| 2018-08-21 09:08:32 |
Зачита ли се за трудов стаж осигурителният стаж по осигурителна книжка на длъжност "управител" на ООД?
Благодаря. |
Катя Дрекова |
В чл. 351 от Кодещкса на труда /КТ/ е предвидено, че трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Ако сте внасяла осигурителни вноски, времето, през което сте работила като управител на ООД би могло да Ви се признае за осигурителен стаж по реда на Кодекса за социално осигуряване.
В случай, че запитването Ви е свързано с т. нар. клас, съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. МВ/
|
|
| 2010-06-21 13:47:44 |
кажете моля от кога ще влезе законно промяната за наредбата изплащане на болнични?ще засегне ли пряко мен като съм съкратена на 11 05 и съм в болнични от 16 06,и влизам в срока до 2 месеца от датата на съкращението?аз сега в заварено положение ли съм и щи ми бъдат ли изплатени болничните? |
сиййка |
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е обнародван в Държавен вестник, бр. 49 от 29.06.2010г. и влиза в сила от 01.07.2010г. Тъй като паричните обезщетения се отпускат, изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт, за повече подробности можете да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. ПМ/ |
NULL |
| 2018-10-17 16:08:39 |
Здравейте,работих по безср.ТПО 19г.и напуснах на 15.06.18г.вкл., като веднага, от 16.06. започнах на ново място. Имах неизползван ПГО 24 дни, но ми изплатиха само 18. Работодалелят даваше 22 дни год.отпуск. Никой не ми даде и досега обяснение защо ми изплатиха само 18 дни и къде ми се "загубиха" 6 дни. Вие бихте ли могли да ми помогнете. Благодаря. |
Гинка Янева |
Уважаема госпожо Янева,
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. КА
|
|
| 2018-11-15 17:59:34 |
Имам работничка, която си е отложила отпуска за 2016 и 2017.и в началото на 2018 има Уведомление за 60 дена.През 2018 излиза в майчинство.След 2 години като се върне ще има ли право на отпуска от 2016 и 2017, или вече отложен ще й остане само този от 2018, 2019. |
Милена Апостолова |
От запитването не става ясно по какви причини работничката не е ползвала платения си годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случай, че платеният годишен отпуск за 2016 г. е 2017 г. е отложен и няма период, в който би могъл да се използва мнението ни е, че лицето има право на този отпуск. |
|
| 2018-12-11 10:56:22 |
Здравейте, дами и господа експерти!
Представлявам работодател, който разполага с търговски офиси в цялата страна и към момента закрива дейността си в гр. Х (затваря единствения търговски офис там, без да го премества). Една от служителките в закривания офис ни е уведомила чрез надлежно удостоверяване от здравен орган, че е бременна. Същата служителка е на безсрочен трудов договор. Бременността е в ранен етап, а офисът ще бъде закрит до месец и тя ще остане без работно място. Предвид закрилата при уволнение как бихме могли да прекратим правоотношението с нея в тази ситуация? Приложимо ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ, ако тя откаже да бъде преназначена в действащ наш офис в друг град?
|
Нина Маринова |
Уважаема госпожо Маринова,
Закрилата при уволнение, съгласно чл. 333, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), предвижда бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, да може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. От легалните дефиниции на „предприятие“ и „работодател“, които се съдържат в §1, т.1 и 2 от КТ може да се направи извод, че основанието за прекратяване на трудов договор поради закриване на предприятието (чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ), може да се приложи в случай, че търговският офис, който предстои да бъде закрит, е икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители и в което се полага наемен труд. Считаме, че и хипотезата по чл. 328, ал.1, т.7 от КТ не би могла да се приложи, тъй като не е налице фактическо преместване на предприятието или неговото поделение, в което лицето работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Закрилата по чл. 333, ал. 5 от КТ предполага, че в случай на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, който е налице във визираната от вас фактическа обстановка, на бременните работнички или служителки, следва да се предложи друго работно място. По наше мнение, в случай, че вашата служителка откаже предложеното от Вас работно място в друго населено място, трудовият договор би могъл да се прекрати единствено на основание на чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ, т.е при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. (СР)
|
|
| 2019-03-18 14:21:05 |
Към кого и как да се обърна при условие, че работодателят ми не ми изплаща инзънредния труд както е посочен в кодекса на труда ?
