Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-05-09 09:36:29 Обръщам се с въпроси, свързани с прилагането на трудовото право и молба за конкретен отговор. Назначена съм на трудов договор с продължителност на работното време - 8 часа. В трудовият договор не са включени клаузи, забраняващи полагане на допълнителен труд при друг работодател. Длъжността, която изпълнявам, не е свързана с дейности, изискващи намалено работно време, съгласно чл. 112 от Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Възнамерявам да започна работа при втори работодател, която ще бъде с продължителност от 6 месеца. За извършване на определената работата при втория работодател ще е необходимо полагане на труд ежедневно, с продължителност в рамките на 7- 8 часа. Информирала съм основния си работодател за възможността да започна работа при втори работодател на основание чл. 111 от КТ за период от 6 месеца и съм подала заявление за ползване на неплатен отпуск за същия период (6 месеца). 1. Възможно ли е вторият работодател, при когото ще полагам допълнителен труд да ме назначи на трудов договор за 6 месеца при 8 часов работен ден, след като съм го уведомила, че при първия работодател ще ползвам неплатен отпуск за целия период. 2. И ако отговорът е положителен, какво трябва да представя/декларирам пред основния работодател, за да не се получи дублиране на стажа за първите 30 работни дни от неплатения отпуск, които се признават за трудов стаж, съгласно чл. 160, ал 3 от КТ. С уважение: 09.05.2018 г. Виолета Младенова Виолета Младенова Уважаема г-жо Младенова, Кодекса на труда не ограничава възможността работниците и служителите да полагат труд при повече от един работодател, като имат възможност да полагат допълнителен труд по трудов договор съобразно изискванията на раздел ІХ, глава пета от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. С трудовите договори за допълнителен труд се уговарят продължителността и разпределението на работното време. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд, независимо от броят на трудовите договори, общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с Кодекса на труда. Междудневната почивка е регламентирана в чл. 152 от КТ, като тя не може да бъде по-малко от 12 часа. Размерът на междуседмичната почивка е регламентиран в чл. 153 от Кодекса на труда, като при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Считаме, че няма пречка по време на ползване на неплатен отпуск по основния трудов договор работникът или служителят да сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ на пълно работно време. Следва да имате предвид, че в трудовата книжка се вписват данните само по основен трудов договор. При прекратяване на договор за допълнителен труд, сключен по реда на чл. 111 от КТ, се издава само документ УП3.НС
2018-07-04 15:26:01 Здравейте, Желаем да поставим въпрос, във връзка със статута на служител в Дейност „Инспекторат, паргинги и гаражи” при Община Асеновград. Посоченият служител заема длъжността касиер – домакин в Дейност „Инспекторат, паркинги и гаражи” към Община Асеновград. Дейността е създадена с решение на Общински съвет – Асеновград. Същият орган е приел Правилник за устройството, функциите и организацията на Дейност „Инспекторат, паркинги и гаражи” към Община Асеновград, съответно числеността и структурата на дейността. На 13.06.2018 г. на редовно заседание на Общински съвет – Асеновград, лицето, заемащо длъжността касиер – домакин в Дейност „Инспекторат, паркинги и гаражи” към Община Асеновград, е положило клетва като общински съветник и съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация от този момент възникват неговите правомощия. Служителят ползва неплатен отпуск като касиер – домакин в Дейност „Инспекторат, паркинги и гаражи” към Община Асеновград за периода от 13.06.2018 г. до 31.12.2018 г. В съответствие с чл. 107а, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, не може да бъде сключен трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация. С оглед на гореизложеното, моля, да изразите Вашето становище налице ли е в конкретния случай несъвместимост по смисъла на чл.107а, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и съответно основание за предприемане на действия за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето по реда на чл. 330, ал. 2, т. 8 от Кодекса на труда от управителя на Дейност „Инспекторат, паргинги и гаражи” при Община Асеновград. П. Кисова началник на отдел „Правен” в Община Асеновград Р. Такшарова – Пейчинова старши юрисконсулт в отдел „Правен” в Община Асеновград Росица Пейчинова и Пенка Кисова Здравейте, Съгласно чл. Чл. 107а, ал.1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация. Следователно, ако лице има трудов договор по чл. 107а за работа в общинска администрация и бъде избран за общински съветник в същата община, неговият трудов договор трябва да бъде прекратен. Видно от Устройствения правилник на общинската администрация на община – Асеновград (чл.24 и чл. 25) структурата на общинската администрация включва обща (дирекция „Правно нормиране”, дирекция „Финанси”, дирекция „Управление на ресурси и бази данни”) и специализирана администрация (главен архитект, дирекция ”Управление на общински активи и транспорт”, дирекция „Строителство, благоустрояване, строителен контрол и екология”, дирекция „Хуманитарни дейности”). Дейност „Инспекторат, паркинги и гаражи” към Община Асеновград не е включена в общинската администрация съгласно Устройствения правилник. Нещо повече в запитването се сочи, че е приет отделен Правилник за устройството, функциите и организацията на Дейност „Инспекторат, паркинги и гаражи“. Предвид това, изразяваме мнение, че чл. 107а, ал.1, т.4 от КТ не намира приложение. Следва да се има предвид, че съгласно чл.34, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. /СР/
