Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-04-04 15:39:03 Трябва ли да включа при изчисляване на прослуженото време, времето когато лицето е било по майчинство след като е получавало майчинството си от социални грижи, поради това че е било на трудова борса. Татяна Попова Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 г./, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Трудовият стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия - чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ. Мнението ни е, че трудовият стаж зачетен на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда - времето за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст без да е съществувало трудово правоотношение, не се взема ппредвид при определяне на дапълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, тъй като признатия на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което не е съществувало трудово правоотношение, т.е. не е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. МВ/
2018-07-03 10:02:30 Здравейте, Към 31.12.2015 служителка има неползвани 6 дни ПГО за 2015 и ги прехвърля за ползване съгласно чл. 176, ал. 1 т. 2 от КТ. Същата служителка започва ползването на отпуск за бременност и раждане по чл. 163 ал. 1 от КТ считано от 01.08.2016г, като до тази дата служителката е работила и не е упражнила правото си да поиска и да използва отпуска от 2015г. След използването на отпуска за бременност и раждане, служителката е използвала отпуск за гледане на дете. Реалното връщане на служителката на работа е 15.07.2018г. Във връзка с фактологията по-горе, молим за становището Ви дали, към датата на връщането на работа, служителката има право да използва платения си годишен отпуск за 2015 г. или този отпуск следва да бъде ограничен за ползване, като служителката има право на обещетение при прекратяване на трудовия договор? Поздрави Нина Николова Уважаема госпожо Николова, Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. ) Според чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случая, изложен в запитването, от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок, т.е. ако през 2018г. се върнете на работа, то от края на 2018г. (31.12.2018г.) започват да текат двете години, в рамките на които служителката може да ползва платения си годишен отпуск. КА
2018-09-20 10:11:55 дОБЪР ДЕН! Служител работи по основен трудов договор на СИРВ. Има втори сключен ТД по условията на чл. 114 от КТ. Трябва ли да подава декларация, че е съгласен да работи повече от 48 часа седмично, когато работи по чл.114 от КТ. Емилия Симонова Уважаема госпожо Симонова, Съгласно разпоредбата на чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Необходимо е да се отбележи, че трудов договор за допълнителен труд се сключва за работа извън установеното за работника или служителя работно време по основното трудово правоотношение. В тази връзка работата по трудовия договор за допълнителен труд може да се осъществява преди или след работното време по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Съгласно чл. 115 от КТ в трудовия договор за допълнителен труд трябва да се уговарят продължителността и разпределението на работното време. Поради това сме на мнение, че ако по основното трудово правоотношение работникът или служителят не работи при подневно изчисляване на работното време, респ. по основното трудово правоотношение е установено сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, съществува риск да не може да бъде договорено разпределението на работното време в трудовия договор за допълнителен труд, както и работника или служителя да не може да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, което е основно негово задължение съгласно чл. 126, ал. 1, т. 1 от КТ. В този смисъл, считаме че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, определени в чл. 152 и чл. 153 от КТ. БД
2019-01-29 22:18:51 Дългогодишен държавен служител е в болничен от ноември 2018г. до февруари 2019г. В службата раздават пари за представително работно облекло през януари. Полага ли му се, в какъв размер и на какво основание възнаграждение за представително работно облекло? Следва ли работодателят да намали сумата съразмерно на ползвания болничен? Васил Бориславов Уважаеми господин Бориславов По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
2010-07-12 08:29:32 Zdraveite. Ima li pravo rabotodatelqt mi da me nakaje s udarjane na edna mese4na zaplata pri napuskane na rabota pri uslovie 4e sam podala molba za napuskane i sam kazala 4e 6te si izrabotq ednomese4noto preduprejdenie za napuskane ,no o6te na drugiq den sled podavane na molbata toi sam me vra6at ot rabota ,ako nee ptav bih iskala da podam oplakvane i da si potarsq pravata za6toto tazi firma "Moniks Biznes"neprekasnato o6tetqva rabotnicite si Radostina Dimitrova От запитването става ясно, че сте връчила на работодателя си предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието – ал. 3 Възможността за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника или служителя с предизвестие е субективно негово право и от неговата воля зависи дали да го упражни или не.Работодателят не може да се противопостави на това право на лицето, нито може да изрази съгласие или несъгласие трудовият договор да бъде прекратен при отправено предизвестие. В чл.335, ал.2, т 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В съответствие с чл. 220, ал. 2 от КТ, страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Трудово-правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3-год., считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В случай на нарушаване на трудовото законодателство, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ NULL
