| 2013-03-07 22:20:07 |
Работя в специализирано заведение за предоставяне на социални услуги и съм подчинена на Директор и социален работник съгласно длъжностната характеристика,но ме интересува редно ли е атестацията ми да се извършва от комисия, включваща счетоводител и медицински персонал,които нямат никакъв поглед върху работата ми и не могат обективно да ме оценят? |
Славянка Томова |
Въпросът Ви е от компетентността на Агенцията за социално подпомагане. |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-20 14:21:06 |
КТ - чл. 139а (2) - ! Как, практически се оценява тази "необходимост" и има ли адекватни нормативни ограничения срещу потенциална злоупотреба от страна на работодателите ? |
Ивелин Гочев |
Уважаеми господин Гочев, Срещу „потенциална злоупотреба” от страна на работодателя по прилагането на чл. 139а от Кодекса на труда, следва да се сезира инспекцията по труда по седалището на работодателя за търсене на административно наказателна отговорност за нарушаване на трудовото законодателство. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-21 21:28:21 |
Седалището на Института е в гр. София. Може ли да командироваме наш служител, който работи на график на връх Ботев от местоживеенето му /гр. Перник/ до върха с право на пътни и дневни. Същият трябва да пътува в деня преди да постъпи на смяна. |
Маргарита Петкова |
Уважаема госпожа Петкова, Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя(ал.2). . Видно от текста на разпоредбата командироването е свързано с „постоянната работа”, а не с местоживеенето. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-07 13:40:29 |
Възможно ли е работодател да издаде заповед, с която не командирова работниците в разстояние до 30км от работното им място? |
Росица Филева |
Уважаема госпожа Филева, Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Видно от разпоредбата, командироване е налице, когато изпълнение на трудовите задължения се осъществява извън мястото на постоянната работа на работника или служителя. Следователно, ако се налага работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната работа, договорена между страните по трудовия договор (вж. чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда), работодателя следва да командирова работника или служителя по установения в нормативните актове ред. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-15 11:30:44 |
здравейте, искам да попитам за всяка учебна година ли трябва да се прави искане от работника и съответно да се дава съгласие от работодателя за ползуване на ученически отпуск по чл.169 от КТ. И към искането трябва ли да има и уверение удостоверяващо, че работника е записал съответната учебна година, в кой курс, начало и край на учебната година ? |
dan35 |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учебното заведение трябва да има статут на такова, признат по установения ред. Под обучение без откъсване от производството законодателят има предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение, т.е. учащите се редовно обучение нямат право на отпуск по чл. 169 КТ. Съгласието на работодателя за обучението се дава еднократно. Веднъж дадено, ако са налице посочените по-горе изисквания, същото не може да се оттегли или да се откаже ползването на този вид отпуск. В чл. 51, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът или служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит – чл. 51, ал. 2 от същата наредба. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-26 13:35:09 |
Здравейте задал съм въпрос за командировъчни при липса на фактура за нощувка на който не ми е отговорено |
Димитров |
Срокът за отговор е до един месец от датата на задаване на въпроса. |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-04 16:27:17 |
Съкратена съм по чл. 328 ал.1 т.2 на 10 юни. Представила съм трудова книжка и декларация с искане за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в срок, но парите още не са ми изплатени. Колко време има право работодателя да ми бави плащането и какви мерки мога да предприема? |
Боряна Боянова |
Уважаема госпожа Боянова, Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Следователно, за работодателя възниква задължение за изплащането му от момента, в който уволненият работник или служител се яви с трудовата книжка пред него и удостовери, че за предвидения в чл. 222, ал. 1 от КТ едномесечен период не е започнал работа или в този период е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Когато работодателят не изплати дължимото обезщетение, работникът или служителят може да се обърне към съда, като предвидената в закона давност е 3-годишна, считано от момента, в който плащането е станало изискуемо. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-16 14:52:37 |
Добър ден! По време на болничен за бременост и раждане /135-тях дни/, може ли майката да работи по граждански договор и да получава съответно хонорари по него. |
Елена Димитрова |
Съгласно чл. 163, ал. 1 от КТ, работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. В чл.45, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете се ползва, както следва: 1. в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането - въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 87 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 5 от 2011 г.), а отпускът поради осиновяване за остатъка до 135 дни - въз основа на съответния акт на здравните органи и акта за предаване на детето за осиновяване; 2. в размер на остатъка до 315 дни - въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 7 - за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 или ал. 6 от Кодекса на труда от майката; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Както е видно, отпускът в размер до 135 дни се ползва въз основа на съответен акт на здравните органи /болнични листа/, поради което в този период работничката или служителката не може да полага труд както по трудов договор, така и по граждански договор. След изтичане срока от 135 дни в трудовото законодателство няма ограничение да работите по граждански договор. По отношение на размера на обезщетението се обърнете към Националния осигурителен институт. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-25 10:53:37 |
В кои случаи се използва чл. 119 от КТ и може ли да се използва при увеличаване на заплатите? |
мая иванова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.) за определено или неопределено време, което следва да се запише в споразумението. Съгласно чл. 118, ал. 3 КТ, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В този случай увеличаването се извършва със заповед от работодателя, поради което не е необходимо да се подписва допълнително споразумение по чл. 119 КТ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-14 13:05:47 |
Тройна или четворна надница за извънреден труд на официален празник - подневно отчитане. Моля за ясен мотивиран отговор,а не за цитиране чл.264 и 262 КТ |
Саня Христова |
В случай, че лицето е на подневно отчитане на работното време (не работи по график), трудът, положен на официален празник, би следвало да се счита за извънреден труд. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т. е. те трябва да получат не по-малко от четворния му размер. МВ/ |
Трудово право на Република България |