Благодаря ви предварително! |
Христо Георгиев |
Уважаеми господин Георгиев, Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка, за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да подават сигнали до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (гр. София – 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 3, тел.: 02/ 8101 700, 02/ 8101 756) или до съответната териториална дирекция „Инспекция по труда” по регистрация на предприятието. БД |
|
| 2010-08-03 20:34:00 |
Искам да попитам налага ли се санкия на работодател който осигурява работника си на 4 часа-а се налага да работи по 9.5 часа-какви са санкиите за собственика и как мога да дам данни за фирмата-която ощетява мен и доста колеги |
ИВАНОВ |
На поставения въпрос отговаряме: За нарушения на трудовото законодателство следва да се обърнете към Главна инспекция по труда. ЕКБ |
NULL |
| 2019-06-11 11:25:54 |
Лекарка работи на основание чл.114. Има основен трудов договор в друго лечебно заведение (на 8ч. работен ден). от 01.07 излиза 2 м. в неплатен отпуск.м.9 излиза в отпуск по майчинство. Ние ще изплащаме ли бол.отпуск -3д. от работодател и бол. м-во? Ще подаваме ли декларации към НОИ за отпуск по майчинство? |
Христина Владимирова |
Уважаема г-жо Владимирова, от 01.01.2015 г. e уеднаквeн режимът на осигуряване на наетите по трудови правоотношения лица. Всички, които упражняват трудова дейност въз основа на договори, сключени по условията на Кодекса на труда (КТ) подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От тази дата обхватът на осигуряване на работниците и служителите вече не се обвързва с месечната ангажираност по трудовия договор и с това дали договорът е основен или е за допълнителен труд.
С чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е регламентирано, че на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица подлежат работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Като осигурени за фонд „Общо заболяване и майчинство“ работниците и служителите, които работят по повече от едно трудово правоотношение за периодите на отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете имат право на парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване по двете правоотношения при положение, че отговарят на изискванията, определени в закона. Паричното обезщетение се изчислява от сумата на осигурителния доход при всеки работодател и се изплаща в пропорция поотделно за всяко правоотношение. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа „бележки“ на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Всеки работодател следва да представи в териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) необходимите документи за изплащане на обезщетението.
С разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 48а от КСО са уредени условията за придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност и парично обезщетение при бременност и раждане. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст (чл. 40, ал. 1 от КСО). Същият кръг лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (48а от КСО).
Следва да се има предвид и нормата на чл. 10, ал. 2 от КСО, съгласно която осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 не е прекратена.
Видно от цитираните разпоредби лицето има право на парично обезщетение в тези случаи при положение, че към момента на настъпване на временната неработоспособност е било в осигуряване (т.е. лицето е било на работа и осигуряването му не е прекъснато). Работник или служител, нает при условията на чл. 114 от КТ има правото на неплатен отпуск при условията и реда на чл. 160 от КТ. При ползване на неплатен отпуск следва да се има предвид, че лицето се счита за осигурено само за времето на отпуска, който се зачита за осигурителен стаж. Основание за това е разпоредбата на § 1, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, съгласно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност (например по чл. 114 от КТ) съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО, т. е. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. В случай че лицето е в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, то няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност нито от работодателя, нито от държавното обществено осигуряване.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от КСО, съгласно която всеки от осигурителите изплаща на осигуреното лице за първите 3 работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, се прилага при ползването на отпуска поради временна неработоспособност поради общо заболяване, но не и при отпуска при бременност и раждане.
За повече информация съобразно конкретния случай следва да се обърнете по компетентност към съответното териториално поделение на НОИ. ВН |
|
| 2010-08-11 14:55:25 |
Пратиха ми писмо на първият лист пишеше,че имам право по 4л 171 да си взема парите,след което на втория лист пишеше ,че по чл. 221/2 им дължа брутното си възнаграждение.член 327 т.6 -не ме ли защава? |
Габриела Валериева Георгиева |
Моля задайте ясно и конкретно въпроса си. ЕКБ |
NULL |
| 2019-07-30 13:19:19 |
в сила ли е НАРЕДБА ЗА ДОГОВАРЯНЕ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА Приета с ПМС № 29 от 05.07.1991 г. и ако да, законно ли е, работодател да отказва преговори за увеличение на възнагражденията като говори за някаква атестация, която не е съгласувана с Синдикалната организация съгласно чл.37 от КТ. За ДСХ става въпрос, благодаря предварително!!! |
Радостин Павлов |
Уважаеми господин Павлов,
Посочената от Вас наредба не е отменена, но следва да се има предвид, че са приети нови актове, които регламентират определянето на работната заплата. С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (НСОРЗ), се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. НСОРЗ се прилага при: 1. провеждане на колективно трудово договаряне; 2. разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието; 3. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение; 4. определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от НСОРЗ размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. Не на последно място, ал. 4 на чл. 22 от НСОРЗ регламентира, че във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и системи и методи за оценка на работните места и на длъжностите, правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати, както и правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение.
При наличие на нарушение на чл. 37 от КТ, следва да се сезира компетентната институция Главна инспекция по труда. (СР)
|
|