Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-04-29 16:30:16 Здравейте! Бих искала да задам въпрос относно лице, назначено на 2 часа по трудов договор, на колко дена платен годишен отпуск има право. Бих искала по някакъв начин да получа официално становище и как може да стане това! Стела Костова В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Съгласно чл.23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Когато работник или служител работи по трудов договор с уговорено непълно работно време по-малко от 4 часа, времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ Трудово право на Република България
2014-05-27 15:24:59 При съкращение от работа,имам ли право на борса и за колко месеца? Mаги Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице и основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. Когато прекратяването на трудовия договор не е по желание на лицето или с негово съгласие или поради виновното му поведение (каквото е например основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата) и ако безработното лице придобива право на парично обезщетение след изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, срокът за изплащане на обезщетението е от 4 до 12 месеца. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-06-19 14:05:33 При командироване на заето лице в чужбина за период под 30 календарни дни-времето за пътуване от хотела до работното място(в един и същ град са) влиза ли в работното време, съответно трябва ли да се заплати? Дияна Чанкова Съгласно чл. 18 от Наредбата за служебните командировки в чужбина, с дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Средствата за вътрешен транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката превишават 30 на сто от размера на дневните пари, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представен разходооправдателен документ. Относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва: 1. за хранене, включително: а) обяд - 35 на сто; б) вечеря - 35 на сто; 2. други разходи - 30 на сто. Според предвиденото в § 7 от преходните и заключителни разпоредби от наредбата, министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. Времето за пътуване до работа не се включва в работното време. КС Трудово право на Република България
2014-07-28 14:53:32 Здравейте, кои наредби и какви командировъчни се прилагат, когато български работодател командирова за 6 месеца български и италиански физ.лица на лодки по договор за корабен мениджмънт? Лодките са под флаг на други държави членки и пътуват между Италия и Франция, според клиентът, който ги наеме. След края на лятото лицата се връщат в България. Сашка Таскова УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАСКОВА, Правната уредба на командироването се съдържа в Кодекса на труда (КТ), Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги (Директива 96/71/ЕО ), Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Кодекса за социално осигуряване (КСО). По отношение на трудовоправните аспекти на командироването следва да бъдат съблюдавани разпоредбите на Кодекса на труда и Директива 96/71/ЕО. Посочената директива беше въведена в българското законодателство с разпоредбите на чл.121, ал.3 – 5 от КТ. С нея се уреждат минималните условия на работа, в това число и минималните ставки на заплащане в приемащата държава, които следва да бъдат осигурени на работниците и служителите в случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка. Съгласно чл.121, ал.3 от КТ когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Основно изискване на Директива 96/71/ЕО и Кодекса на труда е когато периода на командироване е по-дълъг от 30 дни да бъдат уговорени минималните ставки на заплащане в приемащата държава. Информация за тези ставки може да получите от ИА „Главна инспекция по труда“. Разпоредбата на чл.3 параграф 7, изр.2 от Директива 96/71/ЕО предвижда, че специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.5 от КТ условията на заплащане в приемащата държава в случаите на командироване по чл.121, ал.3 и 4 от КТ не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. От систематическото и логическо тълкуване на чл.3, параграф 2, изр. 2 от Директива 96/71/ЕО във връзка с чл.121, ал.5 от КТ следва, че разходите за командироване не съставляват част от минималното трудово възнаграждение, формирано по реда на чл.3 от Директивата. Това не означава, че Директивата забранява изплащането на този вид специфични добавки, а само регулира как те се отнасят към минималното възнаграждение, което тя изисква да се изплаща. Преди командироването на работника и служителя следва да бъде постигнато и съгласие между него и работодателя по елементите, посочени в чл.5, ал.3 от НСКСЧ (работно време, размер на платения годишен отпуск и други). По отношение на осигурителноправните аспекти на командироването се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004. Този регламент урежда определянето на приложимото законодателство, когато лицата осъществяват дейност на територията на две или повече държави членки. Основен принцип по регламента е, че лицата са подчинени на законодателството на само една държава членка. Съгласно чл.11, параграф 3, б. „а” от Регламента спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка. Изключение от това правило е предвидено в случаите на командироване. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент 883/2004 “Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице”. Следва да имате предвид, че компетентна институция за определяне на приложимо законодателство за България, по смисъла на регламента, е Национална агенция за приходите. Затова, за повече информация по този въпрос, Ви съветваме да се обърнете към нея, като имате предвид, че от значение за определянето му е и флагът, под който ще плават плавателните съдове. Това обстоятелство не е посочено във Вашия въпрос. За периода на командироването се дължат осигурителни вноски в размерите, предвидени в чл.6а от КСО. МИ/ТПООУТ Трудово право на Република България
