Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2017-07-16 10:52:36 Здравейте, имам въпрос във връзка със следната ситуация: Дружество официален вносител за България на стока, която се продава чрез други Дружества, с които се сключват договори за комисионни възнаграждения, като задължението за изплащане на комисионно възнаграждение възниква едва в момента когато се сключи договор за продажба с клиент. Освен с юридически лица Дружеството има идея да сключва и граждански договори с физически лица, които също като юридическите лица да представят и демонстрират продукта и ако осъществят продажба да им бъде изплащано комисионно възнаграждение. Въпросът е: Възможно ли е когато Дружеството организира изложение на него да присъстват и физическите лица с които ще има сключени граждански договори или е необходимо да се сключва трудов договор за срока на изложението? Магдалена Стефанова Уважаема госпожо Стефанова, Преценката на какъв вид договор (граждански или трудов договор) ще бъде назначено едно лице, принадлежи изцяло на Работодателя. Предвид посоченото от Вас в запитването, че лицето ще получава комисионно възнаграждение, то следва да се сключи комисионен договор. Съгласно легалната дефиниция на чл. 348, ал. 1 ТЗ с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. От самото определение е видно, че комисионният договор притежава основните характеристики на гражданскоправния договор за поръчка и законодателят указва, че за комисионния договор се прилагат съответно разпоредбите за договора за поръчка (чл. 348, ал. 2 ТЗ).(КА)
2017-08-26 19:37:38 По смисъла на чл.151 т.3 от КТ може ли работата на мед.сестра в яслена група да се смята за непрекъсваем процес и поради това почивката от 30мин. за хранене да влиза в работното време ? След като е договорено в ОКТД, че при работа на смени тази почивка влиза в работното време. Благодаря. Елисавета Стойнова Уважаема госпожо Стойнова, Почивките в работния ден са регламентирани в чл. 151 КТ. Чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Тези почивки (по ал. 1) не се включват в работното време. Това означава, че работникът или служителят не получава възнаграждение за времето, определено за почивка. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следва да се има предвид, че почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 КТ) и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато (чл. 151, ал. 3 КТ) се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а от НРВПО). Всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ). КА
2017-09-20 16:48:18 Лице е назначено по трудов договор на основание чл.114 от КТ-дата на постъпване 01.06.2017г., освободено 20.09.2017г. Има изработени 90 часа т.е 11 работни дни. В правоъгълният печат на трудовата книжка 11р.дни или 16кал.дни следва да се впишат, следва ли да фигурира записа "Осигурителният стаж е равен на трудовия стаж".Благодаря! Мариана Кирилова Уважаема г-жо Кирилова, От изложената фактическа обстановка не може да се направи заключението дали трудовият договор по чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) е единствен за работника или служителя, като трябва да се вземе под внимание, че вписванията в трудовата книжка се извършват само по основното трудово правоотношение. В случай, че работникът или служителят няма сключен друг трудов договор при прекратяване на трудовото правоотношение, което е възникнало на основание трудов договор по чл. 114 от КТ, се изчислява и вписва трудовият стаж, който е придобит за времето на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор по чл. 114 от КТ е допълнителен трудов договор, той не се вписва в трудовата книжка. Трудовият стаж се изчислява според чл. 355, ал. 1 от КТ в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал.2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал.3 от КТ). Конкретното изчисление на трудовия стаж се извършва от работодателя при съобразяване на посочените по-горе правила. Установяването и зачитането на осигурителен стаж е подробно регламентирано в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 38, ал. 1 от НПОС). За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят е отработил пълното законоустановено за него работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението му, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност (чл. 38, ал. 3, т. 1 от НПОС). В тази връзка осигурителният стаж на работника или служителя би бил равен на трудовия когато е отработено пълното законоустановено за него работно време за дните признати за трудов стаж и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението му, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност. нс
2017-11-06 18:40:56 Здравейте, Работя в болнично лечебно заведение като медицинска сестра на сменен режим на работа със сумирано изчисляване на работното време (съгл. месечен график). Почти половината от работно време се изработва през нощни смени – 6-8 дежурства на месец при намалено работно време - 7 часа, установени за цялото лечебно заведение. Въпросът ми е: следва ли изплащаното възнаграждение за нощен труд да се смята като допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер и да участва в брутното трудово възнаграждение за изчисляване на платения годишен отпуск. Може ли освен възнаграждението за нощен труд, възнаграждението за работа на официални и национални празници също да бъде договорено като допълнително възнаграждение с постоянен характер. Павлина Димитрова Павлина Димитрова Уважаема г-жо Димитрова, Елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск са определени в чл. 17, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В т. 3 от посочената разпоредба се определя, че допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер са част от елементите. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ за да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време, като няма изискване всеки месец размерът им да бъде един и същ. Предвид горното считаме, че допълнителните трудови възнаграждения за отработените нощни часове, които сте получавала ежемесечно, следва да се приемат за такива с постоянен характер и да бъдат включени в базата за изчисляване на посочените от Вас възнаграждения. Следва да се има предвид, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от Кодекса на труда). Работата през дните на официалните празници при сумирано изчисляване на работното време се полага на база на предварително изготвения график и в този смисъл е част от работното време на работника или служителя за определения с графика период, поради което считаме, че в описаната от Вас хипотеза възнаграждението за работа на официалните празници може да бъде договорено като допълнително възнаграждение с постоянен характер, съобразно чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ.нс
2017-11-27 15:17:17 Благодаря за отговора по въпроса ми за работното облекло.Както вие казвате може да се задържи работно облекло по условия на работодателя,но аз не желая.При прекратяването на договора аз поисках да го върна,но ми бе отказано.Заявиха ми,че при тях не се връща,а се плаща защото не е минала 1година.Нямат това право-нали така?.Може ли да върна неща,които не съм ползвала,а да заплатя тези,които са изхабени от мен. Стефка Минчева Уважаема госпожо Минчева, Както вече Ви посочихме, в предходния ни отговор, съгласно Наредбата за безплатното работно и униформено облекло срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя. В случая без значение е фактът, че не сте ползвала част от него. Важното е обаче, че Наредбата предвижда задължението на работника да връща работното облекло при прекратяване на трудовото правоотношение, както и възможността да го задържи със съгласието на работодателя и при определяне на условия от негова страна. За работодателя не е предвидена възможност да изисква от работещия да задържи работното облекло и да изплати остатъчната му стойност (СР).
