| 2012-11-20 09:23:16 |
Назначена съм по МП № 66 имам ли право да получавам пари за облекло? |
Донка Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, За работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение се прилага Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Съгласно чл. 8, ал.4 от наредбата не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. Съгласно чл. 7, ал.1 от Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. Следователно, щом като работите по трудов договор за Вас се прилага трудовото право включително и разпоредбите отнасящи се до правото на работно облекло. Ако работите в системата на образованието следва да имате предвид, че в Държавен вестник бр. 33 от 27.04.2012 г. е обнародвана Наредба за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена – в сила от 27.04.2012 г. Наредбата е издадена от министъра на образованието, младежта и науката, поради което следва да отправите въпроса към Министерството на образованието, младежта и науката. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-17 10:19:25 |
imam 2g.i6m.rabota,predi tova sam polzvala platena borsa samo edin mesec.sega sam sakratena na kolko meseca imam pravo na platena borsa? |
radostina ramova |
Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от кодекса преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. За допълнителна информация може да се обърнете и към Националния осигурителен институт. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-02 20:00:14 |
Можем ли да назначим служител на нормирано работно време на длъжност, включена във вътрешната ни заповед за ненормирано работно време ? |
Ивелин Гочев |
Уважаеми господин Гочев, На основание чл. 139а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят определя „длъжности” които счита, че следва да се изпълняват при условията на ненормиран работен ден. Всеки който заема такава длъжност се ползва от задълженията и правата установени в чл. 139а КТ. Всяка уговорка в индивидуалния трудов договор, която е в противоречие с Кодекса на труда и актовете за неговото прилагане е недействителна. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-25 14:02:56 |
Здравейте, На общо събрание на колектива в училище е взето решение средствата за СБКО да бъдат изплащани в пари към заплатите всеки месец като процент от възнаграждението на всеки. Следва ли като база за СБКО да се включи добавката за ПКС на учители, които имат такова, при условие, че то се получава постоянно всеки месец т.е. има постоянен характе |
Анета Благоева |
Уважаема госпожа Благоева, Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от разпоредбите средствата от СБКО не са част от индивидуалното трудово възнаграждение. Поради това и в ал.2 на чл. 293 КТ е установено, че средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Що се отнася до въпроса с „добавката за ПКС” на учители следва да се обърнете към Министерството на образованието, младежта и науката, тъй като Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета е издадена от министъра на образованието, младежта и науката, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2010 г. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-04 17:00:24 |
Може ли работодателят да ми отнеме правото на отпуск в размер на 3 р.д. за 2012 г. в случай, че не съм подал искане за отлагане на отпуск |
Д, Димитров |
Уважаеми г-н Димитров, Не, защото правото на ползване на платен годишен отпуск не се е погасило по давност. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-14 22:46:53 |
Дъщеря ми и зет ми имат фирма- ЕТ, която се води на нейно име. Те работят в чужбина от три години и искат да си закрият фирмата която е в България която е недействаща до в момента. Какво трябва да направят за да я закрият?Спешно ми трябва и предварително Благодаря! |
Атанас Иванов |
В чл. 60а, т. 1 от Търговския закон е предвидено, че вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негово заявление. За повече информация се обърнете към съответната агенция по вписванията. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-08 16:53:32 |
Може ли служител да даде домашно дежурство, в събота или неделя, ако е бил в отпуска или болничен от понеделник до петък? |
Д. Дончева |
Организацията на работното време се осъществява от работодателят при спазване на съответните нормативни разпоредби. Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, съгласно чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Според предвиденото в разпоредбата на ал. 5 на чл. 139 КТ, за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. На основание на тази разпоредба е издадена Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, която в чл. 4 и чл. 5 предвижда, че времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Тези ограниченията могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. Контролът върху спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и от дирекциите "Инспекция по труда"(чл. 399, ал. 1 КТ). В случай на установяване на нарушения от страна на работодателя, работникът или служителят има право да сигнализира инспекцията по труда по седалището на предприятието, в което работи. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-28 20:22:20 |
Здравеите! Моля,да ми отговорите-има ли начин работодателят да ни изплаща редовно - както е по договор трудовите възнаграждения. |
Маринела Иванова |
Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. При неспазване на трудовите норми следва да се обърнете към инспекцията по труда по седалището на предприятието, в което работите. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-05 15:23:55 |
Моля , да ми изчислите какво обезщетение ще получа по чл.222 от КТ ЗА ПЕРИОД 21.02.-20.03.2013 |
Еми Димитрова |
Предполагаме, че в запитването имате предвид размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на съответния период и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-22 11:04:34 |
здравейте, искам да получа повече информация относно нормирането на труда, начини, методи, изисквания законови, какво е необходимо да държим като документация и в кои законови документи има повече информация за това какаво се изисква, за да бъдем изрядни при въвеждането на работа по норма Благодаря предварително |
Елена Трифонова |
Уважаема госпожа Трифонова, Освен чл. 247 и чл. 250 от Кодекса на труда (КТ), в трудовото ни законодателство няма други нормативни актове, които да уреждат въпросите за „ нормиране на труда”. Препоръчваме Ви да ползвате добри практики на други работодатели, които имат опит в тази област. Без да се позовавате на него, можете да ползвате някои подходящи разпоредби от отменения Правилник за нормиране на труда (Издаден от председателя на Комитета по труда и социалното дело и председателя на ЦС на БПС, обн., ДВ, бр. 64 от 18.08.1987 г., в сила от 1.09.1987 г., с от паднало основание, бр. 100 от 10.12.1992 г.) -отменен 13.12.1992 г. СС |
Трудово право на Република България |