| 2013-01-25 15:26:39 |
Предстои ми пенсиониране. Имам 14 прослужени години като държавен служител, от които 9 в общината, където работя в момента. На какво обезщетение по ЗДСл ще имам право - на 50% от основната месечна заплата за всяка прослужена година като държавен служител или 2 месечни основни заплати |
Росица Тодорова |
Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител: “В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.” Изразяваме мнение, че в конкретния случай се прилага изр. 1-во на чл. 106, ал. 3, като за всяка пълна прослужена година като държавен служител имате право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната Ви брутна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, но не повече от 10 месечни основни заплати. Следва да се има предвид, че преценката за размера на обезщетението се прави от органа по назначаване на държавния служител. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-04 19:50:19 |
До 5 февруари включително, ползвам отпуск за временна нетрудоспособност. На 02.02.2013г. почина тъста ми, а на 03.02.2013г. беше погребението му. Имам ли право да ползвам 2-та дни допълнителен платен отпуск, след изтичане на отпуска за нетрудоспособност или губя това право? |
Красимир Тодоров |
Уважаеми господин Тодоров, Съгласно чл. 50, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Няма разпоредби, които да предвиждат отлагане ползването на този вид отпуск. Поради това в конкретния случай би могло да се ползва отпуск поради смърт на близък, само ако здравните органи прекратят ползването на „отпуска по болест”, като прекратяването да съвпада с деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-05 22:30:04 |
От 01.04.2013 год. съм в болничен/ 45 дни преди раждане/, осигурена съм . Предстоизакриване на заведението в което работех и прекратяване на трудовият ми договор от 01.06. 2013 г. Имам ли право на обезщетение от страна на работодателя за неползвани отпуски за 2013 г. ? Каво трябва да направя за да получавам майчинство при създалата се ситуация? |
Елина Тюмбелекчиева |
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. С оглед на горното, при прекратяване на трудовия договор ще имате право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което Ви се признава за трудов стаж. Съгласно чл.52 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, при прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 . В чл. 50 от КСО е предвидено, че осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Тъй като въпросите, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения са от компетентност на Националния осигурителен институт, за повече подробности следва да се обърнете към съответното териториално поделение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-03 11:37:30 |
Колко време непрекъснат трудов стаж трябва да имам, за да ползвам годишен отпуск? |
Светла Петкова |
Съгласно чл. 155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. В ал.2 на чл.155 от КТ е предвидено, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск, необходимо е да има най-малко общо 8 месеца трудов стаж, независимо при колко работодателя го е придобил. Разпоредбата на чл.155, ал.2 от КТ не поставя изискване лицето да има 8 месеца трудов стаж при всеки нов работодател, за да има право да ползва платения си годишен отпуск. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-28 16:04:43 |
Здравейте. Може ли да се сключи трудов договор от дата 01.09.2013г, а реално лицето да започне работа считано от 01.09.2014г. Има ли пречка? В НАП се регистрира датата са сключване, а в Персонален регистър ще има дата на реално започване една година по-късно с отработени дни, внесени осигуровски и данък. |
Милка Рангелова |
Уважаема г-жо Рангелова, Според чл. 63 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави горните документи. Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, освен ако страните са уговорили друг срок. В закона липсва разпоредба, определяща продължителността на този “друг срок”. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-17 17:24:04 |
Уважаема г-жо Скотарова, Моля за уточнение по отг. Ви, като се има предвид: Следва ли да бъде изплатен изв. труд на служител, който работи на ненор. раб. ден и се налага по изключение да положи изв. труд (на осн. чл. 144, т. 3 от КТ) след изтичане на редовното и ненор. раб. време (12 ч.), т.е. в рамките на полагащата му се междудневна почивка? |
М. Зарева |
С оглед установяване на конкретните обстоятелства по случая /законосъобразно полагане и заплащане на положен извънреден труд/, следва да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-28 09:53:16 |
Мога ли да сключа втори труд.договор по чл.111 КТ и да работя като хонорован учител, докато ползвам отпуск по чл. 167а КТ по основния ми трудов договор като хонорован учител. |
Стойка Коритарова |
Няма изрична законова забрана по време на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ да се работи при друг работодател по трудов договор, но от гледна точка на осигуряването и по трудовия договор за допълнителен труд, следва да се обърнете към НОИ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-09 10:25:01 |
Има ли ограничение в брой дни командировка в страната. |
Боряна Владимирова |
Съгласно чл. 121, ал. и 2 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед, в която освен всички реквизити изискващи се на основание чл. 9 от Наредбата за командировките в страната, се посочват и задачата, за която лицето се командирова, както и времетраенето на командировката. Законът не поставя ограничения относно броя на командировките през календарната година.Те могат да бъдат толкова, колкото налагат “нуждите на предприятието”. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-17 13:59:36 |
Може ли да се прекрати трудов договор със срок за изпитване по време на болнични? |
Атанаска Митева |
NULL |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-27 09:46:21 |
Въпросът ми е практически. Работник работи на непрекъснат режим на работа и е отработил 14 смени, от които 7 дневни с раб. време от 8,00-20,00 ч. и 7 нощни - от 20,00- 8,00 часа при месечна норма 176 часа. Колко часа нощен труд ще се платят и колко часа извънреден труд от приравняването на нощен към дневен? |
Р. Тодорова |
Сумираното изчисляване на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от КТ. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |