| 2019-05-12 21:54:09 |
Здравейте, ако при режим на СИРВ се получават часове над нормата само от превръщането на дневните часове в нощни,това извънреден труд ли е и заплаща ли се и отчита ли се като такъв .Реално отработените часове са в нормата, но има и нощни смени в тях, т.е ако ги преобразуваме в дневни с коефициента , ще надвишим нормата.Това извънреден труд ли ще |
Ани Драганова |
Уважаема госпожо Драганова, Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване - чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Според чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение само в изрично предвидените в чл. 144 от КТ случаи, като с разпоредбата на чл. 146 от КТ са въведени ограничения на продължителността на извънредния труд. В чл. 9г от НРВПО е регламентирано, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. БД |
|
| 2010-08-04 09:27:35 |
материално отговорно лице съм и последният месец имам 120 часа извънреден труд, как се изчислява изплащането му и има ли право работодателя да ме принуждава да продължавам да работя изванредно?Благодаря предварително. |
Мария Кирилова |
На поставения въпрос отговаряме: Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Допустимост по изключение за полагане на извънреден труд са уредени в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Съгласно чл. 144 от КТ, извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 6. за извършване на усилена сезонна работа. Трудовото законодателство предвижда максималната продължителност при полагане на извънреден труд в чл. 146 от КТ, съгласно който продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Съгласно чл. 146, ал. 2 от КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Тези ограничения не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. При формиране възнаграждението за положения извънреден труд се прилага разпоредбата на чл. 7 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата съгласно която за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго . . ЕКБ |
NULL |
| 2019-06-12 04:47:59 |
Здавейте,работя в затвора на 24ч.режим на работа.Понеже работата ни изисква инструктаж, приемане и сдаване на наряда се налага винаги да надработвам с 30минути.Колко часа трябва да ми бъдат зачетени на наряд? Редно ли е при сумиране на тримесечие да се смятат 30минути за всяка смяна или се закръгля на цяло число т.е.(25ч.)и тогава да се сумира?
Благодаря! |
Красимир Добрев |
Уважаеми г-н Добрев,
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, министърът на правосъдието осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните ѝ служби, поради което може да се обърнете към Министерство на правосъдието за информация по отношение на организацията на работата и работното време в местата за лишаване от свобода.НС
|
|
| 2010-08-11 16:07:32 |
Мисля да прехвърля майчинството ми на моята майка,когато детето навърши 1г.Т.е тя ще получава майчинстовото ми до навършване на 2г на детето!Въпросът ми е,ще има ли право на обезщетение от Бюрото по труда,след като свърши майчинството.Ще ви бъда много благодарна да ми отговорите! |
Ива Петрова |
Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е уреден в чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Съгласно чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът по ал. 1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Видно е, че този отпуск може да бъде ползван и от друго лице /баща, баба или дядо/, като законовото изискване е това лице да работи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 54а, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. За повече подробности следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
NULL |
| 2019-07-04 15:58:17 |
Законосъобразно ли е командироване на служители с право на дневни пари, с място на работа в Район Лозенец, за изпълнение на определена работа в района на язовир "Искър", попадащ в Район Панчарево на Столична община, с отстояние 45км на мястото на командировката от мястото на постоянната месторабота и във връзка с на чл.6 ал.1 т.2 от Н-та за команд |
Виктор Попов |
Уважаеми господин Попов, изпълнението на служебни задачи, извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовия договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС). Съгласно разпоредбата на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията „Територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. Поради изложеното намираме, че ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари. БД |
|
| 2010-08-19 17:49:42 |
До 7.02.2011 съм в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3 год. Бих желала детето ми да постъпи на детска градина от 3г, които ще навърши на 7.02. За да бъде от март месец следващата год.на градина, трябва да бъде записан в групата от септември 2010. Ще се прекъсне ли трудовият ми стаж,ако го запиша от септември, но не посещава градината? |
