Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-02-16 15:25:27 KAKVI PRAVA IMAM AKO ME SIKRATYAT OT RABOTA PRI USLOVIE,CE IMAM 11 GODINI BEZ PREKISVANE V TOVA PREDPRIYATIE? NEVIN ISMAIL Уважаема госпожо Исмаил, Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при уволнение поради съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Правото на това обезщетение възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, но се изплаща след като мине законоустановеният срок от 1 месец или друг период, установен с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор. Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. На това право на работника или служителя съответства задължение от страна на работодателя да изплати посоченото обезщетение, без значение от причините, поради които отпускът не е бил използван по време на трудовото правоотношение. Следва да се има предвид и чл. 42, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, където е посочено, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл.224, ал.2 КТ). Също така имате право да се регистрирате в бюрото по труда. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. UD
2010-05-03 11:04:13 Zdraveite ! pisha za poreden pat tochno i qsno rabotodateliat mi ne e predstavil bolnichnite mi v NOI i ne e podal z\aevlenie za obrazec 1 . Kam kogo da se jalvam kakvi sa mi pravata imamn bebve , vsichki otprashtat nanqkade i nakraia nishto. molia pomognete mi kam kogo da se obarna Maria Georgieva Съгласно разпоредбата на чл. 40а от Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1.01.2010г., документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване /вкл. болничните листове/ се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове: 1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени - не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; 2. от самоосигуряващите се лица - не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. Тъй като паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт, а съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г. и бр. 8 от 2008 г.), контролът за спазването й се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности, за съдействие следва да обърнете към съответните териториални поделения на НАП и НОИ. ПМ/ NULL
2018-03-09 15:35:04 Съпругът ми подава документи за пенсиониране, но в един от образците където работеше в условията на втора категория не е отбелязано като забележка.Фирмата преминава в друга , а по-късно е запорирана в трета и се губят следите. В архивите на НОИ няма подадени ведомости за да ми изкарат образец. Как да процедирам и от къде и как да го потърся? Соня Драганова Уважаема г-жо Драганова, отдел/дирекция „Пенсии“ към съответното териториално поделение на НОИ извършва преценката за категорията на положения труд, съобразно наличните доказателства, представени със заявлението за пенсиониране. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд, освен трудова книжка или документ за трудов/осигурителен стаж. Такива могат да бъдат заповеди за назначаване, производствена (функционална) характеристика, в която да е отразено естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и вида дейност на осигурителя и др. ВН
2010-05-13 07:52:52 Може ли работещ по безсрочен трудов договор пенсионер, който няма навършени години за пенсиониране, а само стаж (II и III категория труд) да бъде освободен с предизвестие на основание чл. 328, ал.1,т.10 поради придобиване право на пенсия за стаж и възраст когато навърши годините, необходими за пенсиониране? Ганчева От запитването е видно, че лицето е пенсионер, който работи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, когато работникът или служителят придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят може да му прекрати трудовото правоотношение с предизвестие. Същото основание, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да се използва за повторно прекратяване на трудовия договор, тъй като лицето има вече качеството пенсионер. МВ/ NULL
2018-05-03 15:53:31 Здравейте, Може ли правото за ползване на отпуска по чл. 167а, ал. 1 да се прехвърля на другия родител. Поздрави, Ивета Пекова Ивета Пекова Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал. 3 на чл. 49 от наредбата. Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител – чл. 49, ал. 5 от наредбата.. Според ал. 6 на чл. 49 от наредбата, в случаите по ал. 3 работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4. МВ/
2010-06-01 13:22:38 При сключване на трудов договор от частна фирма с физическо лице - задължително ли се изисква за свидетелство за съдимост на лицето. Стефка Делчева Съгласно чл.1 от Наредба № 4 от 1993г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, за сключване на трудов договор са необходими: 1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Работодателят може да изисква представянето и на други документи извън посочените в чл. 1, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт – чл.2 от Наредбата. МВ/ NULL
2018-08-22 12:03:38 При командироване в друга държава членка на ЕС по реда на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, на служителя дължи ли се допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, дължимо по българското трудово законодателство, за периода на командировката? Александър Станимиров Уважаеми г-н Станимиров, При командироване на работник или служител по реда на чл. 121а от Кодекса на труда (КТ) е необходимо с него да се сключи допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение за срока на командироването. Елементите, които трябва да се съдържат в допълнителното споразумение са определени в чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането). Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата за командироването и изпращането в допълнителното споразумение се определя размера на основното и допълнителното трудови възнаграждения с постоянен характер. Работодателят и работникът или служителят не могат да договарят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата за командироването и изпращането, по нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред (чл. 6, ал. 2 от Наредбата за командироването и изпращането). Следва да се подчертае, че елементите на трудовото възнаграждение се определят от законодателството на приемащата държава (чл. 6, ал. 3 от Наредбата за командироването и изпращането). В тази връзка считаме, че с допълнителното писмено споразумение между страните по трудовото правоотношение трябва да се уговорят всички дължими допълнителни трудови възнаграждения, определени от законодателството на приемащата държава, като работодателят няма задължение да изплаща такива, които не са уговорени и дължими по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за командироването и изпращането. НС
2018-10-18 11:25:26 При освобождаване на работещ пенсионер по чл.328, ал.1, т.1 има ли право на обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ Дечка Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, вкл. поради закриване на предприятието или на част от него (чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ), на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Срокът за който се изплаща обезщетението е до 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. От горното е видно, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е дължимо от работодателя, когато работникът или служителят е останал без работа. Разпоредбата не ограничава получаването на обезщетението, в случай че на работника/служителя е отпусната пенсия. ЛТ/
2010-06-28 11:53:52 Полага ли се обезщетение по чл.222 ал.1 на служител, ако той е работил по граждански договор в едномесечния период, след съкращението Димитрова Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Видно е, че законовото изискване е служителят да не е получавал трудово възнаграждение, т. е да не е работил по трудов договор. Гражданският договор не е пречка за получаване на паричното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. КС NULL
2018-12-11 16:41:32 Работя като държавен служител.През м.ноемри подадох документи в НОИ за пенсиониране. От 1 януари са в сила промени в ЗДСл и ще трябва да напусна работа. Може ли да бъда преназначена на трудов договор на длъжността, която изпълнявам в момента.Ако е да, ще мога ли да ползвам работно облекло, ДМС и др. стимули, които ползах като държавен служител Красимира Николова Уважаема госпожо Николова, По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете за съдействие към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
Страница 5291 of 6864