Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2013-01-02 18:16:11 Учителка в уч-ще се пенсионира, считано от 27.12.2012 г Часовете които водеше тя са бълг. ез, немски език и т.н. За другите часове ще се справим с осигуряване на човек, но не можем да намерим човек, който да поеме часовете и по немски ез, които са 3 часа седмично. Редно ли ще е да наемем на граждански договор същата учителка само за тези 3ч от 7.01 Катя Михова Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови отношения. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При евентуално нарушение на правата или неизпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по изпълнение на трудовото законодателство. Т. н. “Граждански договори” е сборно понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за задълженията и договорите Гражданските договори (договор за услуга, за изработка и др.) се уреждат от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба за правна защита на трудовите правоотношения. Мнението ни е, че в конкретният случай с лицето следва да се сключи трудов договор, напр. по чл. 114 КТ. КС Трудово право на Република България
2013-01-17 19:32:48 дащеря ми работи в закрила на детето към агенцията за подпомагане гр. хасково. в момента учи магистратура в пу пловдив. има ли право на годишен платен отпуск и колко дни,като учението е без прекасване на работният процес/ само сабота и неделя и понякога и петък/. от вуз пловдив са и казали,че има право по чл.169 от кт. стайка станчева Уважаема г-жо Станчева, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. От този текст е видно, че за да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Според чл. 171, ал. 2 от КТ, когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите, определени в чл. 171, ал. 1 от КТ, намалени наполовина (в случая по т. 1 – до 10 работни дни за учебна година – за подготовка и явяване на изпит). Отпускът се признава за трудов стаж. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-04-05 13:38:04 Назначен служител по ПМС № 66/1996 г. е назначен на трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ при същия работодател. Има ли право на платен годишен отпуск за допълнителния труд и право на работно облекло? Лилия Дончева Уважаема госпожа Дончева, Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Когато се работи на по-малко от 4 часа на ден трудовия стаж се изчислява по часове, дни и месеци. Например: 4 дни по 2 часа ще правят един ден трудов стаж. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица изчислени по посочения начин.( чл. 355, ал.3 КТ). Видно от посочените разпоредби в зависимост от продължителността на трудовия договор за допълнителен труд по чл. 110 КТ, ще се признаят и съответните месеци трудов стаж. За всеки месец трудов стаж на лицето се полага платен годишен отпуск по 1/12 част от минимум 20 работни дни. Тъй като лицата, които работят при условията на ПМС № 66 от 1996 г. работят по трудово правоотношение, те имат всички права по Кодекса на труда и актовете за неговото прилагане, с изключение на тези установени в посоченото постановление. Това означава, че имат право и на работно облекло при условия и ред установени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. СС Трудово право на Република България
2013-04-14 21:58:11 здравеите имам два запора на заплата днес ми се обадиха от фирмата която работя 4е са полу4ели о6те две писма за запор кьм заплата та ми колко имат право да ми запорират при положение 4е имам две малки деца на 3години ..заплата та ми е 480лв,,,,, И другя ми вьпрос е имат ли параво садиа изпалнитела да ми направи пьлен запор на заплата марчо марков Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. В чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски – ал. 2 на чл. 446 от ГПК. Според ал. 3 на чл. 446 ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ Трудово право на Република България
2013-04-22 09:28:46 Уважаема г-жо Скотарова, По повод Ваши отговори на зададените от мен въпроси на 02 и 08 април, свързани с възнаграждения за участия в комисии, мисля, че разпоредбата на чл.107а,ал.2 от КТ и 7,ал.3 от ЗДСл е ясна за всички, но питането е дали важи и за комисии на второстепенните разпоредители към общината, които са самостоятелни юридически лица? Йорданка Димитрова Уважаема госпожа Димитрова, Както посочихме в предходен отговор, разпоредбата на чл. 107а, ал.2 от Кодекса на труда изрично посочва, че служителят може да участва в комисии, за което не получава възнаграждение. Участието по чл. 107а, ал. 2 КТ се отнася за участие като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица. Следователно без значение е дали са самостоятелни юридически лица или не. СС Трудово право на Република България
2013-05-01 09:36:29 Здравейте, моля за отговор! Работата по график представлява ли сумирано изчисляване на работното време? Работя по график,при петдневна работна седмица от понеделник до петък на 8.0 часа. Ако някои от седмичните дни са официални празници, те извънреден труд ли са? Заплащат ми ги двойно, но необходима ли е заповед и компенсация в почивни дни? Благ Кънчев Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа. При нормална продължителност на работното време по чл. 136 от Кодекса на труда „до 8 часа”, смените не могат да надвишават 12 часа. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Задължение на работодателя е да разпределя работното врем с Правилника за вътрешния трудов ред. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ. За работа през работни дни увеличението, заплащано за положения извънреден труд е 50 на сто; за работа през почивни дни увеличението е 75 на сто и за работа при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство можете да потърсите съдействието на инспекцията по труда по седалището на предприятието. МВ/ Трудово право на Република България
2013-06-06 10:56:31 Редът и условията за осигуряване на работно облекло са определени в Наредбата за безплатното работно и фирмено облекло. Според чл. 7 от Наредбата, работно облекло се осигурява на работниците, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Моля съдействайте за промяна на наредбата защото ощетени останаха само служителите по трудово правоотношение в държавната администрация /общинска/. Промениха се Наредбите за служителите от Агенциата по Заетост и за персонала в Образованието. Закона за държавния служител регламентира и това право на служителите по служебно правоотношение, което е поредната Национална дискриминация към служителите с едни и същи задължение, но с различни права. Лиляна Рибарова Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа." Трудово право на Република България
2013-06-17 13:22:09 Работя като моряк на река Дунав/крайбрежно плаване/ на пристанище в Българският участък на реката.До 2003-2004г.получавахме порцион за храна след което спряха да ни ГО дават и до днес не получаваме. въпросите МИ СА : 1.Имаме ли право на някакъв иск за този порцион за храна и защо беше спрян.2.И след катоРаботимСамоНАоткритоКАКВИдобавкиНИсеПОЛАГАТ. Стоян Михайлов По поставения въпрос следва да се обърнете към ИА “Морска администрация”. МВ/ Трудово право на Република България
2013-07-08 18:03:38 Може ли с държавен служител да се сключи граждански договор за работа извън законоустановеното работно време за изпълнение на дейности по ОП "Човешки ресурси" Руси Кокенов NULL Трудово право на Република България
2013-08-26 15:56:11 Здравейте-ползвам неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до 8год.възраст по чл.167а.Имам ли право да започна другаде работа по втори трудов договор на 8 часа? Мила Иванова Уважаема госпожа Иванова, Няма пречка да започнете работа по втори трудов договор на 8-часов работен ден по време на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. ЕКБ. Трудово право на Република България
Страница 5321 of 6864