| 2014-01-08 13:04:50 |
Допустимо ли е наличието на две основи месечни трудови възнаграждения в рамките на едно трудово правоотношение за две различни длъжности, всяка от 4 ч. дневно при 5-дневна работна седмица? |
Иван Боянов |
Уважаеми г-н Боянов, Следва да се има предвид, че съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ при сключване на трудовия договор в него се посочва наименованието на длъжността. Не е възможно да съществува едно трудово правоотношение за две различни длъжности. Ако при работодателя има две свободни длъжности, за едната се сключва основен трудов договор, а за другата – допълнителен трудов договор по чл. 110 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-15 13:32:37 |
Моля, да ми отговорите, може ли да се трансформира длъжност, титулярката на която е в отпуск по майчинство.В момента на тази длъжност по чл.15 от ЗДСл е назначена друга служителка до завръщане на титуляра. Моля да ми отговорите спешно. Благодаря ви предварително. |
ДИДА НИКОЛОВА |
По въпроси свързани с държавна служба следва да се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-22 11:49:54 |
Здравейте! Назначаваме служител на трудов договор по чл. 114 от КТ – на 2 часа. Служителят има ли право на платен годишен отпуск и в какъв размер? Как се отчита трудовият му стаж? Къде се отбелязва стажът – в трудовата книжка или в удостоверение УП-3? Благодаря Ви! |
Валентина Бояджиева |
Съгласно чл. 114 от КТ, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.Трудовият стаж на работещите по чл. 114 от КТ се изчислява по реда на чл. 355, ал. 3 и 4 КТ. Съгласно посочените разпоредби за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Трудовият стаж се зачита и се вписва в трудовата книжка за периода след 01.01.2009 г. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-09 18:08:26 |
Здравейте, Интересува ме кой код по НКПД би бил подходящ за длъжността Председател на пункт за годишни технически прегледи и длъжността Работник в пункт за ГТП. Коя е икономическата дейност за тези ГТП? Благодаря много. |
Мариана Стоянова |
Въпросът се отнася до рубриката “Заетост и безработица”. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-13 19:58:49 |
Възстановена съм на работа след неправомерното му уволнение. За периода от уволнението ми до днес - повече от 9 месеца, работодателят не ми е внесъл дължимите осигуровки. Подала съм жалби до НОИ и НАП, но без резултат. Отделно работодателят ми отказва заповед за отпуск по майчинство вече 4 месеца. Какво следва да направя? |
Силвия Бакалова |
Уважаема г-жо Бакалова, Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението работа е задължително за изпълнение от работодателя. Съгласно чл. 225, ал. 3 от КТ когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, носи наказателна отговорност по чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс. Съдействие за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което сте възстановена на заеманата преди уволнението длъжност може да Ви окаже само съответната прокуратура, към която следва да се обърнете. Компетентната институция за събиране на дължими от работодателя осигурителни вноски е НАП. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-06 04:03:12 |
Нашият директор почина миналата година от рак. Оказа се, че има неползвани отпуски за около 6000 лв., което според мен е за повече от 6 години. Има ли право дъщеря й да наследи това право и да получи паричния еквивалент на неползваните отпуски от майка си? |
Константин Господинов |
Отпуските до 01.01.2010 г., т.н. “стари отпуски”, могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на ползването им не се погасява по давност. Според чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Отлагане на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 176 от КТ. Съгласно чл. 176, ал. 4 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Разпоредбата на чл. 176а регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид горното, наследниците имат право да получат обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на наследодателя си до 01.01.2010 г., ако има такъв. Работодателят следва да прецени погасено ли е правото на ползване на платените годишни отпуски след 01.01.2010 г. Дължимото от работодателя обезщетение следва да се изплати на наследниците след представяне на акт за смърт и удостоверение за наследници. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-16 11:57:52 |
Във връзака с вашия отговор, че стажът по граждански договор не се признава за трудов стаж - моя позната успя да си приравни стажът по гр. договор за трудов стаж при предоатсавяне на служебна бележка от работодателя, че за времето на гр. договр е работила по пълни 8 часа на ден и реално е спазвала условията по трудов договор. Моля за коментар! |
Мария Иванова |
Кодексът на труда /КТ/ урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Гражданските договори (договор за услуга, за изработка и др.) се уреждат от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си. Трудовият договор се сключва между работник и работодател и се урежда от КТ. Работникът предоставя работната си сила срещу определено трудово възнаграждение, като страните уговарят определено работно място, работно време и други условия по договора. Работодателят определя характеристиките на длъжността, начина на работа, трудовата дисциплина. Съответно работникът разполага с редица субективни права (на отпуски, на обезщетения, на закрила при уволнение за определени категории лица). В практиката много често трудов договор се прикрива под формата на граждански, за да се заобиколят разпоредбите на трудовото и осигурително законодателство. В тези случаи лицето сключва граждански договор, но има определено работно място, спазва определено работно време и ежедневно предоставя работната си сила за изпълнението на функциите на определена длъжност. Ето защо Кодексът на труда урежда възможността за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Разпоредбите на чл. 405а от КТ предвиждат възможност за обявяване съществуването на трудово правоотношение, когато работодателите наемат на работа лица без трудов договор. Съгласно ал.1 на посочения член, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа(ал.3). Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението – ал. 4 на чл. 405а. Според ал. 6 на чл. 405а от КТ, в случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-27 15:30:02 |
На какво основание трябва да сключа договор със служител (за срок от 3 месеца, през лятото), който ще е стажант в отдел Плащания в компанията? |
Ирина Спасова |
Уважаема г-жо Спасова, Тъй като не са налице условията за сключване на трудов договор по чл. 233б КТ, то ако се сключва трудов договор за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, следва да са налице изискванията по чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-15 12:04:27 |
Интересува ме сумарното изчисление на работното време след изтичане на 6-месечния му срок , веднага ли може да се удължи или трябва да се изчака да свърши календарната година и тогава отново да се обяви ? Например от 01,01,2014 до 01,07,2014 и веднага нова заповед или новата заповед след 31,12,2014г за нови 6-месеца ? Предварително благодаря ! |
Пенка Рангелова |
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (чл. 142, ал. 2 КТ). Работодателят може да установи календарен период с продължителност напр. един месец, два месеца и т.н, а не “до един месец” и т.н. В този смисъл неправилно се разбира изразът “не може да бъде повече от 6 месеца”. Тази разпоредба регламентира само продължителността на установения календарен период, но не ограничава този период с оглед на неговата повторяемост. Законът не съдържа изискване за еднократност в рамките на една календарна година. Това означава, че след изтичане на установения период, в края на който се извършва изравняването на изработените часове, отново започва да тече установения от работодателя период, в края на който се извършва изравняване и т.н. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-07 21:51:38 |
Има ли право работодателя да кара служителите да работят цяла година на сумарно работно време |
Николинка Иванова |
Чл. 142, ал. 2 от КТ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. След изтичането на този календарен период, в края на който се извършва изравняването, отново започва да тече установения от работодателя период, като за него утвърждава нови графици. Веднъж установен този период се прилага циклично за текущата и следващите календарни години до установяване на нов (друг), съобразен с посочената разпоредба период, т. е. не е еднократно за календарната година. МВ/ |
Трудово право на Република България |