2010-07-19 18:44:34 Работя по трудов договор по чл.67 в три фирми по 4 часа. Този месец съм в продължителен отпуск по болест. Въпроса ми е и в трите ли фирми трябва да представя болничен лист? ДАВИДКОВА Уважаема г-жо Давидкова, Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. ЛТ/ NULL
2019-06-12 10:14:19 По чл.13 от Наредбата за трудоустрояване , считат ли се трудоустроени работещите лица с решения на ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност , които не са били трудоустроявани в предприятието и заплаща ли им се допълнително трудово възнаграждение по ал.1 на чл.13 Лиляна Велева Съгласно чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза в своите решения ТЕЛК (НЕЛК) определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. С разпоредбите на раздел III на Наредбата за трудоустрояване се установяват специфични правила за труда на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия. Съгласно 12, ал. 1 от наредбата трудът на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия, цехове и звена за лица с намалена работоспособност се нормира и заплаща по норми и разценки за здрави работници или служители. От гореизложеното следва, че установените в раздел III на наредбата специфични правила се прилагат само за работещи в специализираните предприятия, цехове и звена за лица с намалена работоспособност, когато системата на заплащане е според изработеното /по трудови норми и разценки/. Само ако работникът или служителят отговаря на посочените по-горе изисквания, то той би имал право на допълнително месечно възнаграждение, което се определя съгласно чл. 13 от наредбата. След като лицето има документ, с който е трудоустроено мнението ни е, че то следва да се счита за такова от датата, на която ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност. МВ/
2019-07-05 14:08:57 Здравейте уважаеми сътрудници, пише Ви бивш служител със стаж в БАН,38 г.,последните 25 без прекъсване. Напускам ИЕФЕМ-БАН с общ стаж 16 г. и 4 м. и постъпвам в ИБЦТ-БАН стаж 8 г. и 8 м. или 25 г. общо без прекъсване.БАН е най-голямата научна организация на бюджетна издръжка.Пенсионирах се и ми изплатиха 2 БРЗ.Имам ли право на 6 БРЗ по ПМС 31/94. Мария Пейчева В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Предвид горното мнението ни е, че към момента на прекратяване на трудовия Ви договор няма да отговаряте на изискванията на разпоредбата – последните 10 години от трудовия си стаж да сте работила при “същия работодател”, поради което ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Съгласно чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразу*вания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. В случай, че не попадате в посочената хипотеза, нямате право на обезщетение по ал. 1 на чл. 1 от ПМС № 31 от 1994г. Разпоредбата на ал. 2 на ПМС № 31 от 1994 г. се отнася за педагогически и медицински кадри. Алинея 2 на посоченото постановление се отнася за работниците и служителите от системата на Министерството на отбраната, системата на Министерството на вътрешните работи, от военизираните структури на Министерството на транспорта, от Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и от Строителните войски, когато през последните 10 години от трудовия си стаж са работили в различни поделения на съответното министерство или военизирана организация. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд в 3- годишен давностен срок. МВ/
2019-08-28 11:55:30 Здравейте! При подадено предизвестие за напускане от служител по чл. 326 от КТ, длъжен ли е работодателя да уведоми писмено или устно служителя, дали ще бъде освободен с изтичане срока на предизвестие? Румена Николаева Уважаема госпожо Николаева, Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от КТ). Трудовият договор при прекратяване с предизвестие, трябва да се прекрати с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2 от КТ), освен ако работникът или работодателят не пожелае да го прекрати преди изтичане на срока на предизвестието, като се дължи съответно обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 или ал. 2 от КТ. В описаната от Вас хипотеза, ако работникът или служителят е отправил писмено предизвестие до работодателя, че желае да прекрати трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, с изтичането на предизвестието договорът му се прекратява без да е необходимо да бъде уведомяван за това от работодателя. БД
2010-09-06 16:16:09 УЧИТЕЛКА В УЧИЛИЩЕТО НАПУСНА ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИ ПРЕЗ 2008 Г. В МОМЕНТА Е ПОДАЛА МОЛБА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ.222 АЛ.3 ОТ КТ, ТЪЙ КАТО ПО ВРЕМЕ НА НАПУСКАНЕТО Й Е НАВЪРШИЛА 53 Г. /ЗА УЧИТЕЛИ/. ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА Й ИЗПЛАТИМ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, СЛЕД КАТО СЛЕД ТОВА ТЯ Е РАБОТИЛА И В ДРУГО УЧИЛИЩЕ? ЕЛЗА ЛОЗАНОВА В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Според § 5 (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2.9. В чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че от 1 януари 2008 г. жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при възраст 59 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 , от 1 януари 2009 г. - при възраст 60 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 . Ако към момента на прекратяване на трудовия договор през 2008г. служителката е имала придобито право на пенсия по § 5 от ПЗР на КСО и последните десет години от трудовия си стаж е работила в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието като педагогически кадър, би следвало да се приеме, че има право на обезщетение от шест брутни заплати. Ако необходимата възраст е навършила след прекратяване на трудовия договор през 2008г., към този момент няма право на посоченото по-горе обезщетение. Обезщетението е дължимо от работодателя при когото същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5 от ПРЗ на КСО. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ NULL
Страница 5339 of 6864