Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-04-28 15:31:01 По чл.354, т.1 от КТ се признава за трудов стаж времето от уволнението до възстановяването на работа от съда. Въпросът ми е: В това време влиза ли и трудовия стаж, положен при други работодатели или трябва да го извадя и ако се изважда какъв запис да направя в трудовата книжка. Мария Янева Уважаема госпожа Янева, „Изваждането” на трудовия стаж в описания случай означава, че за определено календарно време трудовият стаж ще е по-малко. Например, ако календарното време е 3 години и лицето е било 1 година при друг работодател, Вие ще признаете само 2 години. СС NULL
2018-03-13 15:31:03 Имаме служител, който от 1 г и 3 м е в болничен с ЛКК.От скоро е с издаден ТЕЛК и лицето иска да го пенсионираме по болест.Обещетенията които дължим са по чл.224 от КТ, също и 3 брутни заплати.Въпроса е изчислението да е на база последна брутна заплата или с процентно увеличение върху заплатата, която не е актуализирана към момента на освобождаване К.Панайотова В чл. 222, ал. 2 от Кодеса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ установява, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение – ал. 2 на чл. 224 от КТ. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни – чл. 177 от КТ. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено че, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/
2010-05-13 17:36:51 На 18.05.09г. съм назначена в домашен социален патронаж на длъжност инструктор хранене ,поради напускане на титуляра, по чл.68 ал.1 т.1 и със срок за изпитване 6 месеца. Моля да ми оговорите законосъобразно ли е сключването на срочен договор за работа без временен характер и достат. основание ли е "новопостъпил".Не е ли досатъчен срока на изпитван Минка Джурджева Уважаема госпожа Манолова, Съгласно чл. 68, ал. 3-5 от Кодекса на труда(КТ) срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. СС NULL
2018-06-04 23:22:37 Работя от15021977г,при последния работодател от 10-05-2011г.Какво обезщетение ще получа и кога ако:1.Работя и подам заявление за пенсиониране през 2019 г.2. Работя и подам заявление за пенсиониране през 2020 г. и 3.Подам заявление за пенсиониране през 2020г и напусна работа след 10-05-2021г.Какво ще получа за годините осигурителен стаж над изискуем Снежана Йончева Предполагаме, че в запитването си имате предвид обезщетение при прекратяване на трудовия договор след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на КТ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Правото и размера на обезщетението се преценява към момента на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, за лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. МВ/
2010-05-30 11:44:43 Здравейте. Възможно ли е да ползвам неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст (чл.167а от КТ), почасово? Предвартелно благодаря за отговора Ви. Деница Иванова Разпоредбата на чл. 167а, ал. 6 от Кодекса на труда предвижда, че отпускът по чл. 167а КТ може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. КС NULL
2018-07-04 16:12:43 Използвала съм 6+5 месеца отпуска съгл.чл.167 а КТ, към онзи момент се намирах във фактическо съжителство с бащата на детето си , но от 2016 г. не живеем в едно домакинство. Имам ли право като майка , която сама се грижи за отглеждане на детето си да използвам и дванадесетия месец съгл. чл.167 А КТ? милена кръстева Уважаема госпожо Кръстева, В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Съгласно чл. 167а, ал. 4 от КТ, родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато: 1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него; 2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда; 3. другият родител е починал. По наше мнение, в описаната от Вас хипотеза е била приложима разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 КТ и следователно отпуск в размер на 1 месец е изключително лично право на бащата, който тое е имал възможност да ползва. КА
2010-06-07 19:52:45 11.09г.след май4инство триабва6е да запо4на работа,но имах за 3 г. отпуск -вместо работа за 10 дни за актуализация на заплатата,ме пуснаха направо в отпуск-за 4истене на стар отпуск,обе6таха да ме компенсират.вьрнах се на работа-ве4е 4 месец 4акам да ми оправят заплатата.6те излизам в май4инство-назна4ен ми е заместник-с по-висок щат предполагам. евгениа трифонова Уважаема г-жо Трифонова, Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга равностойна на нея и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. Съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация след завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент. Ако считате, че работодателят Ви нарушава разпоредбите на закона, можете да се обърнете към Комисията за защита от дискриминация. ЛТ/ NULL
2018-08-24 11:08:32 Освобождаваме р-к по чл.328 ал.1 т.3 от КТ считано от 2.08. На 2.09 той декларира, че е останал без работа за 1 месец - от 2.08 до 2.09. Четохме нормативната уредба, но не ни става ясно следното: Кой месец трябва да вземем за база за изчисляване на обезщетението по чл.222 - м.08 или м.07? Бони Пенова Уважаема госпожо Пенова, Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателя дължи обезщетение на работника или служителя за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. КА
2010-06-24 11:57:04 ЕООД има двама управители, единият от които е едноличния собственик.Другият е по ДУК.Възможно ли е след като дружеството има Управител по ДУК, едноличния собственик да работи по трудов договор с дружеството, който договор ще бъде сключен от името на дружеството представлявано от Управителя който е по ДУК. Б.П. Договорът, по силата на който се възлага управлението на търговско дружество не е трудов, а граждански. Правата и задълженията на страните по този вид граждански договор не се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Правната регламентация на договора за възлагане управлението на търговско дружество се съдържа в гражданското законодателство - Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Мнението ни е, че няма пречка управителя по ДУК да сключи трудов договор с едноличния собственик, който също е управител, при положение, че едноличния собственик не се явява в качеството на работник и работодател. МВ/ NULL
2018-11-20 09:28:02 Уважаеми Г-н Министър, имам недоносено дете. В момента ползвам парично обезщетение на осн.чл.54 от КСО до навършване 2 години на детето. Което е по-малко с 600 лв от това, което ще получат майки на доносени деца, защото от термин до 2г на детето са по-малко месеци! Защо дискриминирате недоносените деца като им плащате по-малко? Антоанета Богданова Уважаема г-жо Богданова, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението (например преждевременно раждане), остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Отпускът поради бременност и раждане на осигурената е в размер 135 календарни дни за всяко дете, включително и за родените недоносени деца, и се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането; 3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист): след изписване от болничното лечебно заведение. Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск поради бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност. Предвид гореизложеното за доносените и за недоносените деца, както отпуската, така и обезщетението по чл. 50 от КСО, е за 410 дни. След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението по чл. 54 от КСО се изплаща при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Във всички случаи при преценка на основанието за вида на отпуска, който ползва майката, и следващото се парично обезщетение, на което има право по КСО, възрастта на детето не се брои от датата на термина, а от датата на раждането му. ВН
Страница 5555 of 6864