| 2013-08-27 10:43:33 |
Здравейте,имаме работник който ни представи документи удостоверяващи трудовия му стаж и сега иска да му бъде изплатена разликата за пропуснатото време от м.05.2011 г. до момента.Правилно ли е това и имаме ли основание да му изплатим сумата, която е доста голяма. |
веселина русева |
При постъпването си на работа лицето е длъжно да представи всички документи, които установяват времето, което се зачита за трудов стаж и професионален опит по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Правото на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от наредбата възниква в месеца, следващ месеца, в който са представени документите удостоверяващи това право. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-05 14:43:33 |
bezrabotni sme i az i maja mi i sme s malko dete.Podadohme molbi za rabota v briketna fabrika,zastoto sakratiha pensionerite i se osvobojdavat rabotni mesta,no kakvo se okaza,,,-pensioneri vse oste rabotqt tam,a za mladite zatova vinagi nqma da ima rabota zaradi pensionerite |
vanesa dineva |
Задайте въпроса си на кирилица. |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-25 16:29:36 |
Установено сумирано отчитане на работно време чл.142 от КТ за длъжност портиер за осигуряване на 24 непрекъснат цикъл - 4 служители. Законосъобразно ли е въвеждане на 12 часов работен ден и необходимо ли е да бъде уведомена инспекцията по труда в случая.Изравняването се извършва на 3 месечен период. |
Красимира Ангелова |
Съгласно чл. 136, ал. 4 от КТ, нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. В чл.152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-05 17:25:26 |
Може ли със служител който е назначен на трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 да се сключи договор по чл 68 ал.1 т.3 след изтичането на срока по първия договор.Става въпрос за същата длъжност. |
Милена Ралева |
Няма ограничение след изтичане на срока на договора, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, с лицето да се сключи трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа, ако това обстоятелство е налице. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-14 16:37:06 |
Искаме да въведем работно време на две смени от 7до14часа и от 14до21 това са 7часа и в събота да доработят по 5 часа,трябва ли да се приложи сумално отчитане на раб.време или това си е раб време при 40 часа седмично?Във ведомоста може ли да се приравни на 5-дневна седмица ,а само графика да бъде по дни и часове? Във ведомоста пишем н-р 20 раб дни? |
Соня Илинова |
Съгласно чл. 136, ал.1 и ал.3 от Кодекса на труда (КТ) работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа(ал.3). По нашето трудово законодателство работната седмица е петдневна и не може да се работи ”6 дни в седмицата”. Следва да имате предвид, че според чл. 152 от КТ, работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от КТ предвижда, че при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-23 09:30:20 |
Ако работника е назначен през м. февруари. Работи на сумирано отчитане на работното време с 6 месечен отчетен период. На края на месец юли се получава извънреден труд. Декларира ли се веднага в ИТ, тъй като е изтекло първото полугодие или се декларира след изтичането на второто полугодие? Благодаря! |
Надя Кирилова |
NULL |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-31 08:57:31 |
Служител, работещ от 39 г. в детска ясла, придобива право на пенсия за осиг. стаж и възраст, но не се пенсионира, а продължава да работи. При евентуално съкращаване на щата въпросният служител ще получи ли 6 брутни заплати, които се получават при пенсиониране? |
Лили Иванова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-16 12:45:46 |
Имаме работник, който си е загубил трудовата книжка, но има УП 3 за годините преди да започне работа в нашата фирма. Предстои същият да се пенсионира. Има ли право работодателят да издаде трудова книжка само за периода в нашата фирма или само УП 3? Предварително благодаря за компетентното мнение. |
Лилия Божанкова |
Разпоредбата на чл. 348, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. Както е видно от разпоредбата, работодателят издава трудова книжка при постъпване на работа на лицето за първи път. В чл. 7 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е предвидено, че когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция "Инспекция по труда" издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил. Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно приложение № 2 или други оригинални документи, съдържащи тези данни. Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена по вина на работодателя, съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоседалището му го задължава в срок не по-дълъг от един месец да представи необходимото удостоверение за издаването на нова трудова книжка по образец съгласно приложение № 2. Когато работникът или служителят е работил и при други работодатели, работодателят по ал. 3 изисква от тях удостоверения по образец съгласно приложение № 2. Събраните удостоверения се предоставят в съответната дирекция "Инспекция по труда" по опис. Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал. 2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им. Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при прекратяване на трудовото правоотношение осигурителят /работодателят/ е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход /УП-2 и УП-3/ в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението или в 14-дневен срок от искането на осигуряваното лице или негов представител. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-27 16:33:34 |
Наш служител ни представи ТЕЛК решение за 54 % нетрудоспособност. По КТД има право на 23 дни основен платен годише отпуск и 10 дни за ненормиран работен ден. Съгл. чл.319 от КТ има право на 26 р. дни отпуск. На колко дни отпуск общо ще има право - 33 или 36 дни? |
Красимира Цанкова |
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. За работниците или служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, отпускът по чл.319 от КТ е основен платен годишен отпуск. Ако лицето работи при условията на ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156, ал. 1, т. 2 от КТ, който е не по-малко от 5 работни дни. Поради това, че в КТД е уговорен размер на допълнителния платен годишен отпуск за ненормиран работен ден 10 дни, служителят има право на обшо 36 дни платен годишен отпуск. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-08 17:40:17 |
От няколко месеца,работя в една фирма шивачка.Имах трудна кашлица,ходих на лекар,и той останови,че имам алергия на ларинкса и работата е вредна за мен,и трябва да напусна.Отидох в Човешки ресурси и им казах,а те не знаят каква е процедурата. Искам да знам Какви права имам?И имам ли право на обещетение? Имат предтставен болничен за 5 дни?! |
Елена Николчова |
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от Кодекса на труда /КТ/. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 . Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. В чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване е предвидено, че предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Предвид цитираната разпоредба мнението ни е, че следва да се обърнете към лекуващия Ви лекар, както и към комисията по трудоустрояване в предприятието Ви. В чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Според чл. 222, ал. 2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест /чл. 325, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1/ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. МВ/ |
Трудово право на Република България |