2018-08-24 09:41:25 Родена съм на 5.9.1961 г. мога ли да прехвърля средствата от УФ към фонд "Пенсии" ? Има ли краен срок? Каква е процедурата ? Ще получа ли някакъв документи за това прехвърляне ? Каква е гаранцията, че тези средства ще се вземат в предвид при изчисляване на пенсията ми и че тя няма да бъде в намален размер ? Ани Шкодрова Съгласно чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание § 154, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (в сила от 1.01.2018 г. - ДВ, бр. 92 от 2017 г.), лицата, на които до 31 декември 2018 г. включително остават по-малко от 5 години до навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1 и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат еднократно, в срок до 31 декември 2018 г., да упражнят правото на избор по чл. 4б за промяна на осигуряването им от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване. За допълнителна информация може да се обърнете към Националната агенция за приходите, където се подава заявлението.
2018-09-21 15:32:02 Работник е придобил и упражнил право на пенсия през 2016г. без да прекратява ТД. Навърши 10г. в предприятието на 01.09.2018г., но от 26.01.2018г. е в непрекъснат отпуск по болест. Почина на 13.09.2018г. Прекратяваме ТД по чл. 325/1/,т.11 от КТ. Какви обезщетения и на какво основание дължи работодателя ? Енева Уважаема г-жо Енева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж. Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от това, дали го е упражнил или не. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяването. С оглед определяне размера на обезщетението (за срок от 2 месеца или за срок от 6 месеца), преценката за продължителността на трудовия стаж се прави от работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. Ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (независимо дали го е упражнил или не) към датата на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ, той има право на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като обезщетението се дължи от работодателя, независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор. След като работникът/служителят има право на това обезщетение, то работодателят следва да го изплати на неговите наследници, след представяне на акт за смърт и удостоверение за наследници. Наследниците имат право и на обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск (чл. 43, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от наредбата при смърт на работника или служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта. ЛТ/
2018-11-20 09:19:36 Лице работи до 31.10.2018 вкл. и считано от 01.11.2018 г. не е на работа. Обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск за 2018 г. ще се изчисли и изплати с заплатата за м.Октомври. Въпроса ни е кой месец трябва да се вземе като базата за изчисляване на обезщетението – предходния м. Септември или текущия м. Октомври? Иванова Уважаема госпожо Иванова, Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно, в конкретния случай, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се изчислява на база на възнаграждението за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. БД
2010-07-05 13:30:53 След като кмета на Общината не се явява работодател на кмета на кметство, как следва да се оформят командировките на кмета на кметство? Радослав Котов Уважаеми господин Котов, По въпроси свързани с държавната и местна администрация следва да се обърнете към Дирекция „Държавна администрация” на Министерския съвет. СС NULL
2019-01-31 16:07:23 Военнослужещ ползва отпуск по чл.205 ал.2 от Закона за отбрана и въоръжените сили на РБ в размер на 6 месеца. Съгласно същия член, ал.3 това време се признава за служебен стаж. Въпросът ми е дали за този период се полага платен годишен отпуск? Ценка Симеонова Уважаема госпожо Симеонова, В трудовото законодателство правото на платен годишен отпуск е уредено в Кодекса на труда. Съгласно чл.155, ал.1 и 4 от Кодекса на труда, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 22, ал.1, изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 160, ал.3 от Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Когато работодателят е разрешил продължителен неплатен отпуск, чийто период обхваща повече от 30 дни, то на основание чл.160, ал.3 от Кодекса на труда, ще бъдат признати само 30 работни дни за трудов стаж. Ето защо, времето, признато по закон за трудов стаж по време на неплатения отпуск се взема под внимание при определяне размера на платения годишен отпуск за съответната календарна година. Що се отнася до разпоредбите за ползване на отпуск по Закона за отбраната и въоръжените сили, то следва да се има предвид, че те са специални спрямо общите разпоредби на Кодекса на труда. С оглед на това, можете да се обърнете за информация към Министерство на отбраната. (СР)