2014-08-07 18:51:38 Здравейте ,искам да питам дали може да съществуват фирми в които да няма работно време,и да се работи от 8 сутринта до 11,12 вечерта ? Замфир Георгиев Съгласно чл. 181 КТ работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Съгласно чл. 181, ал. 2 от КТ работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. От цитираната разпоредба е видно, че провеждането на предварителни консултации е задължение на работодателя. Според чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. От цитираните разпоредби е видно, че началото и краят на работния ден са Въпрос: на организацията на работа в предприятието и се определят в ПВТР. СН/ Трудово право на Република България
2014-09-23 20:47:15 Трудоустроен съм от 2009 година с право на работа по чл. 319 от КТ имам право на 26 дни платена отпуска. По КТД сме договорили с трудов стаж над 20 години се полагат по 6 дни платен отпуск На 32 дни платена отпуска ли имам право ? Никола Терзийски Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск за лицата, които имат загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, така както основен е отпуска и по чл. 155, ал.4 от КТ. В случай че в колективния трудов договор е договорено увеличаване размера на основния платен годишен отпуск с 6 дни за работници/служители с трудов стаж над 20 години, може да се приеме, че тази уговорка се отнася и за Вас, тъй като Вашият отпуск по чл. 319 от КТ е също основен платен годишен отпуск. МВ/ Трудово право на Република България
2014-10-29 14:07:28 Здравейте, Имам следния въпрос. Имам останали 15 дни платен отпуск от 2014 г. и 3 дни от 2013. За 2015 работодателят ще прехвърли 10 дни по производствени причини. Какво става с останалите 5 дни, ще ги загубя ли, а тези от 2013 Петрунка Иванова Уважаема г-жо Иванова, Давностният срок, в който се погасява правото на ползване на платения годишен отпуск е 2-годишен (чл. 176а, ал. 1 КТ). Давностният срок за неползвания отпуск за 2013 г. (както за отложените 10 дни, така и за останалите неползвани дни) изтича на 31.12.2015 г., а за 2014 г. - на 31.12.2016 г. ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-12-05 12:43:52 Правилно ли е ОРЗ да е по-малка от минималния осигурителен праг за моята длъжнос, а осигурителния доход ми го спазват не е под минимума.Само да уточня , че ОРЗ и така наречения клас са над МОД т. е брутната РЗ е по-висока от МОД Светла Янева Уважаема г-жо Янева, Съгласно чл. 6, ал. 3 КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход. Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с брутното трудово възнаграждение (БТВ). Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се дължат осигурителни вноски. Това означава, че БТВ може да бъде по-малко, равно или по-голямо от осигурителния праг. В конкретния случай БТВ, както посочвате в запитването, е по-високо от осигурителния праг и следователно осигурителните вноски се дължат върху БТВ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-12-13 13:54:16 Имам тр. д-р с ясно посочен срок на предизвестие от моя страна 90 дни. Подал съм предизвестие, но работодателят твърди, че срокът се брои като 3 месеца. Така се получават 2 дни повече, през които все още ще се считам техен служител. Иска да подпиша заповед, че тр. д-р е прекратен от по-късната дата, която те изчисляват, приемайки 3 м. предизвестие Е. Б. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е определен в чл. 326, ал. 2, изр. последно от КТ и неговата продължителност е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Както е видно от разпоредбата страните имат право да уговорят по-дълъг от 30 дни срок на предизвестие, но той не може да бъде повече от 3 месеца. По наше мнение срокът на предизвестие във Вашия трудов договор, така както е уговорен, не противоречи на чл. 326, ал. 2, изр. последно от КТ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-01-27 09:25:14 Имаме работничка на 63г.която след преосвидетелстване ми донесе пожизнен телк с 62% инвалидност. Въпроса ми е: Колко дни платен годишен отпуск и се полагат при това положение? Когато телка и беше с определен срок имаше право на 26 дни по чл. 319. Благодаря Ви предварително. Ани Цокова Уважаема г-жо Цокова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите със трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (призната с решение на ТЕЛК) имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни. Законът гарантира минималния размер на платения годишен отпуск за тази категория работници и служители, а именно 26 работни дни, като по-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение. ЛТ/ Трудово право на Република България
Страница 5420 of 6864