Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-12-05 13:51:50 В момента работя на основен трудов договор на 8 часа. Имам предложение в друго предприятие за 8 часов работен ден. Мога ли да работя на двете места по 8 часа, ако и двамата работодатели са съгласни. Благодаря Ви! Мая Матева Вие имате възможност да сключите трудов договор с друг работодател по реда на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), който предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния Ви трудов договор по основното Ви трудово правоотношение. Работното време по трудов договор за допълнителен труд е уредено в чл. 113, ал. 1 до ал. 8 от КТ, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгласно чл. 153 от КТ. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че работник или служител може да сключи един основен трудов договор на 8 часа и допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда, който не може да бъде за повече от 4 часа. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-02-19 13:09:16 На 10.12.2014г. придобих право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но продължих трудовата си дейност. На 09.02.215г.подадох(без напускане) документи за пенсиониране.Служителката ми поиска заповед за освобождаване. Правилно ли е при условие че от 01.01.2015г.има промяна. От кога ще ми тече пенсията? От датата на подаване ли? Нели Ясенова От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Това означава, че след 1 януари 2015 г. може да се подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е прекратено трудовото правоотношение. Според разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-03-01 16:46:44 Работя от 3 години в нова фирма и придобивам право на пенсиониране на 25.04.15 г., но няма да напускам работа.При това положение дали е нужно да вземам УП 2 от тази фирма ,след като имам данни в НОИ за осигуряване. Бистра Петкова УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА, Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните, които се съдържат в регистъра на осигурените лица), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал.2, на чл.40 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните, които се съдържат в регистъра на осигурените лица) или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. В тази връзка Ви уведомяваме, че не е задължително да се представя удостоверение УП 2 и УП3 при подаване на заявление за пенсиониране. МИ/ТПООУТ Трудово право на Република България
2015-04-09 11:38:27 Здравейте! Предстои лице работещо по ЗДСл да се пенсионира. На лицето е наложен запор. Следва ли да се направи удръжка за запора от обезщетението, което ще се изплати за пенсиониране по реда на чл.106, ал.3 от ЗДСл? Розалия Бузова Уважаема г-жо Бузова, Обърнете се за информация към съдия-изпълнител, който е наложил запора. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-05-20 15:39:53 Здравейте! Какви документи трябва да представи служител,който иска непл.отпуск по чл.167а и детската градина счита ли се за заведение на пълна държавна издръжка? Нина Ангелова Съгласно чл. 167а, ал.1 от КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, в отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал. 3 на чл. 49 от наредбата. Според ал. 6 на чл. 49 от наредбата, в случаите по ал. 3 работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4. От разпоредбата на ал. 1 на чл. 49 от НРВПО е видно, че работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението в случай, че е спазен предвиденият в разпоредбата срок – заявлението да е подадено най-малко 10 работни дни преди датата, от която лицето желае да ползва отпуска. Според чл. 49, ал. 8 и ал. 9 от наредбата, отпускът се прекъсва по искане на майката или бащата - с писмено заявление до предприятието. Използваният отпуск по чл. 167а от КТ се отчита в специална книга при работодателя. От горното е видно, че след използване на отпуска за отглеждане на дете до 2-год. му възраст, имате право на неплатен отпуск в размер на 6 месеца, които можете да ползвате както наведнъж, така и до навършване на 8 – год. възраст на детето. По смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за семейните помощи за деца, специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Детската градина на е детско заведение на пълна държавна издръжка. МВ/ Трудово право на Република България
2015-06-22 17:16:49 Може ли лице заемащо академична длъжност "доцент" навършило 67 години, да участва в конкурс за академична длъжност "професор" ? Николай Чобанов Въпросът е от компетентност на МОН. СН/
2015-07-26 16:40:09 Здравейте, Работя на 12 часови смени, сумирано отчитане на работното време за повече от един месец, непрекъснато производство. За месец август 2015 г. работодателят ми смени графика само на няколко човека, които ще работят на 6 (шест) дневна работна седмица със смени 6:00-15:00; 11:00-20:00 и 8:00-18:00, с почивка за хранене 2 часа. Досегашното време за почивка при 12 ч. смени е 1 час, което в противоречие с чл. 151, ал. 3 от КТ. Правилни ли са тези действия на работодателя? Иван Иванов Съгласно чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Разпоредбата на чл. 151, ал. 3 е категорична - в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В чл. 152 от КТ е посочено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. В ал. 2 на чл. 153 от КТ е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Организацията на труда се установява с Правилника за вътрешния трудов ред, който се издава от работодателя (чл. 181 от Кодекса на труда). Според ал. 2 на чл. 181, работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За нарушения на трудовото законодателство следва да сигнализирате в съответната инспекция по труда. ЯР/
2015-08-10 13:24:28 При сумарно работно време часовете платен годишен отпуск включват ли се в месечната норма часове или се изваждат от нея. Например: Ако месецът има 21 работни дни то нормата е 168 часа. При ползване на 10 дни платен годишен отпуск, нормата 168 часа ли е или 88 часа. Маргарита Вранкова Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 КТ се ползва в работни дни по календар. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. МВ/
2015-09-26 08:19:37 Наш служител назначен на постоянен трудов договор като учител излиза в неплатен отпуск за две години. Неплатеният отпуск е разрешен за да се сключи срочен договор с него като директор на училището от МОН. Към момента договора с него от наша страна е прекратен. След проведен конкурс е назначен за директор на друго училище .Според кодекса на труда зачитаме за трудов стаж по тридесет дни на година за периода на неплатения отпуск. При изплащане на обезщетението по чл. 224 трябва да изплатим за неизползван отпуск пропорционално на времето ,което се зачита за трудов стаж. Полага ли се платен отпуск за тридесетте дни зачитащи се за трудов стаж? Въпросните дни са ползвани като платен отпуск при другия работодател, аналогично е като зачитането на трудовия стаж от двете страни. Дължим ли обезщетение за нещо което е използвано? Предварително благодаря! Запрянка Жиговечка Съгласно чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. За трудов стаж се зачитат работните дни от началото на разрешения неплатен отпуск за всяка календарна година. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за периода на ползвания неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, се полага пропорционално и платен отпуск. При прекратяване на трудовия договор се изплаща обезщетение по чл. 224 от КТ, като работодателят вписва в трудовата книжка продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, вкл. 30-те работни дни от неплатен отпуск. Работникът/служителят има право на платен годишен отпуск както по основното трудово правооотношение, така и по трудовия договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ. Работодателят по този договор не прави вписвания в трудовата книжка, а издава документи за осигурителен доход и стаж – УП 2 и УП 3. МВ/
2015-12-14 09:44:06 На 04.11.2015 г. получих електронна поща за регистрация на зададен от мен въпрос за изясняване правото на държавен служител за получаване на обезщетение в размер на 6 месечното му възнаграждение при пенсиониране по чл. 68а от КСО и работа над 10 от последните години при дадения работодател. До сега не съм получил отговор. Моля при възможност да получа такъв, за да не разчитам на тълкования от администрацията на ведомството. Христо Иванов За въпроси, свързани със служебните правоотношения по Закона за държавния служител, е необходимо да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. ЯР/
Страница 5470 of 6864