 9 г. 11 м. 25 д. втора категория труд. При сегашният си работодател работя от 6 г. 4 м. Какво обезщетение трябва да получа при пенсионирането си? |
Цвета Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж. Съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са: 1. навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд; 2. от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд. Ако отговаряте на условията по § 4, ал. 1 ПЗРКСО и трудовото Ви правоотношение се прекрати, ще имате право на обезщетение съгласно чл. 222, ал. 3 КТ (при работа при същия работодател по-малко от 10 години обезщетението е за срок от 2 месеца). Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не зависи от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се прави от работодателя, при когото настъпва прекратяването трудовият договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-08 15:16:14 |
В качеството си на работодател на 11.06.2013г. връчих предизвестия по чл. 328 ал.1 т.3 от КТ на три работнички от предприятието. Междувременно обема на работа значително се увеличи и реших да оттегля предизвестията, но работничките отказват, поради предстоящо след година пенсиониране. Имам ли законово основание да оттегля предизвестията или не? |
Румен Папов |
NULL |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-16 17:39:33 |
Изготвих нова длъжностна характеристика на служител, в която вкарах две задължения , които той е в състояние да изпълни и които не противоречат на досегашните му задължения.Работникът вписа , че отказва да изпълнява възложените му задължения, защото те, по негова преценка "не са присъщи на длъжността" и не подписа дл. характеристика.Как да постъпя? |
гюзелева |
Уважаема г-жо Гюзелева, По наше мнение, ако работодателят счита, че служителят виновно не изпълнява трудовите си задължения, той би могъл да му потърси дисциплинарна отговорност. Следва да се има предвид, че наложено дисциплинарно наказание подлежи на обжалване по съдебен ред (чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 КТ). Компетентността за произнасяне по спора принадлежи на съда. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |