Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-12-07 20:17:08 Относно: "НАРЕДБА № 11 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗПЛАТНА ХРАНА И/ИЛИ ДОБАВКИ КЪМ НЕЯ" Всички работници или служители работещи при условията на чл.2, ал.2, т.1 от наредбата имат право да получават безплатна храна и/или добавки към нея? Благодаря Красимир Първанов Уважаеми господин Първанов, Тъй като не сте задали въпрос не можем да Ви отговорим. (ДД)
2017-01-10 15:49:40 Здравейте. Интересувам се,когато почине физическо лице,упражняващо дейност като ЕТ и наследниците ще ликвидират фирмата,оформят ли се трудовите книжки на лицата по ТД и кои ги разписва?Заповеди за уволнение следва ли да има?Лицата си изискват тези документи,за да могат да се рег.в бюрото по трудал Диана Петрова Уважаема госпожо Петрова, Съгласно разпоредбата на чл. 325, т. 10 от Кодекса на труда със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор, същият се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие от деня на смъртта. Видно от разпоредбата на чл. 60а. т. 2 от Търговския закон вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър при смъртта му - по заявление от наследниците. Разпоредбата на чл. 327, ал.1, т. 10 дава право на работника или служителя да прекрати на трудовия договор без предизвестие ако работодателят преустанови дейността си. Съгласно чл. 327, ал. 2 от КТ в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя./КА/
2010-01-04 10:17:33 Когато работниците са намалено работно време (7часа) и преминат на сумирано отчитане на работното време, при което съответно смените им могат да бъдат увеличени с 1 час над намаленото им работно време, т.е. 8 часа (съгласно чл.142, ал.4), трябва ли при сумираното отчитане на работното време да се прави превръщане на нощните часове в дневни? Цветанка Нанева Уважаема г-жо Нанева, Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Следва да се има предвид, че при разработването на графиците при въведен сменен режим на работа и при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват както разпоредбите на Кодекса на труда, така и на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Тъй като чл. 6 от наредбата не допуска продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, да бъде различна от дневната продължителност, то при въведено сумирано изчисляване продължителността на работното време на една смяна може да бъде до 7 или 8 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ), но нощните часове, включени в нея, не могат да бъдат повече от 6 или 7 часа. С оглед на гореизложеното и въз основа на данните, посочени в запитването, може да се направи заключението, че след като за работниците и служителите е установено намалено работно време – 7 часа и е въведено сумирано изчисляване на работното време, то продължителността на работната смяна за тях може да бъде до 8 часа. Когато работната смяна включва нощен труд, продължителността на нощните часове не може да бъде повече от 7 часа. Нощните часове не се превръщат в дневни, тъй като продължителността на дневното работно време е равна на продължителността на нощното работно време. ЛТ/ NULL
2017-02-20 10:03:07 На 27.08.2017 г. ми предстои пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. За 2016 г. имам неизползвани 30 дни платен отпуск. Следва ли да ми бъдат изплатени тези дни отпуск за 2016 г., ако не ги използвам до прекратяване на трудовото ми правоотношение. Диана Георгиева Съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. По тази причина при прекратяване на трудовото правоотношение през 2017 г. Вие имате право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 2016 г. в размер на 30 дни.
