| 2011-05-23 09:51:54 |
от къде може да се запознаем с новите изисквания за планиране на отпуски през 2011.задължително ли е да се посочи и дата на излизане в отпуск?в кой документ е записано това изискване? |
Ташко Колев |
Съгласно чл. 37а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (нов – ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-03 10:50:38 |
Имам следния въпрос: Служителите длъжни ли са да уведомяват работодателя при настъпила промяна (ТЕЛК, епикриза, мед.удостоверение) или само при поискване от страна на работодателя съгласно чл. 2 от Наредба 5, във връзка с чл. 333, ал. 1 от КТ. |
Марян Щерев |
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. В трудовото законодателство няма друга разпоредба, която да задължава работниците или служителите да уведомят работодателя си, че боледуват от болестите, посочени в наредбата. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-22 10:03:39 |
Може ли при планиране на отпуск за текущата година работник да планира част от ползването й в периода 23.12.-05.01. и как това се записва в графика за 2011г.? |
Силвия Попова |
Уважаема госпожа Попова, Съгласно чл. 173, ал.1, изр. второ от Кодекса на труда (КТ) графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-11 14:36:30 |
Нарушаваме ли разпоредбите на КТ, като сключваме трудовите договори за сезонна работа на основание чл.68, ал.1,т.2 от КТ, като работата е "до приключване на туристическия сезон"? Нямаме конкретна дата за приключване на сезона и за това не ги правим на основание чл.68,ал.1,т.1 във връзка с чл. 68, ал. 3. Благодаря! |
Женя Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда срочен трудов договор може да бъде сключен за определен срок. Ал. 3 предвижда, че по принцип такъв договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности (ал. 3). Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ срочен трудов договор може да се сключи и до завършване на определена работа. В този случай е без значение дали трудовият договор е за работа през определен сезон. Изпълнението на договора продължава да изтичането на толкова време, колкото е необходимо за да бъде завършена определената работа. Преценка на работодателя е какъв вид срочен трудов договор да сключи – дали по т. 1 или по т. 2. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-21 10:46:26 |
Моля, да ми кажете тълкованието на Наредбата за командировките с страната направени в писмо № 94ЛЛ/52 от 13.04.2007 на МТСП, още ли са в сила. Благодаря! |
Лиляна Бойчева |
Уважаема госпожа Бойчева, С писмо № 94ЛЛ-52 от 13.04.2007 г. МТСП е изразило становище по конкретно запитване относно командироването на работници и служители на основание на разпоредби на Кодекса на труда, които от 2007 г. и до настоящия момент на се изменяни, отменяни или допълвани. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-31 21:35:31 |
Сред задълженията на всеки работодател е да осигури възможност на персонала си да премине през периодичен медицински преглед. Възможно ли е работник да откаже писменно такъв преглед на основание, че това е нарушение на личната му свобода и неприкосновеност. Съществуват ли санкции от гледна точка на КТ зо направеният отказ за работодателя и от работника и кой има право да ги налага? |
М. Максимова |
Уважаема госпожа Максимова, Съгласно чл. 209, ал.1 от Закона за здравето който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв. Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация (ал.2). СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-11 10:43:58 |
Подала съм предизвестие за напускане по чл. 326 и по време на срока на предизвестието ползвах болнични. Болничният ми удължава ли срока на предизвестието? |
Росица Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Формата и момента на прекратяване на трудовия договор с предизвестие е уреден в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, съгласно който, трудовият договор при прекратяване с предизвестие - се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. В този случай трудовия договор ще се прекрати ако предизвестието е връчено по реда и условията на Кодекса на труда. Срока на предизвестието не се удължава при ползване на отпуск за временна неработоспособност. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-31 23:30:45 |
Гл.счетоводител съм. Има преструктуриране в дружеството и обединяват три клона съответно от три щатни бройки гл.счетоводители остава една, но изп.директор използва възможносттта че не са изминали 9 чесеца от вписванетото му и ме уволнява по чл.328 ал.2 за да не ми плати дължими те обезщетения.Има ли правно основание |
Нина Николова Христова |
Уважаема госпожа Христова, При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.2 от Кодекса на труд се изплаща само обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Ако считате, че прекратяването на трудовия договор е неправилно или незаконосъобразно имате възможност да го оспорите по съдебен ред в 2-месечен давностен срок, считано от датата на прекратяване на трудовия договор. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-10-05 17:11:49 |
Лицето заема длъжност на основание чл. 68ал.1т.3 от КТ.Титуляра е в неплатен отпуск .Своевременно подава и молба за освобождаване. Длъжността се заема възоснова на конкурс. Следва ли да прекратя трудовото правоотношение за заместника от дата на прекратяване на трудовия договор на титуляра и да сключа нов договор по чл. 68 ал.1 т.4 от КТ или сДС |
Мариела Мирева |
На основание чл. 325, т. 5 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор със заместващия се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Имайте предвид, че съгласно чл. 69, ал. 1 КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В закона изрично е предвидено, че тази разпоредба се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител /по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ/, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването /чл. 69, ал. 2 КТ/. От изложеното е видно, че ако заместникът продължи да работи 5 или повече работни дни след датата на прекратяване на трудовия договор на титуляра без работодателят да възрази писмено, то неговият срочен трудов договор се превръща в договор за неопределено време. Тази промяна може да бъде извършена с допълнително споразумение, но няма пречка да бъде сключен нов трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-10-24 13:55:36 |
Трудовият ми договор беше прекратен на 17.09.2011 г. Въпросът ми е в какъв срок трябва да ми се изплатят полагащите ми се обезщетения по чл.222 и чл.224 и към коя институция да се обърна,ако това не стане в срок.Благодаря предварително. |
Зорница Славова |
Уважаема госпожа Славова, Обезщетенията по чл. 222 ал. 2-3 и 224 от Кодекса на труда се дължат непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение. За тези обезщетения, в случай, че работодателят не заплати в срок дължимите обезщетения, то може да се предяви иск пред съда в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо - в този случай от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Различен е срокът за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Видно от разпоредбата, правото на обезщетение възниква за работника или служителя от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, но все още не е изискуемо и ликвидно. Заплащането на обезщетението от страна на работодателя е възможно едва тогава, когато работодателят бъде уведомен по надлежния ред за обстоятелствата - оставане без работа или постъпването на уволнения работник или служителя на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Момента на узнаване от страна на работодателя за тези обстоятелства е началния момент, от който вземането по чл. 222, ал. 1 от КТ става изискуемо и ликвидно и работодателят е длъжен да извърши плащане по надлежния ред. Тъй като обезщетението, предвидено в разпоредбата е парично, то се прилага погасителната давност, предвидена в Кодекса на труда за парични задължения (чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ). Тъй като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, то тригодишният давностен срок започва да тече от момента на узнаване на работодателя за обстоятелствата - оставане без работа или постъпването на уволнения работник или служителя на работа с по-ниско трудово възнаграждение. ЕКБ |
Трудово право на Република България |