Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-01-30 12:58:10 Периодът на отбиване на редовна военна служба признава ли се за трудов стаж и професионален опит Димитрова Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит с оглед правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение, работодателят следва да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието /чл.12 ал. 5 от НСОРЗ/. При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или с вътрешните правила за работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. Времето, прекарано в редовна военна служба, не се е зачитало за трудов стаж и по силата на отменената НДДТВ, поради което не може да бъде отчитано при определянето на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от влизането в сила на НСОРЗ - 1 юли 2007 г. СН/ Трудово право на Република България
2014-02-17 11:04:08 Има ли пречка в трудов договор между български работодател и български работник, по силата на който лицето ще полага труд само в друга държава членка на ЕС (не в България), да се уговори, че по отношение на работното време, заплатата, почивки, отпуски и други елементи, ще се прилага само правото на държавата по месторабота на лицето? Калина Попова Уважаема г-жо Попова, Съгласно чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Следователно „друго“ може да е предвидено само в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Такъв закон е Кодексът на международното частно право (КМЧП). Съгласно чл. 96 КМЧП: „(1) Трудовият договор се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би се приложило, ако нямаше избор на приложимо право. (2) Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава. (3) Когато работникът или служителят не полага обичайно своя труд в една и съща държава, прилага се правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на работодателя. (4) Ако в случаите по ал. 2 и 3 от обстоятелствата като цяло следва, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.” ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-02-23 18:32:46 Може ли служител назначен на втори трудов договор по чл. 114 КТ за работа през определени дни от месеца да бъде освободен по чл. 331 КТ с обезщетение? Иван Николов Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. За сключване на този трудов договор е необходимо да има щатна бройка. Мнението ни е, че няма пречка трудовият договор на лицето да бъде прекратен по чл. 331 от КТ. Следва да имате предвид, че в чл. 334 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. МВ/ Трудово право на Република България
2014-04-04 13:32:44 Здравейте, Бих искала да знам къде трябва да ми се съхранява трудовото досие и в коя имеративна норма на закона или вкой подазаконов нормативен акт е описано това? А. Димитрова Уважаема г-жо Димитрова, Трудовото законадателство не съдържа легално определение на пониятието “трудово досие”. Но от съдържанието на нормативните актове в областта на трудовото законодателство и от установената практика при прилагането им безспорно се налага изводът, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и които се съхраняват в личното му трудово досие. Съгласно чл. 62, ал. 6 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. На това основание е издадена Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор от 1993 г. Съгласно чл. 1 за сключване на трудов договор са необходими: 1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Работодателят може да изисква представянето и на други документи извън посочените в чл. 1 , ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт. От изложеното е видно, че с този нормативен акт са определени документите, които са необходими при сключването на трудовия договор. Тези документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител. Освен тези документи, то съдържа още: трудов договор, заверено уведомление/уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ, длъжностна характеристика, допълнителни споразумения към трудовия договор, заповеди по чл. 118, ал. 3, 120, 121 от КТ, заповеди за ползване на различни видове отпуски, писмено съгласие за полагане на извънреден и нощен труд и за работа при условията на удължено работно време (когато такова се изисква съгласно КТ), документи, представени от лицето за удостоверяване на придобит трудов стаж и професионален опит, заповед за прекратяване на трудовия договор и други, свързани с трудовото правоотношение. Необходимостта от изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, е задължение на работодателя, което произтича пряко или косвено от различни правни норми в областта на трудовото законодателство. Работодателят е длъжен да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо. ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-04-29 11:54:56 Във връзка с чл.169,ал.4: Може ли работодатателят да даде съгласието си за ползване на отпуск в размер по-малък от 6м./напр.3месеца/? Може ли отпускът по чл.169,ал.4 и чл.171,ал.1,т.4 да се ползва на няколко части, или се ползват наведнъж 6м. и 4м? Какво означава ЕДНОКРАТНО право на 6 м. платен отпуск по чл.169,ал.4? Благодаря много! Албена Цанева Съгласно чл. 169, ал. 4 от КТ, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Право на отпуск по ал. 1 на чл. 169 от КТ има работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството и се ползва всяка учебно година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. В случай, че лицето има съгласие, работодателят не може да намали предвидения в разпоредбата размер на отпуска от 6 месеца. Този отпуск може да се ползва както наведнъж, така и на части. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен. МВ/ Трудово право на Република България