2010-01-13 16:09:20 Здравейте, интересува ме процедурата за преназначаване на бременна служителка. Лицето е вече с втори болничен лист (30 дни) с патологична бременност. Имаме становище от СТМ за необходимост от преместване на бременната на определените подходящи раб.места за бременни във фирмата. Необходимо ли е изричното й съгласие, при усл.че запазваме раб.заплата. Ани Иванова Съгласно чл. 309, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда когато бременна жена или кърмачка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа. Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната, кърмачката, работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро, както и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието. Видно от законовите разпоредби не се изисква съгласието на бременната работничка или служителка, защото това е в интерес на нейното здравословно състояние. КС NULL
2017-10-13 14:52:15 Как се изчислява болничен за сметка на работодател по време на платен годишен отпуск върху възнаграждението за месеца получено от отпуската или върху основната заплата.Имам 35 учителси стажОсновна заплата 668 лв.год.Получено брутно възнаграаждение за платен отпуск 558,01 за11 дни.Изчислени болнични в размер на 68.80 за 3 дни.Правино ли е изчислено Ирина Тодорова Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. От цитираната разпоредба следва, че възнаграждението, което дължи работодателят - осигурител на лицето, представило болничния лист, се изчислява от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата, изчислена месечно (месечното брутно трудово възнаграждение) включва: 1. основната работна заплата; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; 4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението за платен годишен отпуск. С оглед на гореизложеното становището ни е, че среднодневното брутно трудово възнаграждение се изчислява, като месечното брутно трудово възнаграждение, което включва и възнаграждението за платен годишен отпуск, се раздели на броя на дните, за които то се полага (отработените дни + дните, през които е ползван платеният годишен отпуск). Конкретните изчисления се правят от работодателя. ЛТ/
2017-11-06 11:51:53 Здравейте, имам следният въпрос: Имам Трудов Договор съкращават ме но Заповедта е незаконносъобразна и съдът я отмени Трудовият Договор без Заповед за прекратяване действащ ли е в този случай след като няма друга Заповед? Благодаря! Людмил Георгиев Уважаеми господин Георгиев, Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност е задължително за изпълнение от работодателя. При възстановяване на работа на незаконно уволнен служител от съда, се счита, че трудовото правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Съответното длъжностно лице следва да отбележи в трудовата книжка на лицето отмяната на уволнението въз основа на влязлото в сила решение на съда (чл. 346, ал. 1 КТ) като се има предвид времето от датата на уволнението до възстановяването му на работа при зачитане на трудовия му стаж. Следва да имате предвид, че съдебното решение следва да бъде изпълнено така, както е постановено, като е необходимо работникът да бъде възстановен на същата длъжност, на която е бил преди уволнението. Съгласно чл. 345 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, носи наказателна отговорност по чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс. КА
2010-03-31 09:34:15 До м.февруари работих като държавен служител, и ме съкратиха. Отпусната ми е в края на миналата година пенсия за инвалидност поради нетрудоспособност над 50 %.В ведомството в което работих не съм ползвала данъчни облекчения за това. Имам ли право на такива, мога ли да ги предява след като съм напуснала, към кого трябва да ги предявя и в какъв срок Нася Христова Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на финансите. NULL
2010-04-09 10:48:38 Равен ли е трудовия и осигурителния стаж на служител, който през цялото си трудово правоотношение е работил при непълно работно време – 2 часа по основен трудов договор? Вписва ли се стажа по такъв договор в тр.книжка и издава ли се задължително УП-3? По време на трудовия си договор служителката е била и в отпуск за отгл. на дете до 2г. Благодаря ЛС Съгласно чл. 355 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случай, че трудовият договор е сключен за по-малко от половината от законоустановеното за него работно време, то времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява по часове, дни и месеци. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по установения начин. Трудовият стаж се изчислява от работодателя при спазване на чл. 355 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише придобитият от работника или служителя трудов стаж в трудовата му книжка. Съгласно чл. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато е уговорено непълно работно време, неговата продължителност се вписва в трудовата книжка. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при пълното, законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за съответната професия, а когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Съгласно чл. 163, ал. 10 и чл. 164, ал. 4 КТ, времето, през което се ползва отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ - за бременност и раждане, по чл. 164, ал. 1 КТ – за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст, се признава за трудов стаж, както и за осигурителен стаж, съгл. чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО. Следва да се има предвид и изискването на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която за времето след 31.12.2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово правоотношение, е равна на продължителността на трудовия стаж, в трудовата книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.". Ако в трудовата книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя – образец УП-3. КС NULL
2017-12-15 16:35:08 Здравейте, на 05.12.2017 г. ви изпратих два въпроса, като с притеснение откривам, че на тях отговор все още няма, а вече отговаряте на лица, които са ви писали след мен. Настоявам за коректно отношение от ваша страна, и моля за конкретни становища по МОИТЕ въпроси. Благодаря предварително! Д.Филипова Уважаема госпожо Филипова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието. КА
Страница 5399 of 6864