Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2013-01-25 15:10:13 Здравейте, до навършването на 1годишна възраст на детето ми бях самоосигуряващо се лица след навършване на 1г на детето ми постъпих на работа по трудов договор, въпроса ми е колко работни дни трябва да имам за да мога да ползвам отпуска за гледане на детето до навършване на 2 год Румяна Анева В чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В случай, че отговаряте на посоченото условие няма пречка да ползвате отпуск по чл. 164 от КТ – за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст и да получавате посоченото по-горе обезщетение чийто размер се определя определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. МВ/ Трудово право на Република България
2013-02-04 19:32:01 Здравейте! Трудоустроена съм с 85%. Мога ли да бъда съкратена ако откажа друга предложена ми работа, която нямам възможност да работя? Ще имам ли право на обезщетения на борсата? За какъв период от време и какви пари става дума? Г. Николова Уважаема г-жо Николова, Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. Тази разпоредба се прилага, когато има предписание на здравните органи за трудоустрояване (чл. 314 и 317 КТ), работодателят предлага на трудоустроения работник подходяща работа и той отказва да заеме. При прекратяване на трудовия договор на това основание паричното обезщетение за безработица е за срок от 4 месеца, в минимален размер (чл. 54б, ал. 3 КСО). В Кодекса на труда в чл. 325, ал. 1, т. 9 е регламентирано основание за прекратяване на трудовия договор, когато е налице болест, довела до трайно намалена работоспособност, като в случая няма изискване за наличие на предписание на здравните органи за трудоустрояване . Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Прекратяването на трудов договор на това основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. При наличие на едно от двете условия, прекратяването е допустимо само когато няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или дори и да има такава работа, тя да е предложена на работника или служителя, а той да не е съгласен да я заеме. Всяка от страните има право да прекрати трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, без да дължи предизвестие. При прекратяване на трудовия договор на това основание паричното обезщетение за безработица се определя в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето (чл. 54в КСО), а размерът му е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (чл. 54б, ал. 1 КСО). Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-03-09 14:59:34 Здравейте, 1.Допустимо ли е заместване чрез вътр. съвместитеслтво по чл. 259, ал. 1, изр.2 КТ за повече от една длъжност (например собствената и още две длъжности). 2.Приложима ли е посочената разпоредба в случаите, когата няма назначен служител или следва да се сключи договор по чл. 110 КТ? Благодаря за съдействието. Наталия Йорданова Уважаема г-жо Йорданова, МТСП по повод на подобни запитвания е изразявало становище, че разпоредбата на чл. 259, ал. 1, изр. 2 КТ е приложима, когато наред със своята работа или длъжност се изпълнява и длъжността или работата на отсъстващ работник или служител (заместване със съвместителство). Следователно, когато длъжността е свободна (няма назначен служител), съществува възможност да се сключи трудов договор по чл. 110 КТ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-04-05 20:39:41 Работя на втори трудов договор като лекар -ординатор в ЦСМП на 4-часов работен ден.За тази длъжност е определен основен платен годишен отпуск 22дни и допълнителен платен год.отпуск 15дни.От предишен въпрос /07.05.12г/разбирам, че имам право на пълен размер годишен отпуск.Това включва ли и допълнителния отпуск,т.е.37дни ли ми се полагат или само 22? Тончева Уважаема госпожа Тончева, Когато се работи на два трудови договора (основен и допълнителен), следва да се има предвид, че работното време по двата трудови договора се уговаря по начин, че да се осигури междудневна почивка от 12 часа. В запитването не посочвате дали допълнителния платен годишен отпуск от 15 работни дни е за работа при условията на ненормиран работен ден(чл. 156, ал.1, т.2 КТ) или за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. - не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, ал.1, т.1 КТ). Ако е за работа за ненормиран работен ден, не можете да ползвате допълнителен отпуск, тъй като на практика по втория трудов договор не може да се изпълни основното изискване установено в чл. 139а, ал.4 КТ. Съгласно посочената разпоредба работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Ако работят на такъв режим по втория трудов договор ще се наруши задължителната междудневна почивка от 12 часа. Ако отпускът е по чл. 156, ал.1, 1 КТ то ще имате право ако отговаряте на изискванията установени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. СС Трудово право на Република България
