| 2019-05-13 20:32:36 |
Моля, да ми отговорите,правомерно ли ми е връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл.326ал.2 от КТ, във връзка с чл.328 ал.1 т.10 от КТ при наличие на чл.68 ал(3) от КСО. Все още нямам трудов стаж в размер на 38 г. и 8 месеца, въпреки, че съм на 68 години.Законно ли е да замествам и болната домакин на болницата, без писм.заповед? |
Мирчо Алексиев |
Уважаеми г-н Алексиев,
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя.
Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед на изложеното в запитването, следва да се отбележи, че в чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е регламентирано, че в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
В случай, че работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО, трудовият му договор би могъл да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст от 1 януари 2019 г. – 66 години и 4 месеца.
Работодателят има право да прекрати трудовия договор на работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, и в случаите, когато правото е придобито по чл. 68, ал. 3 от КСО. /ЛТ
|
|
| 2019-06-12 10:14:18 |
По чл.13 от Наредбата за трудоустрояване , считат ли се трудоустроени работещите лица с решения на ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност , които не са били трудоустроявани в предприятието и заплаща ли им се допълнително трудово възнаграждение по ал.1 на чл.13 |
Лиляна Велева |
Съгласно чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза в своите решения ТЕЛК (НЕЛК) определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. С разпоредбите на раздел III на Наредбата за трудоустрояване се установяват специфични правила за труда на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия. Съгласно 12, ал. 1 от наредбата трудът на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия, цехове и звена за лица с намалена работоспособност се нормира и заплаща по норми и разценки за здрави работници или служители. От гореизложеното следва, че установените в раздел III на наредбата специфични правила се прилагат само за работещи в специализираните предприятия, цехове и звена за лица с намалена работоспособност, когато системата на заплащане е според изработеното /по трудови норми и разценки/.
Само ако работникът или служителят отговаря на посочените по-горе изисквания, то той би имал право на допълнително месечно възнаграждение, което се определя съгласно чл. 13 от наредбата. След като лицето има документ, с който е трудоустроено мнението ни е, че то следва да се счита за такова от датата, на която ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност. МВ/
|
|
| 2010-08-11 17:27:55 |
Ако служителят не поиска платения си отпуск до края на календарната година, за която се отнася и работодателят не му го е предоставил по чл. 173, ал. 7, и отпускът не е отложен по чл. 176, ал. 1 или ал. 2 какво става с правото на отпуск - погасява ли се с изтичането на календарната година? Или с 2-год. давност по чл. 176, ал. 3? Тъй като новата редакция на чл. 224 казва, че се обезщетява само отпуска за текущата година и отложения такъв. Благодаря! |
Гергана Глигорова |
Уважаема госпожа Глигорова, Съгласно чл. 176, ал.3 от Кодекса на труда в сила от 30.07.2010 г. правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбата на чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда (изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 1.01.2012 г.) предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. До тогава се прилага разпоредбата в сила до 01.01.2012 г., според която при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. СС |
NULL |
| 2019-07-05 12:36:07 |
Здравейте,
Във връзка с изплащане на обезщетение по чл 224 от КТ, за период от 2015г. до 2019г., прилага ли се погасяването по давност по чл. 176 а от КТ
Поздрави,
Теодора Георгиева |
Теодора Георгиева |
Погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск е регламентирано в разпоредбата на чл. 176а от Кодекса на труда /КТ/ съгласно която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Предвид цитираната разпоредба, правото на ползване на платения годишен отпуск за 2015 г., за която година служителят има неизползвани 25 дни, се погасява на 31.12.2017 г. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е уточнено, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. От разпоредбата е видно, че от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. МВ/ |
|
| 2019-07-31 10:53:42 |
Здравейте! Възможно ли е работодател да откаже ползване на неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 1 за гледане на дете , който е прехвърлен от другия родител? Благодаря! |
Владимир Гиздашки |
Уважаеми господин Гиздашки,
Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласиеВ чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в която се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Според ал. 2 на чл. 49 от наредбата, отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него – ал. 3 на чл. 49 от НРВПО. Съгласно чл. 49, ал. 5 от НРВПО когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител (осиновител). От горното следва, че работодателят не би могъл да откаже на лицето ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ прехвърлен от другия родител, когато към заявлението за ползване е приложено писмено съгласие на другия родител, който също трябва да работи по трудово правоотношение. КА
|
|
| 2019-08-28 11:39:34 |
Изплащаме премия за произведени изделия над определена норма и премия за недопуснато отсъствие през месеца, като тези премии не са с постоянен характер. При определяне на брутна сума на заплатата за изчисляване на платен отпуск или обезщетенията по чл.224,221, 222 включват ли се тези премии? |
Елеонора Вълнарова |
Съгласно чл. 228, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на ралотната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случай, че посочените в запитването премии не се изплащат ежемесечно, т. е нямат постоянен характер мнението ни е, че не би следвало да се включат в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията. МВ/
|
|
| 2019-09-26 14:33:23 |
Моля да ми отговорите на поставения въпрос от 2019-08-20 13:51:29, тъй като в поста Ви от 2019-09-10 15:20:29 не се съдържа отговор. |
Ивайло Николов |
В рубриката не може да бъде намерен въпрос, зададен на посочената от Вас дата. |
|
| 2010-09-13 16:54:30 |
Трите години редовната доктурантура (държавна поръчка), зачитат ли се за трудов и осигурителен стаж? Благодаря предварително! |
Деси Кирилова |
Уважаема госпожа Кирилова, Съгласно чл. 354, ал.1, т.8 от Кодекса на труда (КТ), за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаи, установени от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 10 от Разпореждане № 224 на Бюрото на Министерския съвет от ,23 октомври 1973 г. за материални стимули за българските аспиранти (обн. ДВ бр. 89 от 1973 г.) предвижда, че времето, прекарано в редовна аспирантура се признава за трудов стаж по Кодекса на труда.Това разпореждане не е отменено. Ето защо от датата на влизане в сила на РБМС № 224 от 1973 г. и понастоящем времето на редовна аспирантура (докторантура) се признава за трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда. При нужда този трудов стаж се доказва с документ от научната организация, удостоверяващ времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура) без удължаване. От научната организация не се издава трудова книжка, когато докторантът не се намира в трудови правоотношения с нея. СС |
NULL |
| 2020-01-03 08:39:02 |
При командироване по чл.121а от КТ работник отработва повече от законоустановеното работно време на територията на държава-членка/където извънредния труд не е забранен и се заплаща увеличено възнаграждение/.Трябва ли работодателя да издаде заповед за полагане на извънр. труд за тези допълнителни часове и да ги отчете пред ИТ в Б-я съгл.чл.149/2/КТ |
Иваничка Иванова |
Уважаема госпожо Иванова, При командироване на работник или служител по реда на чл. 121а от Кодекса на труда (КТ) е необходимо между него и работодателя да се сключи допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение за срока на командироването. Елементите, които трябва да се съдържат в допълнителното споразумение са определени в чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането). В чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането е определено, че в споразумението се уговаря продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Следва да имате предвид, че дори и да не е издадена заповед за полагане на извънреден труд, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от КТ предвижда, че положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. В тази връзка сме на мнение, че положеният извънреден труд от работниците и служителите в рамките на календарната година, следва да се отчита пред инспекцията по труда независимо дали през определен период е било командировано лицето. БД |
|
| 2010-10-11 09:16:23 |
положените часове дежурство / наредба № 2 от 22.04.1994 г./ при подневно отчитане на раб. време компенсират ли се с почивка, защото след като дежурството се счита за работно време, последното ще надвиши нормалната месечна продължителност |
мариана костова |
Уважаема госпожа Костова, Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (издадена от министъра на труда и социалните грижи) в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство.Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка( чл. 2, ал.2). При тази форма на работа се съставят графици от работодателя, които трябва да бъдат съобразени с всички изисквания на Кодекса на труда, включително и с нормата работно време за съответния период. Когато нормата работно време бъде надвишена се заплаща извънреден труд. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа(чл. 153, ал.4 от Кодекса на труда).. СС |
NULL |