Татяна Николова |
Уважаема госпожа Николова, В Кодекса на труда (КТ) не е предвиден „неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3 г.”. В чл. 165, ал.1 и 2 КТ е установено, че след използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 работничка или служителка с четири и повече деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката (осиновителката) този отпуск може да се ползва и от лицата по чл. 164, ал. 3. Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж. Както е видно, изискването установено в разпоредбата е детето да „ не е настанено в детско заведение”, което следва да се разбира, че посещава детска градина или детски ясли.. Разпоредбата на чл. 167а, ал.1 КТ предвижда, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При ползването на този вид отпуск детето може да посещава детска градина или детска ясла, но да не е на пълна държавна издръжка. СС |
NULL |
| 2019-07-30 14:28:24 |
Имах срочен ТД до 1 март т.г. В началото на 2019 стартира проект с мое участие, в който фигурирам на конкретна позиция. Моят ТД бе прекратен, поради изтичане на уговорения срок, въпреки стартиралия проект не ми се предложи удължение на ТД. Работодателят ми предлага граждански договор за същите дейности по проекта. Може ли да се говори за скрит ТД? |
Петров |
Уважаеми г-н Петров,
В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Основната характеристика на трудовото правоотношение е правото работодателят да определя работното място, работно време, вида работата и организацията на труда, поради което се приема, че работникът или служителят се намира в положение на йерархическа зависимост. Именно поради това, със сключване на трудовия договор работникът или служителят се съгласява да е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудовата дисциплина и ред. От друга страна, Законът за задълженията и договорите регламентира възможност за сключване на други видове договори, които нямат за предмет предоставянето на работна сила, а предаването на конкретен трудов резултат (т. нар. „граждански договори“, които мога да бъдат договор за услуга, за изработка и други). При тях изпълнителят дължи определен резултат и сам определя начина на извършване на работата, като няма определено работно време, работно място и установен работен режим. Изпълнителят по т. нар. „граждански договор“ не е в йерархическа подчиненост на възложителя по договора. В тази връзка намираме, че предприятието следва да направи преценка какъв вид правоотношение ще имат лицата и да сключи съответния вид договор с тях. Разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ предвижда, че когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Във връзка с изложеното ако считате, че с „гражданския договор“ се прикрива трудово правоотношение имате възможност да се обърнете към инспекция по труда за извършване на проверка и за установяване на трудовото правоотношение с предписание по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ.НС
|
|
| 2019-09-26 11:26:24 |
Задавейте, може ли работодател да изплаща трудовото възнаграждение на свой служител по банкова сметка на приятелката на работника?
С декларация от работника, че желае заплатата му да се превежда по тази банкова сметка. |
Жасмина Георгиева |
В чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. МВ/ |
|
| 2019-11-25 12:02:41 |
Работя на служебни правоотношения в държавна служба, края на 2016 имам 15дни отпуск за 2016г. януари 2017 излизам в болничен 45дни, след това в майчинство. Връщам се 2018декемри с уговорката с ръководството да не си ползвам цялата отпуска накуп. През годината /2019г. ползваам 40дни, към момента. Отпаднала ли е отпуската за 2016? |
Лиляна Иванова-Кръстева |
Уважаема госпожо Кръстева,
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА |
|
| 2020-01-02 14:02:08 |
Здравейте,
Моля за информация дали е възможно служител с трудов договор на 4 часа, който е на сумирано изчисляване на работното време да работи например един ден от седмицата 8 часа, после да се компенсира с цял неработен ден.
Благодаря ви предварително! |
Калина Пекова |
Уважаема госпожо Пекова, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 9б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор, което в посочения случай в запитването е 4 часа. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да са повече от нормата за продължителност на работното време в периода (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но балансът на работното време следва се спазва средно за периода на отчитане на работното време. При изготвяне на графиците е необходимо да се съобразяват и нормативно определените правила за осигуряване на минимални периоди на междудневна и седмична почивка. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 9г от НРВПО отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. БД |
|