2013-04-15 11:33:47 Здравейте! Имаме двама служители, работещи на едно и също работно място, на една и съща длъжност. Единият отсъства дълго време. Може ли със другия служител да се сключи договор за заместване по чл. 259 от Кодекса на труда? Благодаря Ви! Валентина Бояджиева Няма пречка с другия служител да сключите трудов договор по чл. 259 от Кодекса на труда. Съгласно тази разпоредба, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването. КС Трудово право на Република България
2013-04-22 13:38:06 Работя в училище, непедагогически - административен персонал съм.На учителите се полага представително облекло, на чистачките -работно облекло. На мен не ми дават никакво. Това законно ли е? Гларус Житарова Уважаема г-жо Житарова, Редът и условията за осигуряване на безплатно работно облекло са установени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Според чл. 3 от наредбата работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Съгласно чл. 6 от наредбата: “(1) Работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. (2) След предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. (3) Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата. (4) Информацията по ал. 2 се свежда до знанието на работниците и служителите. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-05-16 14:34:26 Здравейте! Какво е минималното почасово заплащане за труд положен на официален празник съгласно КТ? Благодаря Ви. Цвета Колева Уважаема госпожа Колева, Трудовото законодателство урежда минималното заплащане за положения труд през официалните празници с разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда, съгласно която за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това означава, че за работата през официални празници работодателят дължи на работника или служителя най-малко удвоения размер на трудовото възнаграждение в случай, че не е уговорен в индивидуалния трудов договор по-висок размер. ЕКБ. Трудово право на Република България
2013-05-28 15:55:25 Здравейте! В момента съм в майчинство. Предстои ми да се върна на работа месец юни 2013год. искам първо да използвам платения годишен отпуск, който се е натрупал. Необходимо ли е да поработя известно време преди това, за да мога по време на този отпуск да получавам актуализираната заплата или тя автоматично ще ми бъде преизчислена. Светлана Митрева В чл.177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато в календарния месец, предхождащ предходния ползването на отпуска, не са отработени 10 работни дни е необходимо връщане без ограничение назад във времето до определяне на месец, в който има 10 отработени дни. Това означава, че когато работничката или служителката е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това поиска да ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който има 10 работни дни, независимо колко назад във времето е този месец. С оглед разпоредбата на чл. 177 от КТ, за да Ви се вземе за база по-високото трудово възнаграждение е необходимо в предходния месец, преди ползването на платения годишен отпуск, да имате отработени най-малко 10 работни дни. Трудово право на Република България
2013-06-28 09:51:55 Работя като учителка.След две години ми предстои пенсиониране.Ще получа ли шестте работни заплати при пенсионирането, ако от уч. 2013-14г. сменя работодателя, но остана в системата като учителка? Цветанка Николова В случая би намерила приложение разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, която предвижда, че право на обезщетение в увеличен размер на 6 брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Т.е., необходимо е през последните 10 години от Вашия трудов/осигурителен стаж да сте работила в сферата на образованието в организации и звена на бюджетна издръжка, като няма изискване работодателят да е един и същ. КС Трудово право на Република България
2013-07-09 09:56:30 При изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ времето, за което се изплаща признава ли се за трудов стаж? Виждала съм оформена трудова книжка, в която след като е вписан общият трудов стаж по трудово правоотношение е поставен втори печат и е попълнен 1 месец трудов стаж за периода на обезщетение по чл. 222, ал. 1. Правилно ли е? Анонимен Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Кодексът на труда не предвижда периодът, за който е изплатено обезщетението да се зачита за трудов стаж. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 10 от КТ в трудовата книжка (стр. 26/27) на работника или служителя се вписват изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. независимо от основанията за изплащането им. Тъй като обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ не се зачита за трудов стаж, не се извършва вписване като трудов стаж. Този период обаче се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. ЛТ/ Трудово право на Република България
Страница 5443 of 6864