Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-05-10 11:44:25 При 4-мес.СИРВ се работи по график по-интензивен в нач.на периода, завършващ с компенс.почивки,през време на които лицето излиза в болнични и не може да се извърши равняване на РВ. Следва ли некомпенс.дни да се платят като ИТ или след като причината е в лицето,а не в Раб-ля, те могат да се ползват след прикл.на болничните - извън 4-мес.отч.период? Ани Митева Нормата за продължителност на работното време при сумираното му изчисляване по чл. 142 от Кодекса на труда се определя, като броят на работните дни по календар за съответния месец(период) се умножи по дневната продължителност на работното време на съответното работно място(длъжност), установена по реда на чл. 136, ал.3, т.1 или по чл. 137, ал.1 от Кодекса на труда. Когато работникът или служителят през съответния месец или период е отсъствал поради отпуск, разрешен по съответния ред, нормата за продължителността на работното му време следва да бъде преизчислена.За целта от броя на работните дни по календар за месеца(периода) се изваждат съответните дни в отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. МВ/ Трудово право на Република България
2012-06-05 16:41:44 При изчисляване на обезщетение по чл.224.ал.1 от КТ, следва ли среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177 КТ да се коригира с коефициента, получен от отношението на броя на работните дни на месеца,приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, в който се начислява обезщетението? Живка Ванчева Уважаема г-жо Ванчева, Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Тази законова разпоредба препраща към чл. 177 от КТ, а прилагането на чл. 177 от КТ е свързано с разпоредби на Наредбата за структурата и организация та работната заплата (НСОРЗ). Това не означава обаче, че разпоредбите на НСОРЗ, свързани с определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск, са автоматично приложими при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Чл. 224, ал. 1 от КТ е основание за плащане на обезщетение, а чл. 177 е основание за плащане на възнаграждение. Двете плащания имат различен характер. Поради тази причина чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ не би могъл да се приложи при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като установеният с него принцип на коригиране с коефициент цели да се коригира разликата, която би се получила в брутното трудово възнаграждение, изплатено през месец, когато не се ползва отпуск и това, което се получава през месец, в който ще се ползва платения годишен отпуск, тъй като е възможно двата месеца да имат различен брой работни дни (ако не се извърши такова коригиране, това все едно би означавало да се допусне работникът или служителят да получава различни по размер заплати в месеци с различен брой работни дни). Сумата, която се изплаща на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е обезщетение, което се изплаща еднократно, а размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск, а не от броя на работните дни в месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение. ЛТ/ Трудово право на Република България
2012-07-17 19:44:21 При промяна на длъжността от 8 часа на 4 часа работен ден за синдикален член, трябва ли да се иска разрешение от синдикалната организация? Александрина Пандурска Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение, вкл. и продължителността на работното време, се допуска по писмено съгласие между страните. Изключение от това е предвидено в разпоредбата на чл. 138а КТ за въвеждане на непълно работно време едностранно от работодателя. Не са предвидени специални разпоредби за синдикалните членове в тези случаи. КС Трудово право на Република България
2012-07-27 12:14:32 Не става въпрос за допълнително споразумение към трудовия договор относно промяната на седалището на Агенция “Митници .А ми връчиха допълнително споразумение за работно място с което не бях съгласен и след като не го подписах ме уволниха по чл. 328, ал. 1. т.12-не под писване на допълнително споразумение георги петров раковски От повторното Ви запитване е видно, че трудовият Ви договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Видно е също така, че не сте подписал допълнително споразумение за промяна на “работното място”. В чл. 118, ал. 2 от КТ е предвидено, че не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Според § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ “работно място”е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Невъзможността за изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства. Тази невъзможност може да произтича както от страна на работника, така и от страна на работодателя. Тя може да се дължи например на междувременно възникнала законова пречка лицето да заема определена длъжност или да извършва определена работа (работник или служител, назначен като въоръжена охрана, вече не отговаря на изискванията да носи огнестрелно оръжие). Дали прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е законосъобразно се преценява от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е двумесечен считано от прекратяването - чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда). МВ/ Трудово право на Република България
