| 2017-03-06 16:08:14 |
На служител в общинска администрация е отправено предизвестие на основание чл.326,ал.2 КТ, като е подписано от прекия ръководител, а не от Работодателя. Може ли да бъде оспорвано предизвестието. |
Надежда Иванова |
При нарушение на трудовото законодателство можете да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на общинската администрация. |
|
| 2010-01-25 15:04:14 |
Бременна жена работи по трудов договор и е осигурена на 4 часа с осигурителен доход 120 лв. Има 12 месеца осигурителен стаж, от които 3 месеца са на четири часа до излизането и в отпуск поради бременност и раждане се очаква да бъде осигурявана също на четири часа. Ще взима ли обезщетение минималната работна заплата за страната при това положение? |
Ваня Кирова |
Съгласно разпоредбата на чл.48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Този стаж може да е прекъснат или непрекъснат, като няма изискване за момента, през който той следва да е натрупан. На основание чл. 49, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5. Тъй като въпросите, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете са от компетентност на Националния осигурителен институт, за повече подробности следва да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
NULL |
| 2017-04-13 09:35:09 |
Дългосрочните болнични признават ли се за трудов и осигурителен стъж? |
Динка Пашова |
Уважаема госпожо Пашова,
Съгласно чл. 162, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж. Тези изключения са уредени в чл. 352, ал.1 от КТ. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност.
В Кодекса за социално осигуряване (КСО) също има хипотези, при които без да се правят осигурителни вноски за определен период, той се зачита за осигурителен стаж. В разпоредбата на чл.9, ал.2, т.2 от КСО е посочено, че без да се правят осигурителни вноски, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж. (СР)
|
|
| 2017-05-24 12:35:46 |
Необходима е корекция на кода по НКПД в трудовия ми договор, като в момента съм в отпуск по майчинство. По какъв начин може да се направи корекцията без да е необходимо да прекъсна майчинството си? Разликата в кодовете е в предпоследната цифра.Благодаря |
Радостина Михова |
Няма пречка по време на ползването на отпуска по майчинство да се извърши промяна на кода на длъжността по НКПД по чл. 119 КТ, като промяната ще влезе в сила от деня, когато се завърнете на работа. |
|
| 2010-02-15 10:06:24 |
Здравейте! Преди да родя започнах работа към общинска администрация на място, чиито титуляр също бе в майчинство-назначиха ме до завръщане на титуляра. На 07.05.2010г. титулярът се завръща. Въпросът ми е дали ще спрат моите майчински? Благодаря предварително. |
Василена Баналиева |
В чл .325, т. 5 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. При прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.5 от КТ, чл.333 от КТ – закрила при уволнение, не намира приложение. Съгласно чл.52 от Кодекса за социално осигуряване, (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. В чл. 50 от КСО (изм. бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) е предвидено, че осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. След прекратяване на трудовия договор се прекратява и отпускът по чл. 163, ал.1 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2010-02-25 10:41:11 |
При прекратяване по чл.328 ал.1 т.3 до колко време работника може да си поиска обещетението по чл.222 ал.1, с молба и представена трудова книжка? |
женя димитрова |
Прекратяването на трудовия договор от работодателя при намаляване обема на работа е уредено в чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, който регламентира, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради намаляване обема на работа работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия . В случай, че обезщетението не Ви бъде изплатено от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който задължението е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). КС |
NULL |
| 2010-03-09 14:31:06 |
Какъв е принципа регламентиран от закона за компенсиране на извънредно положен труд през събота и/или неделя. Как се заплаща положения извънреден труд и подлежи ли на заплащане компенсацията или се отчита като почивка и не се заплаща. |
Вержиния Димитрова |
Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Според разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Съгласно чл.153, ал.4 от КТ, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. МВ/ |
NULL |
| 2017-08-02 23:00:44 |
Здравейте. Имам следния въпрос: Придобивам право на пенсия след един месец. Имам необходимия трудов стаж. Социален работник съм. Мога ли да остана на работа след като се пенсионирам? |
Петя Кирилова |
Уважаема госпожо Кирилова,
При придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателя може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Правото на прекратяване на трудовия договор по тази разпоредба е независимо от основанието, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Инициатива за това прекратяване е на работодателя и съгласието на работника или служителя е без значение. Видно от цитираната разпоредба, това е правна възможност, но не и задължение за работодателя да прекрати трудовото правоотношение и няма пречка, ако и той желае, Вие да останете на работа. (КА)
|
|
| 2017-11-06 10:00:30 |
Може ли на управителен съвет на фирма да се вземе решение да не се изплаща отпуск за кръводаряване? |
Славян Николов |
Уважаеми господин Николов,
Съгласно чл. 157, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Отпускът за изпълнение на важни лични, семейни и обществени задължения по чл. 157 от КТ е субективно право на работника и служителя. Работодателят не може да преценява дали да разреши отпуска и кога да го разреши. Основанието и времето за ползването на отпуска са посочени изрично и изчерпателно в законодателството. Основанието на отпуска, определен в чл. 157, ал.1, т.2 се удостоверява с документ от здравните органи. Възнаграждението по време на ползване на отпуска за кръводаряване се определя съгласно чл. 157, ал.3, т.1 от КТ според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя.
Уредбата е императивна (задължителна), поради което страните по трудовото правоотношение не могат да постигат уговорки със съдържание, различно от установеното в закона. (СР)
|
|
| 2010-03-31 09:20:27 |
Има ли право Директора по време на отпуска да забрани на научните сътрудници влизането в института по фуражните култури и достъпа до кабинетите ни. |
ст.н.с. д-р Иван Д. Пачев |
Ако считате, че трудовите Ви права са нарушени с тази забрана, можете да сигнализирате съответната Инспекция по труда. |
NULL |