| 2017-01-26 06:12:29 |
На 13.12 и на 28.12.16г Ви зададох два различни въпроса.Ще ви помоля за вашите отговори |
Валерий Серафимов |
Конкретната преценка за категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителния стаж, се прави от длъжностните лица в Националния осигурителен институт (НОИ), въз основа на оригиналните документите за осигурителен (трудов) стаж, които лицето представя в съответното териториално поделение – обр. УП-3, заповеди за назначаване, трудова книжка, конкретната длъжност, на която е било назначено, предприятието, в което е работило и др.
Това е така, тъй като пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Видно от запитването, стажът Ви като строителен работник в П.Ж.К. гр. Копривщица е зачетен от трета категория, тъй като няма доказателства, че той следва да бъде признат за стаж от втора категория труд.
В случай на несъгласие, единствената възможност за лицето е да обжалва издаденото разпореждане пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ и впоследствие – пред съда.
Уведомяваме Ви, че НОИ е самостоятелна институция – отделно юридическо лице, което управлява държавното обществено осигуряване и отчита дейността си пред Народното събрание.
Министерството на труда и социалната политика не изпълнява функции, свързани с управлението и контрола на дейността на НОИ и поради това няма правомощия да дава указания за работата на териториалните поделения на НОИ или да се произнася по актовете, които издават служителите на НОИ. КС
|
|
| 2010-01-04 12:10:15 |
Предстои да бъда съкратена 1 щ.бр. Касиер, която е единствена в длъжностното разписание към момента. Общата численост на персонала не се променя. Трябва ли да се извърши подбор и между кои длъжности ? |
Валентина Антонова |
Съгласно чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. По принцип подборът е право на работодателя. Има случаи, в които той е задължителен. Това са случаите, при които се налага освобождаване само на част от всички работници и служители, които заемат една и съща длъжност. Тогава работодателят следва да извърши подбор, за да прецени кой/ кои работници или служители от заемащите една и съща длъжност да освободи и кой/ кои да останат на работа, поради това, че имат по-висока квалификация и работят по-добре. Както е видно от разпоредбата, единствените критерии при извършване на подбор от работодателя са квалификацията на работника или служителя и качеството на извършваната от него работа. От запитването Ви обаче може да се предположи, че случаят не е такъв, поради което подборът не е задължителен. КС |
NULL |
| 2010-01-19 22:35:21 |
може ли да се доплаштат осигоровки за майчинство за задни дати и каква е процедурата ако може |
Akseniq Kazakova |
На основание разпоредбата на чл.49, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от дванадесет календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната и се определя по реда на чл.41, ал.2-5 от КСО. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Поради това не е възможно да внесете осигурителни вноски за период, през който не сте работила, както и не е възможно сама да довнасяте осигурителни вноски за минал период, ако работите по трудово или служебно правоотношение. В случай, че сте самоосигуряващо се лице Ви уведомяваме, че осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство внасят единствено самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО /лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители/, които са избрали да се осигуряват за тези рискове на основание чл. 4, ал. 4 от КСО. На основание чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. При определяне на окончателния размер на месечния им осигурителен доход се прилага разпоредбата на чл. 6, ал.8 от КСО, съгласно която окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. От горното следва, че осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство са единствено авансовите вноски, изчислени и внесени върху предварително избрания от лицата месечен осигурителен доход. Вноските, които се изчисляват и внасят върху окончателния размер на месечния осигурителен доход, определен въз основа на доходите, декларирани в справката към годишната данъчна декларация, са единствено вноски за фонд „Пенсии” и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но не и за общо заболяване и майчинство, поради което не е възможно този доход да бъде взет предвид при определяне размера на паричното обезщетение за бременност и раждане. Тъй като паричните обезщетения се отпускат, изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт, за повече подробности можете да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
NULL |
| 2017-03-23 15:34:17 |
На 06.03. зададох въпрос и до момента нямам отговор. Въпросът е приет, след като получих на посочения от мен e-mail адрес потвърждение |
Румяна Андонова |
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ след 1 юли 2007 г. работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията се определят с колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ).Определянето на условията, при които ще се зачита сходството в длъжността работата или професията са право и компетентност на работодателя и друг държавен орган не може да се намесва при определянето им.Така определени условията за зачитане на сходния характер на длъжността, работата или професията се отнасят за работници и служители, които постъпват на работа след 1 юли 2007 г. Тези условия трябва да са известни на кандидатите за работа при провеждане на договарянето преди подписване на трудовия договор. С подписване на индивидуалния трудов договор от работника или служителя, той декларира, че е съгласен с тези условия.При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба.