2010-04-09 16:41:03 Прехвърлено ми е майчинство от дъщерями за отглеждане на дете до 2 год. възраст. Имам ли право на неплатен отпуск за отглеждане на дете от 2 до 8 год. възраст и ако имам такова за какъв период. Диана Павлова Яначкова Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труд (КТ), след използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ, всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Видно от законовия текст е, че този отпуск може да се ползва само от двамата родители на детето, но не и от техните родители (баби или дядовци). След използването на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ, Вие може да ползвате платения годишен отпуск, който Ви се полага за периода на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ, на основание чл. 173, ал. 1 КТ, който регламентира, че платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя, за което е необходимо да подадете молба до работодателя. Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ предвижда, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Съгласно ал. 3 на чл. 176 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. В случай, че сте използвала полагаемия Ви се платен годишен отпуск, имате право и на неплатен отпуск по чл. 160 КТ, който в алинея 1 предвижда, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет (ал. 3 на чл. 160 КТ). КС NULL
2017-12-18 15:05:01 Здравейте. Може ли едновременно учител да бъде и в платен отпуск и на курс за повишаване на квалификацията, който училището организира извън учебното заведение? Например във Велинград. Масова практика е училищата да провеждат обучения за повишаване на квалификацията през ваканциите, като учителите са и в платен отпуск и на обучение. Мария Георгиева Платеният годишен отпуск е период от време, през което работникът или служителят си почива и възстановява работоспособността си. Поради това през този период той не изпълнява трудовите си задължения. За съдействие за решаване на проблема можете да се обърнете като към съответната инспекция по труда, така и към Министерство на образованието и науката.
2018-01-30 15:10:34 Здравейте, моля да ми отговорите на следния въпрос. Може ли да се разреши ползване на отпуск на лице с една бланка , на която е и молбата /в дясната част на бланката/ и разрешението с подпис от работодателя / в лявата част/. Има такава бланка в практиката, която ползваме и в нашата фирма. Величка Миладинова Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. В КТ не е указан редът за издаване на заповедта, но следвайки редът за издаването и, работодателят първо следва да даде съгласие за ползване на платения годишен отпуск, след което да бъде издадена заповед. Работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ - чл. 43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.МВ/
2018-02-19 01:46:36 Здравейте, какво означава термина "без откъсване от производство" за отпуск на учащи се? Редовният докторант ли право на платен годишен отпуск за обучение от работодател? Или неплатен при положение, че работодателят е съгласен с обучението, а работника е назначен на 4 часов работен ден, и осъвместява ученето с работата? Добрина Андреева Уважаема госпожо Андреева, Кодексът на труда урежда различни видове учебни отпуски. За докторантите е предвидена изрична разпоредба относно правото им на отпуск за обучение. Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Съгласието на работодателя следва да бъде дадено в писмена форма – чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен. Този вид отпуск може да се ползва както наведнъж, така и на части. Освен това, работниците и служителите имат право еднократно и на отпуск по чл. 169, ал.3 от КТ - 30 работни дни за подготовка и защита дисертация. В допълнение, съгласно чл.171, ал.1, т.4 от КТ работниците и служителите, които имат съгласие от работодателя си, имат право и на неплатен отпуск - за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца. В ал.2 на чл. 171 е предвидено изключение, в случай че работодателят не е дал своето съгласие за включване на работника и служителя в обучение. При липса на това първоначално съгласие, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл.171 от КТ, намалени наполовина. Според чл. 171а от КТ, отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната (чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. КА
2018-03-13 12:11:54 през 2019г. ще навърша годините за пенсиониране, но няма да ми достигат 10 месеца за трудовия стаж от 35г.8 м., който се изисква. Има ли нещо, което да ме предпазва да не бъда уволнена или съкратена, до изработването на тези 10 месеца? Емилия Христова Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Работодателят може, но не е длъжен да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката дали да прекрати трудовият договор с лицето на посоченото основание се извършва от работодателя. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудовия договор се решава по съдебен ред. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от прекратяването. МВ/
Страница 5532 of 6864