| 2011-11-01 12:56:05 |
През месец август претърпях операция, за което се наложи да бъда в болнични три месеца. По думите на моят работодател аз нямам право на допълнително материално стимулиране , което се изплаща на учителите.Трябва ли да върна сумана при положение ,че и до днес продължавам да бъда в трудово правни взаимоотношения в повереното и училище? |
Марияна Русева |
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. Според ал. 2 с договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения. Условията за получаването, ако не са определени в трудовия Ви договор, следва да са определени с вътрешните правила за работната заплата, приети от работодателя Ви. Определянето на работниците или служителите, които имат право на допълнително материално стимулиране е свързано с индивидуалната преценка на работодателя. Според чл. 271 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Съгласно чл. 8, ал.2 КТ, добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Ако считате, че работодателят Ви нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате инспекция по труда по седалището на предприятието, както и да се обърнете към Министерството на образованието, младежта и науката. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-11-09 15:15:38 |
Моля да получа някои разяснения относно прилагане на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с Постановление №10 от 20.01.2011г. на МС. Въпросите ми свързани с цитираната наредба са следните: 1. Приложима ли е Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с Постановление №10 от 20.01.2011г. на МС, по отношение на педагогическия персонал / директор, помощник директори, учители, педагогически съветници / и административния персонал / счетоводител, технически секретар, касиер-домакин, завеждащ административна служба, библиотекар/в училище? 2. Моля за разяснение на понятието „работно облекло“ или „униформено облекло“ за педагогическия персонал / директор, помощник директори, учители, педагогически съветници / и административния персонал / счетоводител, технически секретар, касиер-домакин, завеждащ административна служба, библиотекар/. Може ли в смисъла на Наредбата да се приеме, че определеното облекло в приложения списък – приложение №1 е „работно облекло“ или „униформено облекло“ ? 3. Има ли право работодателят да определи „работно облекло“ или „униформено облекло“ само за част от персонала / за непедагогическия персонал- чистачки, охрана и общ работник и учители по физическо възпитание и спорт/. От евентуално такова решение не произтича ли задължение за следващата година да се заложат средства за работно облекло само за тази категория персонал? Такова решение не нарушава ли чл. 296 от КТ ? 4. Има ли право общото събрание да вземе решение за отказ от работно облекло и получаване на средствата, заложени в бюджета за него под формата на еднократно допълнително трудово възнаграждение за облекло? |
С. Христова |
Уважаема госпожа Христова, Моля задайте въпроса си в рубриката "Безопасност и здраве при работа". ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-11-17 09:57:49 |
Здравейте,във връзка с последните изменения на КТ,касаещи работата от разстояние имам следния въпрос-допустимо ли е да се сключи тр. дог. по 111КТ/допълнителен труд при друг работодател/,във връзка с чл.107в КТ и работното място да е извън предприятието на втория работодател. Благодаря и успешен ден. |
Марин Велинов |
Тъй като в запитването си посочвате дистанционна работа, а основанието, което цитирате касае надомната работа, следва да имате предвид следното: Съгласно чл. 107б, ал. 1 от КТ, в трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя (чл. 107з, ал. 1 от КТ). Съгласно разпоредбата на чл. 111 от КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Поради това няма пречка да сключите срочен или безсрочен трудов договор с друг работодател за извършване на надомна работа на основание чл. 111 във вр. с чл. 107в от КТ или за работа от разстояние на основание чл. 111 във вр. с чл. 107з от КТ, ако са спазени изискванията на чл. 112 и 113 от КТ и в индивидуалния Ви трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател, вкл. за надомна и дистанционна работа. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-12-01 11:45:36 |
Кой издава трудови книжки и подписва назначенията и съответно прекратяванията в тях на кметовете на кметства? Благодаря предварително! |
М. Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Трудовите книжки се издават и подписват от работодателя, в случая кмета, а вписванията в тях се правят от работодателя или от определено от него длъжностно лице. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-01-04 11:16:41 |
Моля да ми отговорите, колко дни от неизползван платен отпуск за 2010г. има прово работник да отложи за ползване до изтичане на гратисния период - края на 2012г. За следващите години ясно е посочено в чл.176 от КТ, че не могат да бъдат по-вече от 10 дни,а в §3ж от КТ не се разбира за 2010г.дали пак са 10 или по-вече дни. |
Йорданка Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Съгласно § 3ж от ПРКТ неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г. Срокът 31 декември 2012 г., до който може да се ползва платеният годишен отпуск за 2010 г. се отнася за неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, т.е. без значение е броят на неизползваните дни. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-01-18 21:51:10 |
Майка съм на 12 годишно дете с ТЕЛК 50% и се полага рехабилитация.Работя от май 2011г. и не съм ползвала платен отпуск. Мога ли да ползвам предимство за отпуск през пролетната ваканция, спрямо други колеги |
НИКОЛОВА |
Съгласно чл. 174 от Кодекса на труда работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. В тази разпоредба са изброени работниците и служителите, които имат право сами да определят времето на ползване на платения си годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че преди да утвърди графика за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. Графикът се изготвя така, че да се осигури нормално протичане на производствения процес в предприятието, както и да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск. Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от графика. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-01 12:54:32 |
Има ли право работодателя да премине към намаляване на допълнителните дни отпуск за ненормиран работен ден на основание ПМС без да се съобрази с КТД. Нарушаване ли е на КТД |
Павлина Крачолова |
Уважаема госпожа Крачолова, Съгласно чл. 59 от Кодекса на труда при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-10 09:18:56 |
След промените в Кодекса на труда по кой член от КТ трябва работодателят да освобождава придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст? |
ЮЛИЕВА |
Уважаема г-жо, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ преди изменението на разпоредбата с § 16 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 7/2012 г. работодателят имаше право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С § 16 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в Държавен вестник, бр. 7 от 24.01.2012 г. е изменен чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. След влизане в сила на таза промяна (3 дни след обнародването в ДВ), т.е. считано от 28.01.2012 г. отпада възможността работодателят да прекратява трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако единствената причина, поради която работодателят “трябва да освободи” работника или служителя, е фактът, че то е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като в закона няма установена такава причина, съществува възможността да предложи прекратяване по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ или да предложи прекратяване по чл. 331 от КТ срещу уговорено обезщетение. Работник или служител, който отговоря на условията за пенсиониране и иска да му бъде отпусната пенсия, също има право да предложи на работодателя си прекратяване на договора по взаимно съгласие – чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ или да прекрати трудовия си договор с предизвестие на основание чл. 326 от КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-22 01:06:12 |
Здравейте, предстои закриване на фирмата и работодателя ще изплати предвидените по КТД БРЗ на всеки според годините стаж. Въпроса е как да разбираме тези БРЗ , той твърди че това е заплатата щатната, в която влизат и прослужените години, а не последната БРЗ върху която ни е осигурил напълно в която влизат и нощен труд и социална помощ и щатната |
Юри Петров |
Уважаеми г-н Петров, Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. и за обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-04-27 10:30:28 |
Включва ли се обещетението по чл.222,ал.3 от КТ -2 брутне раб.заплати при пенсиониране в УП 2. |
Николина Стефанова |
На основание чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда. С оглед на това, изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не се включва в удостоверението обр. УП-2 за осигурителния доход на лицето. КС |
Трудово право на Република България |