2014-06-06 14:46:16 Здравейте, при сумирано изчисляване на работното време се налагат промени в графика поради ползване на отпуски или болнични. Необходимо ли е работодателя за издава заповед за всяка промяна или прекият ръководител организира разместванията и уведомява работниците за настъпилите промени . Какъв е редът за извършване на промени в утвърдения график. Стефанова Уважаема г-жо Стефанова, Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Мнението ни е, че няма пречка по време на периода на сумираното изчисляване работодателят да направи промени в утвърдения поименен график, ако това се налага с оглед на конкретни обективни обстоятелства, и при спазване на изискванията за продължителност на дневното и седмичното работно време и на междудневната и седмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време, установени в Кодекса на труда. ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-06-19 08:39:05 Служител е подал в срок заявление, че желае да ползва неплатен отпуск на основание чл.167 а ал.1 от КТ в продължение на 6 месеца - от 28.06.2014 до 27.12.2014 г. Въпросът е 6 месеца изразени в календарни дни - как се изчислават: реалните календарни дни за периода - 183 дни или месецът се приравнява на 30 дни - 180 дни Румяна Иванова Според предвиденото в разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В случаят става въпрос за 6 месеца в реални календарни дни. КС Трудово право на Република България
2014-07-01 14:49:45 Къде в закона е уредено, че трябва да се иползва първо отпуска по чл. 155 за текущата год.? Ако все още имам неизползвани 9 дни пл. отпуск за текущата год., имам ли право да изискам първо да ми се приспаднат дни от предишни години, за които в края на тази год. изтича давността и едва след това да ми се приспадат останалите дни от настоящата година Игнатова Няма изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за предхоните години. Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, който предвижда, че платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага - ал. 2 на чл. 173. Според чл. 173, ал. 8 от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Съгласно ал. 9 на чл. 173 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Ако не се нарушават посочените разпоредби, не би следвало да има случаи на неизползван платен годишен отпуск, освен изрично предвидените в закона. В чл. 176, ал. 1, 2 и 3 са предвидени случаите, при които може да се отложи ползването на платения годишен отпуск, както и размерът на платения годишен отпуск, който може да се отложи за следващата календарна година. Съгласно чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години. Както е видно от разпоредбите ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година и в графика може да се включи платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено. С оглед гореизложеното отлагането следва да бъде извършено в предходната календарна година, респ. писменото искане за отлагане на платения годишен отпуск следва да бъде депозирано от лицето в предходната календарна година. Разпоредбата на чл. 176а регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. В текста е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. С оглед на законовата разпоредба на чл. 176а, ал. 1 от КТ правото на ползване на платения годишен отпуск за 2013 г. се погасява на 31.12.2015 г. С писмено разрешение на работодателя лицето може да ползва платения си годишен отпуск в рамките на този срок. МВ/ Трудово право на Република България
2014-08-06 23:28:52 Учител, работи по основен трудов договор на пълно работно време - 8 часа. Допустимо ли е когато е в платен годишен отпуск да сключи допълнителен трудов договор със същия работодател за пълно работно време, но за друга длъжност/чл.110, във връзка с чл.68(1), т.3/ под предлог, че по основния договор в същото време не полага труд. Стефка Христова Не е предвидена изрична забрана в трудовото законодателство по време на платения годишен отпуск служителят да сключи втори трудов договор по чл. 110 от Кодекса на труда. КС Трудово право на Република България
2014-09-09 20:07:40 Започнах нова работа. Трябва ли да ми начислят майчинството за трудов стаж и полага ли ми се процент прослужено време за годините майчинство, като децата ми са родени 1995 г и 1998 г Предварително благодаря за отговора! Катя Михова Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / в сила от 01.07.2007 г./за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). С оглед на горното, предишният трудов стаж, зачетен съгласно чл. 354, т. 6 КТ (времето за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст на неработеща майка) не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатия на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което не е съществувало трудово правоотношение, т.е. не е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В случай, че сте постъпила на работа при друг работодател след 01.07.2007 г. Мнението ни е, че това време не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. МВ/ Трудово право на Република България
Страница 5241 of 6864