| 2012-06-05 17:14:11 |
трябва ли да разрешим неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8г. по чл.167а на наш работник, който иска да ползва 5месеца от този на майката.Същата не работи по трудово правоотношение, но е избрана за общински съветник. |
ангелина петкова сопот |
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Следователно, майка, която е общински съветник и не е в трудови правоотношения не може да преотстъпи ползване до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител). ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-06-28 22:30:50 |
социален работник съм в цнст ще получа ли увеличение на заплатата от 1юли. |
диана тодорова |
По поставения въпрос се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-17 20:02:31 |
Здравейте, има ли право възстановен от съда служител на платен отпуск по чл.155 от КТ и чл.156 за времето през което е бил без работа до възтановяването му и дължи ли се обезщетение за това? Благодаря |
Асенова |
Служителят няма право на отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда, съответно – на право на обезщетение по чл. 224 КТ, за времето, през което е бил незаконно уволнен. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-27 12:28:17 |
Благодаря! Защо като се обадих в ТЕЛК да се допитам дали като работодател мога да изпратя мой подчинен при тях по моя инициатива, тъй като е болен от защитено заболяване, за което знам от болнични листове и да поискам експертно мнение ми отговориха категорично,че аз нямам това право и само работникът може да поиска ТЕЛК по изрично негово желание? |
Гюзелева |
В чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Както е видно от разпоредбата, за установяване на степен на трайно намалена работоспособност е необходимо лицето лично, по свое желание да се яви на преглед. В наредбата не е предвидено право на работодателя, по своя инициатива да изпрати работник или служител на ТЕЛК. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-28 20:10:02 |
na postoqnen dogovorsam mogali da napusna bez predizvestie cte vzemali zaplatata si |
ivailo dimitrov |
Задайте въпроса си на кирилица. |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-01 12:08:22 |
Здравейте, искам да попитам следния въпрос – При постъпила писмена молба от служителка за промяна на длъжността й от специалист работа с клиенти на хигиенист, следствие на продължително лечение и тежка психическа травма, следва ли да се удовлетвори молбата и съответно да се намали възнаграждението поради естеството на новата длъжност? |
В. Велинова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че лицето е трудоустроено, то основанието за трудоустрояване е чл. 314 от КТ. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 . Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. Съгласно чл. 320, ал. 1 от КТ работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Според чл. 320, ал. 2 от КТ работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. В чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-11 14:55:32 |
Въпросът е свързан с изплащане на СБКО в детска градина.На служителите, които са на трудов договор, им се начислява в заплатата 2.5% СБКО.От 01.10.2012г. непедаг-я персонал има право на пари за храна, а педаг-я на представително облекло към заплатите.Разходът за храна и облекло е социален разход.В такъв случай ще имат ли право и на СБКО 2.5%? |
Николета Янева |
В чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета е предвидено, че в брутната работна заплата на персонала в системата на народната просвета освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения за безплатна храна - на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в столовете и кухните на училищата. Средствата за СБКО нямат характер на трудово възнаграждение. Съгласно чл. 292 от КТ, социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите – чл.293, ал.1 от КТ. С оглед на горното мнението ни е, че лицата няма пречка да получават и средства за СБКО. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-31 14:50:45 |
Наложи се да прекъсна неплатения отпуск за отгл. на дете до 8г, поради временна нетрудоспособност. След изтичане на болничния бих искала да ползвам натрупалия ми се платен отпуск , но от службата ми отказват с мотив, че тъй като досега съм била в неплатен отпуск за отгл. на дете, ме нямало в графика за платените отпуски.Имат ли право ? |
Е. Христова |
Уважаема г-жо Христова, Следва да се има предвид, че е допустимо работодателят да допълва графика за работници или служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му (чл. 37в, ал. 1 НРВПО). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-10 11:45:59 |
При неползван платен годишен отпуск за 2012 г. в размер на 15 работни дни, от които 10 работни дни се отлагат за следващата година. Въпросът ми е какво се случва с остатъка от 5 работни дни, които не са ползвани и няма възможност да се ползват.За тях прилага ли се общата 2 годишна давност в чл.176а от КТ или се "губят". |
Минчева |
Уважаема госпожа Минчева, Трудовото законодателство предвижда отлагане на платен годишен отпуск за ползване през следващата календарна година с разпоредбата на чл. 176, ал. 1-3 от Кодекса на труда, съгласно която поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Видно от разпоредбата отлагане на платения годишен отпуск по чл. 176, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда е за ползване през следващата календарна година, а отлагането в случаите на чл. 176, ал. 3 от КТ, предполага ползването на отпуска след след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (давността по чл. 176а, ал. 2 КТ). Във всички тези случаи отлагането на платения годишен отпуск е свързано със задължението на работодателя да предвиди и вземе под внимание ползването на отложения отпуск при изготвяне на графиците по чл. 172 от КТ, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Във Вашия случай, отложения отпуск в размер на 10 работни дни следва да залегне в графика за ползването му през следващата календарна година, а останалите 5 работни дни могат да се ползват до изтичане на давността по чл. 176а само с разрешение на работодателя. Разликата при ползването на отложения по реда на чл. 176 от КТ отпуск е в това, че когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1 (на чл. 173 от КТ), работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително (чл. 173, ал. 9 от КТ). Такава възможност не е предвидена при неползван платен годишен отпуск, който не е посочен в графика по ал. 1 на чл. 173 от КТ. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-05 14:12:15 |
Уважаеми служители, Издадено ми е уверение от университет със следните реквизити: №, дата, три имена, ЕГН, Фак. № и постоянен адрес непосредствено след успешно положени 3 държавни изпита. Настоящето е издадено в уверение на това, че съм дипломирана по специалност, задочно обучение на висше образование , ОКС магистър и да послужи пред работодател |
Диана Маринова |
Уважаема госпожа Маринова, Тъй като въпросът Ви е свързан с признаване на документ, издаден от висше учебно заведение, за отговор се обърнете към Министерството на образованието, младежта и науката. ЕКБ |
Трудово право на Република България |