|
|
| 2010-01-25 16:17:13 |
Здравейте, имаме служителка, чийто договор изтича на 31.01.2010.Миналата седмица беше уведомена, че договорът й няма да бъде подновен. Тя спря да идва на работа, синът й казва че има болничен. Можем ли да прекратим договора на основание чл. 325, т.3 от КТ при наличие на болничен? Благодаря Ви! |
Анита Василева |
Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 , 11 и чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. С оглед на гореизложеното, работодателят не може да прекратява трудовия договор на изброените по-горе основания на работник или служител, който ползва отпуск за временна неработоспособност, освен ако не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда. Няма пречка обаче трудовият договор по време на болнични да бъде прекратен на основания, различни от изброените в чл. 333, ал. 1 КТ. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-03-02 00:04:13 |
Трябва ли да има пусната предварителна заповед от ръководството и съответно писменното съгласието на работника да работи на официални празници ? И може ли работника да откаже ? |
Елена Павлова |
Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда (КТ), извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. . Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали; 6. за извършване на усилена сезонна работа. Според чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд /чл. 149 от КТ/. В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка /чл. 18, ал. 1 от НРВПО/. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец /чл. 18, ал. 2 от НРВПО/. Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда, като работодателят е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от КТ. Следва да имате предвид, че независимо от това дали заповедта за полагане на извънреден труд е законосъобразна или не, положения от работниците и служителите извънреден труд се заплаща. МВ/ |
NULL |
| 2017-11-06 17:28:13 |
Здравейте,
Когато служител е в болничен от 01.10 до 10.10. На 08.10 съобщава, че е починал негов роднина (баба). Има ли право да използва отпуск поради смърт на роднина по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за дните 11-12.10 (след изтичане на болничния)?
Благодаря. |
Мария Ангелова |
Уважаема госпожо Ангелова,
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Денят на събитието е денят на смъртта, който се удостоверява с акта за смърт. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът или служителят има право от отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Видно от законовите текстове е, че служителят няма право да ползва този вид отпуск през други дни, освен в деня на събитието и следващия го работен ден, а когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка-в първите два работни дни след нея. Следователно в конкретния случай не съществува възможност същият да се ползва на 11-12.10.2017 г. КА
|
|
| 2017-12-18 14:25:35 |
Здравейте! Има ли срок за използване на натрупан платен годишен отпуск по време на майчинство? През 2017г се върнах на работа. Отпуска от 2015 го използвах, има ли давност за отпуска от 2016 г.? Благодаря! |
Ани Йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова,
Съгласно чл. 176, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини; и 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Погасяването на правото на ползване на платен годишен отпуск е регламентирано в чл. 176а от КТ, като алинея 2 предвижда, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Във Вашия случай – две години от края на годината, в която е приключил отпускът за бременност и раждане по чл. 163 от КТ и/или отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 164 от КТ. /СР/
|
|
| 2018-01-30 14:51:11 |
При фактически извършена работа през времето на разположение, работодателят следва ли да се промени предварителния график, така че отработеното време да бъде компенсирано с почивка? |
дида янева |
В чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. При полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Според чл. 4 от наредбата времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
В чл. 5, ал. 1 от наредбата е предвидено, че максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа.
Според ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5 от наедбата.МВ/
|
|
| 2018-02-18 18:23:30 |
Здравейте работя в една фирма като мотокарист. И един ден шефа ме праща с мотокара и една платформа извън града на 25км. да разтоваря един камион. Искам да знам плащат ли се някакви командировъчни, дневни за ядене или нещо такова неможах да го намеря в КТ. Доколкото помня имаше нещо като 10лв за няколко часа командирован, 20лв за цял ден Благодаря. |
Илия Василев |
Уважаеми господин Василев,
Съгласно чл. 121, ал. 1 КТ, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба. КА
|
|