| 2015-01-14 14:27:53 |
Синът ми е роден 09.1979г. Не съм работила . Колко години трудов стаж ще ми бъдат признати при пенсиониране? |
Ася Станкова |
Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки / след 31.12.1967 г. до 03.07.1984г./, когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн. ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Предвид изложеното за раждане на детето ще Ви се признаят 12 месеца трудов стаж. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акт за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-26 20:10:00 |
Здравейте, имам отпуска от 2014 в размер на 3 дни. Работодателят ми казва, че трябва първо да взема 3-те дни от 2014 и след това останалите , които ми се полагат. Също така твърди, че тези 3 дни трябва да бъдат взети до 30.06.2015 г. а не след това. Така ли е това ? Благодаря, Ивайло |
Ивайло Наков |
Уважаеми г-н Наков, Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя наведнъж или на части след писмено разрешение на работодателя и в съответствие с утвърден от работодателя график (чл. 172 и чл. 173, ал. 6 КТ). Отпуските се ползват по начина, по който се заложат в графика. В Кодекса на труда и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) няма разпоредба, определяща поредност на ползването. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-10 13:31:26 |
Дължи ли се обезщетение при прекратяване на трудов договор по чл. 222, ал. 3 на работник/служител, работил след придобиване право на пенсия и продължил да работи без прекратяване на трудовия договор. Естествено, на лица, имащи изискващия се непрекъснат трудов стаж в предприятието/институцията. |
Веселина Василева |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, то обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи, но към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-27 15:11:31 |
С пожизнен ТЕЛК съм и желая да бъда преназначен на друга длъжност. Работодателят трябва да пита, дали длъжносттае съвместима с моето заболяване. Кого трябва да пита и какъв е срока за отговор? |
Янко Симеонов |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, място на работа, срок, трудово възнаграждение, и др.). Дали работата, на която искате да преминете е подходяща за Вас, следва да се произнесат здравните органи, издали решението на ТЕЛК. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-11 16:50:18 |
Служител работи на длъжност-звукотехник в радио и има право на удължен платен годишен отпуск в размер на 26 р.д., съгласно приложение № 1 от НРВПО. Служителят има ТЕЛК. Право на какъв размер платен гоишен отпуск има служителя? Основателна ли е претенцията за 26 р.д. + 6 р.д.? |
Анна Георгиева |
Съгласно списъкът на артистичния и художествено-техническия персонал в театрите, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и на художествено-техническия персонал в телевизиите, които имат право на удължен платен годишен отпуск посочен в Приложение № 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, художествено-техническия персонал – отговорен звукорежисьор, звукорежисьор, говорител, преводач-говорител, музикален оформител, артистичен секретар, ръководител на сектор, отговорен звукоинженер, звукоинженер, радиоинженер, отговорен координатор, координатор, звукотехник, звукооператор, технолог, енергетик, топлоенергетик, техник, механик, информатик, уредник на програма, фонотекар, работник в Българското национално радио имат право на 26 работни дни. Ако лицето попада в някой от горепосочените случаи, то той ще има право на поне 26 работни дни пратен годишен отпуск. Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. С оглед на това, ако лицето разполага с 26 работни дни пратен годишен отпуск, като „звукотехник“, то изискването на разпоредбата на чл. 319 от КТ е изпълнено, т.е. ако удълженият отпуск е в размер на 26 работни дни, в него се включва и основния платен годишен отпуск по чл. 319 от КТ. Няма пречка (при желание) страните да уговорят по-големи от минимално предвидените в КТ размери на платения годишен отпуск. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-04 19:53:19 |
Шофьор с решение на ТЕЛК не може да работи като такъв поради заболяване. Свършва му отпуска по болест. Работодателят е решил да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.Работникът иска да ползва платен отпуск.Може ли работодателят да му откаже платен отпуск и да го освободи? |
Мария Петрова |
Разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от Кодекса на труда предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя, т.е. поискания от служителя отпуск може да бъде отказан от работодателя. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-15 14:09:18 |
в нашата фирма се изисква преди работника да подаде молба за отпуск, да си намери заместник. има ли основание работодателят да поставя такова изискване и не е ли това задължение на преките ръководители |
Николина Банева |
Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. В чл. 173, ал. 1 от КТ, до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 (чл. 173, ал. 8 от КТ). Трудовото законодателство не съдържа изрична разпоредба, която да задължава работника или служителя „да си намери заместник“ за времето в което той ще отсъства за ползването на посочения по-горе отпуск. Ако считате, че правата Ви са нарушени следва да се обърнете към съответната инспекция по труда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-07 15:47:56 |
Здравейте!
Начислява ли се допълнително възнаграждение за стаж на служител, работещ по допълнителен тр.договор, при условията на 4-часов раб.ден, при положение, че основният му тр.договор също е на 4-часов раб.ден и там му начисляват % клас?
Предварително благодаря! |
Добринка Георгиева |
В чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. ЯР/ |
|
| 2015-09-25 10:27:15 |
Мой близък е военен пенсионер. След пенсионирането си работи при един и същ работодател 11 години. Има ли право на обезщетение по чл. 222 ал.3 от Кодекса на труда при прекратяване на договора по взаимно съгласие. |
Боряна Василева |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като, както посочвате в запитването си, лицето не само е придобило, но и упражнило това свое право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател, мнението ни е, че няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.МВ/
|
|
| 2015-12-12 10:00:06 |
Здравейте!
Запитването ми се отнася до отлагане на отпуск. Интересува ме конкретно как се отлага отпуск по трудово и служебно правоотношение - писмено или устно? Има ли ограничение в броя на дните, които могат да се отложат за следващата календарна година?
Багодаря Ви! |
Хасибе Али |
Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Отлагането на полагаемия се платен годишен отпуск е в писмена форма.
Чл. 173, ал. 5 от КТ предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, т.е. работодателят може да отложи до половината от полагаемия се платен годишен отпуск. При отлагане (при условията на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ) от страна на работника/служителя може да са отложи целият или част от платения годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. ЯР/
|
|