| 2010-04-16 23:05:33 |
ot 12.03.08 do 11.07.08sam vzela obe6tetenie za bezrabotica.sega imam li pravo pak na obe6tetenie? za kolko mececa i kakva suma mogat da mi izplatqt ? i po koi 4len trqbva da me sakratqt ? |
cvetanka valcheva |
Уважаема госпожа Вълчева, От запитването не става ясно за Вашия осигурителен статус, поради което Ви предоставяме следната обща информация: Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Използваме случая да Ви напомним, че съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Също така, съгласно чл. 54б, ал. 4 от КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. ЕКБ |
NULL |
| 2018-01-12 15:07:30 |
Във връзка с пътуванията в рамките на предоставяне на услуги /по чл.121а КТ/ и осигуряване на по-благоприятните условия за командированите служители по отношение на полагаемия платен годишен отпуск – в случай, че пътуването е за кратък период /например 3 дни/ и е до държава, в която полагаемия отпуск е в по-голям размер /например 24 дни/, съответно допълнително полагаеми дни отпуск са под един, как следва да процедираме? Какво следва да се впише в допълнителното споразумение и допустимо ли е да се приеме, че не следва да се предоставят допълнителни дни. При следващо пътуване на служителя при същите условия /за кратък срок до същата държава/, допустимо ли отново да счетем, че не е необходимо увеличение на полагаемия отпуск т.е да разглеждаме пътуванията отделно, а не като съвкупност? |
Мая Миланова |
Уважаема г-жо Миланова,
При командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Основанието за сключването на споразумението е чл. 119 от КТ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането). Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за командироването и изпращането, в споразумението трябва да се съдържа времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването. Поради това сме на мнение, че за всяко едно командироване следва да бъде постигнато споразумение между страните, с което да се уговарят не по-малко от общоприложимите условия на труд в приемащата държава, които са посочени в чл. 2, ал. 2 от Наредбата за командироването и изпращането. Със споразумението за изменение на трудовото правоотношение задължително се уговаря размера на платения годишен отпуск, като той не може да е по-малък от приетия за общоприложим в приемащата държава. Задължението за уговаряне на условия на труд, които не са по-неблагоприятни от приложимите в приемащата държава не е в зависимост от продължителността на командироването. Въпреки това, поради краткотрайния период на командироването в описаната от Вас ситуация, уговарянето на платен годишен отпуск в размер на 24 дни за календарна година, няма да се отрази на броя на дните отпуск, които има възможност да ползва лицето. нс
|
|
| 2018-01-30 10:40:15 |
Здравейте,
Интересувам се какъв е наборът от документи, необходими за прехвърлянето на служители от един работодател на друг по реда на чл. 127 ал.1 т.7
Бихте ли ми казали дали освен уведомлението №5 за промяна на работодател дали е нужно и някакво споразумение между стария и новия работодател за прехвърлянето на тези служители ? |
Svetoslav Stoyanov |
Уважаеми господин Стоянов,
Предполагаме, че в запитването си имате предвид чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промяна на дейността му, съпроводена с предоставяне (преотстъпване или прехвърляне) на дейност и на материални активи, с които тя се осъществява (сгради, машини, суровини и др. под.). Промяна на работодателя по смисъла на чл. 123. ал. 1, т. 7 от КТ е налице, само когато предоставените материални активи продължават да се използват за осъществяване на дейността, поради което преминават и работниците и служителите, които са били страна по трудови правоотношения с работодателя прехвърлител.
|
|
| 2018-03-12 15:43:09 |
Дължи ли работодателя едномесечно предизвестие при съкращаване на служителка в неплатено майчинство по чл.167/а от КТ. |
Пенка Вукова |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Според чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Следователно при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в запитването (поради съкращаване на щата) работодателят дължи предизвестие на работника или служителя. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. МВ/ |
|
| 2010-05-13 14:38:00 |
От 01.07.1998г до 01.07.2002г. съм редовен докторант в ТУ. Колко от това време се зачита за трудов стаж? Нанася ли се в трудовата книжка? |
Юлия Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Кодексът на труда (КТ) регламентира случаите, при които се зачита трудов стаж. Принципът е че за трудов стаж се признава времето, през което е съществувало трудово правоотношение. В КТ има разпоредба – чл. 354, която предвижда случаите на признаване за трудов стаж на време, без да е съществувало трудово правоотношение. От запитването Ви не става ясно дали през времето, през което сте зачислена като редовен докторант, се намирате в трудово правоотношение. Ако редовната докторантура се осъществява по трудово правоотношение, то периодът от датата на зачисляването до датата на прекратяването се зачита за трудов стаж на общо основание като време, през което е съществувало трудово правоотношение и се вписва в трудовата книжка. Ако не е съществувало трудово правоотношение през времето, през което сте зачислена на редовна докторантура, то това време се признава за стаж по силата на нормативен акт съгласно чл. 354, т. 8 от КТ във връзка с чл. 10 от Разпореждане № 224 на Министерския съвет от 23 октомври 1973 г. за материални стимули за българските аспиранти. Този период не се отразява в трудовата книжка, а се доказва с документ, издаден от съответната обучаваща институция, с който се удостоверява времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура). ЛТ/ |
NULL |
| 2018-04-07 22:31:48 |
Има ли право работодателят да ме преназначи на друга длъжност с по-ниско възнаграждение след като се върна от отпуск по майчинство? |
К. Чавдарова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.) за определено или неопределено време, което следва да се запише в споразумението. Клаузите, които се изменят, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/
|
|
| 2018-07-04 11:11:33 |
Здравейте, при сключен договор за стажуване по чл.233б, след изтичане на срока му може ли да бъде сключен договор със срок за изпитване? |
Диана Славкова |
Уважаема госпожо Славкова,
Правното основание за сключване на трудов договор с условие за стажуване е чл. 233б КТ. Съгласно чл. 233б, ал. 3 КТ с договора по ал. 1 освен условията по чл. 66, ал. 1 се определят начинът и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, времетраенето на договора, което не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца, както и други условия, свързани със стажуването. Задължително е страните да уговорят времетраенето (срока) на договора с продължителност от 6 до 12 месеца. При изтичане на уговорения срок трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор по чл. 233б КТ, се прекратява. С лицето, което е стажувало при работодателя на основание трудов договор по чл. 233б КТ, не може да се сключи трудов договор със срок за изпитване за същата длъжност, за която е бил сключен трудовия договор по чл. 233 б КТ. Аргумент за това е, че договорът по чл. 233б КТ има за цел усвояване на практически умения и ако обучението е преминало успешно, уговарянето на срок за изпитване е безпредметно.КА
|
|
| 2018-07-30 10:20:04 |
Здравейте, имам въпрос относно това дали може родител който работи по трудово правоотношение в друга държава членка на Европейския съюз да прехвърли до 5 месеца от отпуска, който му се полага по чл.167а от КТ на другия родител, който работи по трудово правоотношение в България? |
Горана Йорданоав |
Уважаема г-жо Йорданова,
Възможността един от родителите на детето да ползва до 5 м. от отпуска на другия родител с негово съгласие е уредена в българското трудово законодателство - чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро КТ и чл. 49, ал. 5 НРВПО.
Цитираните разпоредби могат да се приложат, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно българското трудово законодателство. ЛТ/
|
|
| 2018-09-21 08:36:19 |
Във връзка с тълкуване на чл.157 ал.3 т.1 имам следния въпрос: в организацията няма сключен колективен трудов договор и липсва споразумение между работника и работодателя.Може ли работодателят да реши еднолично,че полагащият се двудневен отпуск следва да бъде неплатен? |
Р.Топалова |
Съгласно чл. 157, ал. 3, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, през време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. От разпоредбата е видно, че отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 1-3 са платени. Няма пречка страните по трудово правоотношение да уговорят заплащане на този вид отпуск и след сключване на трудовия договор. При нарушаване на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
|
| 2018-11-19 14:44:08 |
Наша колежка е назначена на работа на 14.12.2009г. На 14.12.2019г. ще се навършат 10г. работа при еден и същи работодател. Ще има ли право на 6 заплати обезщетение, при положение, че през тези 10 години е била 1год и 6 м. в неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж? Ако няма това право, кога ще го придобие? Благодаря! |
Юлия Янчева |
Уважаема госпожо Янчева, В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и да е имал 10 години трудов стаж при същия работодател. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ). В случай, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение служителят не отговаря на изискването на разпоредбата да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж мнението ни е, че ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай и се прави от него към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. БД |
|