2019-02-21 10:59:40 Моля да ми отговорите . Възстановен съм от съда на работа, имам ли право на 1) платен годишен отпуск за времето през което съм незаконно уволнен. 2)искат да ме изпратят в командировка в друга гара ( работя в жп транспорта), но от гарата в която работя няма влак с който да пристигна навреме за работа през деня, а за нощно дежурство трябва да тръгна за работа в 14:00 часа и да се прибера в 11:00 на другия ден. Аз мога да използвам само лично превозно средство за да пристигна навреме. Какво трябва да ми осигури работодателя ако няма влак въпреки че ползвам карта за безплатно пътуване 3) нощното дежурство е в рамките на два дни от 19:00 до 07:00 часа и ми отнема около 20-21часа, колко командировани пари трябва да получавам за нощно и дневно дежурство, времето за пътуване до мястото на командировка трябва ли да се смята за работно време. 4) колко дни в годината мога да бъда командирован поредни и колко пъти в годината 5) мога ли да сезирам някаква институция в България за "специално" отношение към мен , след като в КТД пише че работата трябва да се разпределя справедливо между работниците, но другите работници ( т.н. връзкари) не ги изпращат в командировка. 6) бях заместник председател на комитета по условия на труд с възстановяване от съда означава ли че се възстановявам и на тази позиция, въпреки че вие с лекота разрешихте да бъда уволнен явно неправилно. Мога ли да се консултирам по телефон. Моя телефон е 0893520626 Емил Костов Уважаеми г-н Костов, Съгласно трайно установената съдебна практика работникът или служителят няма право на платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа (в тази връзка са следните решения на Върховния касационен съд - Решение № 160 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 5153/2008 г., I г.о.; Решение № 135 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 189/2009 г., III г. о.; Решение № 346 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 418/2009 г., III г.о. и други). Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя (чл. 121, ал. 2 от КТ). Трудовото законодателство не въвежда ограничения за броя на командировките в страната, които могат да бъдат извършени в рамките на една календарна година. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. Тя следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 1 от НКС, в това число и начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Съгласно чл. 12, ал. 1 от НКС когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценка на командироващия, като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и др. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка. Също така е възможно командирования да пътува с лично превозно средство. Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение (чл. 13, ал. 1 от НКС). По наше мнение часовете за пътуване не следва да се отчитат като работни часове, защото през това време работникът или служителят не полага труд и не изпълнява преките си служебни задължения. Бихме искали да обърнем внимание, че работодателят е длъжен да изплаща дневни пари за дните на командироване, чиято цел е да компенсират работника или служителя за неудобствата причинени му от пътуването и отсъствието му от населеното място, в което постоянно пребивава. Размерът на дневните пари е определен в чл. 19 на НКС. Съгласно чл. 28а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд представителите на работещите по безопасност и здраве при работа и заместник-председателят на комитета по условия на труд се избират от общото събрание в предприятието по реда на чл. 6 от Кодекса на труда за срок 4 години. Поради това намираме, че за да бъдете включен в комитета по условия на труд като заместник-председател, следва изрично да бъдете избран от общото събрание след възстановяването на работа. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство имате възможност да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършване на проверка.НС
2010-07-20 08:52:46 Моля да ми отговорите на следния въпрос: Кога се ползва отпускът по чл. 157 ал.1 т. 3 веднага след кръводаряването или може по уговорка с работодателя в други дни ? Благодаря ! Цветанка Табакова Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Ал. 3, т. 1 на чл. 157 КТ предвижда, че през време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. От изложеното е видно, че законът определя точно кога се използва отпускът и не предвижда възможност за „уговорка с работодателя”. КС NULL
2010-07-29 14:08:25 Раб-ник не се явява 3 г. на работа.Предст. е два ТЕЛК-а един след друг.І-ят-100%инв.с ч.пом., а ІІ-ят с по-малък%и без ч. пом. Получ. Инв. пенсия.Не е представил през този период болнични.В посл.ТЕЛК е записано, че не работи.Не може да изпълнява реално длъжността сиТрябва ли да има БЛ, за да оправдае отсъствието си? Може ли ТД да се прекрати 325,т9 СОФИЯ МАРИНА Уважаема госпожа Софиянска, Разпоредбата на чл. 325, т.1 от Кодекса на труда предвижда,че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Следователно ако са изпълнени изискванията на разпоредбата трудовото правоотношение може да се прекрати на посоченото основание. СС NULL
Страница 5544 of 6864