| 2014-10-06 15:19:32 |
В трудовия ми договор е посочено, че Работодателят не дава съгласието си да позлвам учебен отпуск. Доколко законно е това? |
Ирина Кръстева |
Уважаема г-жо Кръстева, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. От този текст е видно, че за да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Съгласно чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските съгласието на работодателя се дава в писмена форма за всеки отделен случай. Според чл. 171, ал. 2 от КТ, когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите, определени в чл. 171, ал. 1 от КТ, намалени наполовина. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-29 15:00:24 |
При командировка в чужбина (под 2 месеца), когато един от дните е официален празник в приемащата страна, но не и в България, как се разглежда случая според българското законодателсвто? 1. Неработен ден. 2. Работен ден, стандартно заплащане. 3. Работен ден, двоен размер на заплащането. Благодаря! |
Петър Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, При командироване работникът/служителят има право да получи брутното си трудово възнаграждение и още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени в акт на Мнистерския съвет. В заповедта за командироване се определя продължителността на командировката в календарни дни, като се включват дните за изпълнение на задачата и дните за пътуване. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-10 19:28:36 |
Длъжен ли е работодателят да изплати неизползван платен годишен отпуск на служителя при прекъсване на трудовите правоотношения в случай, че служителят е използвал основен платен отпуск, а не е използвал допълнителен такъв( за работа в специфични условия на труд). |
Елисавета Георгиева |
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Както е видно, в разпоредбата не е предвидено право на обезщетение на неизползван „основен“ платен годишен отпуск. Следователно лицето има право на обезщетение и за неизползван допълнителен платен отпуск по чл. 156 от КТ.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-19 23:09:48 |
Здравейте, има ли начин ако съм избрана от подбор при някой нов работодател, той да се ангажира, че ще ме наеме при договорените условия, преди да съм подала предизвестие за напускане при текущия си работодател? Искам да съм сигурна, че новият работодател поема ангажимент за сключване на трудов договор с мен. Предварително благодаря! |
Ивелина Тодорова |
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 – ал. 2 на чл. 63 от КТ. В чл. 63, ал. 3 от КТ е предвидено, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Това е задължително условие за да се приеме, че след сключването на трудовия договор за новата работа трудовото правоотношение е възникнало. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-05 13:36:32 |
През юни 2015год.се пенсионирам.През май 2015год.освен заплата ще вземем и допълнителен бонус за 24 май,тъй като работя към просветата.Въпросът ми е - ще влезе ли и тази сума при изчисляване на размера на обезщетението при пенсиониране,тъй като то се изчислява от предходния месец /в случая - м.май /.Благодаря предварително ! |
Свиленка Заркова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 220, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Тъй като „допълнителния бонус“ за 24 май е еднократен, т. е няма постоянен характер, мнението ни е, че той не следва да се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-20 12:09:43 |
Как се урежда трудовоправното положение на секретарка, работеща на пълен работен ден при двама адвокати, като следва да се съобразим и с чл.138, ал.4 КТ |
А.Георгиев |
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че основно трудово правоотношение по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Съгласно чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа – чл. 152 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-31 11:50:07 |
Съгласно Наредба 1/04.01.2010г. и КТД от 2014г. за образованието се дава безплатна храна на непедагогическия персонал в детските градини. Кои по-точно длъжности имат това право? |
Надежда Джиголинова |
Въпросът е от компетентност на МОН. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-22 11:56:30 |
Здравейте, при норматив 30 ч. педагогическа дейност на седмица за педагогически специалист в училище, работодателят може ли да наложи 8 часов престой на работното място (т.е. след изтичане на 6-те часа работа с деца) и ако може, то тогава може ли да наложи задължително присъствие на други дейности- педагогически съвети, родителски срещи и т.н. |
Б.Иванова |
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време, установено в трудовия договор, съобразно изискванията на Кодекса на труда. Нормите за преподавателска работа се отчитат в учебни часове с изключение на нормите на ресурсните учители, учителските длъжности в детските градини, възпитателските длъжности и педагогическите съветници, които се отчитат в астрономически часове. Въпросите свързани с посочената наредба са от компетентност на Министерството на образованието и науката към които следва да се обърнете по поставения въпрос. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-16 04:50:23 |
Здравейте„ Работя в една охранителна фирма по график на 12 часови дневни дежурства. Два дни работа„ два дни почивка„ Правилно ли е отпуската ми да започва от деня следващ второто дежурство. |
Иван Костадинов |
Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано), платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда /КТ/ се ползва в работни дни по календар. Мнението ни е, че няма пречка ползването на платения годишен отпуск да започне от деня, следващ второто дежурство. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-20 15:46:50 |
В кои случаи служител може да ползва отпуска по чл.167а от КТ, в предвид, че детето му посещава детска градина? |
Нина Ангелова |
Съгласно чл. 167а, ал.1 от КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.
В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, в отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал. 3 на чл. 49 от наредбата.
Според ал. 6 на чл. 49 от наредбата, в случаите по ал. 3 работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4.
От разпоредбата на ал. 1 на чл. 49 от НРВПО е видно, че работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението в случай, че е спазен предвиденият в разпоредбата срок – заявлението да е подадено най-малко 10 работни дни преди датата, от която лицето желае да ползва отпуска.
Според чл. 49, ал. 8 и ал. 9 от наредбата, отпускът се прекъсва по искане на майката или бащата - с писмено заявление до предприятието. Използваният отпуск по чл. 167а от КТ се отчита в специална книга при работодателя.
От горното е видно, че след използване на отпуска за отглеждане на дете до 2-год. му възраст, имате право на неплатен отпуск в размер на 6 месеца, които можете да ползвате както наведнъж, така и до навършване на 8 – год. възраст на детето.
По смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за семейните помощи за деца, специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Детската градина на е детско заведение на пълна държавна издръжка. МВ/
|
Трудово право на Република България |