2012-08-07 14:37:12 във фирмата в която работя не се дават на служитилите 20 дни платен отпуск ,а 14 .Има ли право работодателя ? Кръстина Димитрова Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. За нарушения на трудовото законодателство се обърнете към инспекцията по труда по седалището на предприятието. СН Трудово право на Република България
2012-08-28 19:48:37 Здравейте, трябва ли да се начисли платен отпуск пропорционално на 30 р.д. в календарната година признати за стаж на лице в неплатен, което работи по втори трудов договор и съответно и при втория работодател ще му се начисли платен отпуск пропорционално на трудовия стаж. Милена станкова Съгласно чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. По всеки от трудовите договори – основния и трудовия договор за допълнителен труд, може да се ползва неплатен отпуск, 30 работни дни от които се зачитат за трудов стаж. По трудовия договор за допълнителен труд 30 дни се зачитат за трудов стаж, ако лицето е на не по-малко от половината от законоустановеното работно време. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. За него се издава от работодателя УП2 и УП 3. За зачетения трудов стаж се полага пропорционално и платен годишен отпуск. КС Трудово право на Република България
2012-10-01 11:55:53 Как да получа УП за пенсия от предприятие което вече не работи ,но не е обявено в ликвидация , няма действащ компетентен персонал който да ми подготви документи и не знам къде да ги открия Галя Иванова На основание чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението. Съгласно чл. 5, ал.11 КСО, Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения. За допълнителна информация по въпроса се обърнете към НОИ . КС Трудово право на Република България
2012-10-11 14:49:39 родена съм на 16.12.1953 год. колко още ще трябва да работя. тези четири и плюс още осем ли не мога да го разбера обяснете ми го по най лесния начин за един обикновен трудов човек кога ще се пенсионирам Теменушка Николова Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО от 1 януари 2012 г. се придобива, както следва: 1. от 1 януари 2012 г. - при възраст 60 години и 4 месеца за жените и 63 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 4 месеца за жените и 37 години и 4 месеца за мъжете; 2. от 1 януари 2013 г. - при възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете; 3. от 1 януари 2014 г. - при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете; 4. от 1 януари 2015 г. - при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете; 5. от 1 януари 2016 г. - при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете; 6. от 1 януари 2017 г. - при възраст 62 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете; 7. от 1 януари 2018 г. - при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете; 8. от 1 януари 2019 г. - при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете; 9. от 1 януари 2020 г. - при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.. ЕКБ Трудово право на Република България
2012-10-22 11:44:33 Редовен студент може ли да работи на пълен работен ден 8 часа. Гергана Хардалиева Уважаема г-жо Хардалиева, Трудовото законодателство не съдържа забрана за полагане на труд от редовните студенти. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-01-17 16:25:19 Здравейте! Относно служител, който преминава от безсрочен ТД на друга длъжност, за която се уговаря изпитат. срок във вр. с чл.68, т.1 КТ за 1 г.: може ли да се освободи в изпитателния срок на новата длъжност? Щом служителят е изявил само желание с молба да заема новата длъжност и е подписал доп. спораз. по 119 КТ,приема ли се, че е съгласен? Живкова Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Предложението за промяна в условията на трудовия договор може да бъде отправено от всяка от страните. В КТ не е регламентирана формата на предложението от работника, но в практиката е възприето това да става с молба до работодателя. В случай, че с допълнително споразумение работникът или служителят премине на друга длъжност, за която работодателят иска да провери качествата за нейното изпълнение, няма пречка да има клауза по чл. 70 за новата длъжност. От запитването става ясно, че с допълнително споразумение лицето е преминало на друга длъжност със срок за изпитване, като е променен и срокът на договора – от трудов договор за неопределено време, същият е преминал на срочен трудов договор – чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Предвид горното мнението ни е, че в случая няма пречка да се приложи чл. 71, ал. 1 от КТ. МВ/ Трудово право на Република България
Страница 5261 of 6864