| 2010-01-25 16:50:06 |
сакратен сам от работа на 13.01 работодателя ми далжи 3 заплати от преди да ме сакрати,редно ли е това и какво мога да направя |
Анонимен |
На поставения въпрос отговаряме: Съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случай, че работодателя не изплаща трудовото възнаграждение имате право в 3-годишен давностен срок да се обърнете към съда, считано от деня на изискуемостта. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. ЕКБ |
NULL |
| 2017-04-17 10:39:36 |
Здравейте,
Бихте ли ми казали,при задгранична командировка в командировъчната заповед не са посочени дневните пари.Как се процедира в този случай / спазва се наредба 2 от нсксч/ или нямам право на дневни. От дв бр.106 от 2016 разбирам, че вече не ми се полагат, но това става с допълнително спорузомение със шефа ми.Такова още не съществува. Дневни полагат ли ми се в този случай |
Мирослав Петров |
Уважаеми господин Петров,
Предполагаме, че сте командирован в рамките на предоставяне на услуги. Преди изменението на Кодекса на труда (КТ) този вид командироване беше уреден с отменените през 2016 г. алинеи 3, 4 и 5 на чл.121 от КТ, съгласно които при командироване за период по-дълъг от 30 дни страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, като условията на заплащане в приемащата държава не включваха заплащането на пътни, дневни и квартирни.
Новата правна уредба, която се съдържа в чл. 121а, предвижда при командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги за срока на командироването да се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава (ал.4). Ал. 8 на чл.121а посочва, че условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. Такава наредба е приета, а именно - НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСВПУ), обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г. Съгласно чл.2 от НУРКИРСВПУ при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Споразумението следва да съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя:
1. характера и мястото на работа;
2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;
3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;
4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;
6. размера на платения годишен отпуск;
7. финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4;
8. вида на транспортните средства и маршрута.
По отношение на въпроса Ви, дали Ви се полагат дневни, следва да имате предвид, че съгласно чл. 215, ал.2 от КТ при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от КТ. Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета на основание чл.121а, ал.8 от КТ, предвижда задължение за работодателя пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до мястото на работа в другата държава, да са за негова (на работодателя) сметка (чл. 4, ал.1). Не се полагат пътни пари на работник или служител, когато ползва безплатно пътуване на друго основание (чл.4, ал.5). В допълнение, според чл. 5 на НУРКИРСВПУ в споразумението, което страните подписват във връзка с командироването в рамките на предоставяне на услуги е предвидена възможност, а не задължение за работодателя, за договаряне на плащането на квартирни пари. Също така, макар че не се полагат дневни пари, страните могат да договарят допълнителни възнаграждения във финансовите условия на командировката, които са задължителен реквизит в споразумението, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата. Тези допълнителни възнаграждения могат да бъдат за изхранване, бонуси и други, но нямат определен размер и задължителен минимум.
Във връзка с гореизложеното, Вие следва да подпишете допълнително споразумение преди командироването.
В случай, че не сте командирован в рамките на предоставяне на услуги и е приложима НСКСЧ, е необходимо в заповедта за командироване да бъдат договорени дневни пари в размерите, които са посочени в Приложение № 2.
|
|
| 2017-07-04 18:02:04 |
Има ли право служителка да ползва веднага след изтичането на отпуска по чл. 164 ал. 1 от КТ, отпуск от 11 месеца (6 за нея и 5 вместо бащата) по чл. 167а от КТ.?
От кога започва да тече 2-годишният срок за погасяване по давност правото за ползване на платен годишен отпуск, който служителката е натрупала през време на майчинството – след изтичане на отпускат по чл. 164 или след отпуска по чл. 167а?
За времето на неплатен отпуск по чл. 167а (в случая 11 месеца) има ли право служителката на платен годишен отпуск, след като това време се признава за трудов стаж?
|
Весела Петкова |
Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят е ползвал друг вид отпуск – напр. за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете или на друг законоустановен отпуск.
Няма пречка при спазване на изискванията на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските непосредствено след изтичането на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, без завръщане на работа, да започне ползването а отпуск по чл. 167а от КТ в размер на 11 месеца (6 за майката и 5 за бащата).
Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 КТ).
В случая двугодишната погасителна давност ще започне да тече след изтичане на отпуска по чл. 167а от КТ.
След като съгласно чл. 164, ал. 4, изр. 2 от КТ и чл. 167а, ал.8 от КТ, времето, през което се ползване на тези отпуски, се признава за трудов стаж, то служителката има право на платен годишен отпуск за периода на ползването им
|
|
| 2010-03-02 09:03:30 |
Днес много от студентите редовно обучение по държавна поръчка работят за да се издържат. Може ли студент с редовни студентски права да работи по трудов договор и да бъде социално осигуряван от работодателя? Законен ли е такъв трудов договор, студентът може ли едновременно да има и трудова книжка и да му тече трудов стаж докато е студент? Ще му бъде ли признат този трудов стаж за действителен? За задочните студенти е ясно, но как стои въпросът с редовните студенти, които работят? |
Емилия Андреева |
Уважаема госпожа Андреева, Няма пречка лицата да работят по трудово правоотношение и да следват редовно обучение. В този случай трябва да се има предвид, че въпросите свързани с работата и посещението на лекциите и явяването на изпити се уреждат между лицето и работодателя Ви.Следва да имате предвид, че редовно обучаващите работници и служители нямат право на отпуски за обучение по чл. 169 -171а от Кодекса на труда.Времето, през което се работи по трудово правоотношение се зачита за трудов стаж. СС |
NULL |
| 2017-07-16 14:52:49 |
Работя като учител по английски език. Преди това съм работила като преводач и организатор преводи в продължение на 15 години. Признават ли ми се тези години като процент прослужено време, или се считат само годините като учител? |
Полимира Тончева |
Уважаема госпожо Тончева,
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение. С оглед на горното, ако трудовия стаж на лицето е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, работодателят следва да го вземе предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. (КА)
|
|
| 2017-08-28 11:28:51 |
Здравейте! Излязох по майчинство през юни-2015г., след навършване на една година на детето се върнах на работа до декември 2016г.От януари 2017г. до момента съм безработна/ регистрирана в ДБТ и получавам обезщетение/ въпроса ми е - имам ли право да получа сумата за майчинство за периода до навършване на две години на детето?
|
Веселка Цвяткова |
Уважаема госпожо Цвяткова,
В чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете (по чл. 164 от Кодекса на труда) на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В чл. 54, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидено, че майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Видно от горното няма да имате право на посочените обезщетения, тъй като трудовият Ви договор е прекратен и не отговаряте на условията за изплащането им. КА
|
|
| 2017-10-16 17:45:10 |
При сумирано изчисляване на работното време допустимо ли е продължителността на нощния труд да надвишава 7 часа?
При утвърждаване на поименните графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, допустимо ли е сутрешната смяна да започва по-рано от 6 ч., а нощната – по късно от 22 ч.? |
Ирена Колева |
Уважаема г-жо Колева,
Съгласно чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като това ограничение се отнася както за работа през деня, така и през нощта. В тази връзка считаме, че при въведено сумирано изчисляване на работното време е допустимо продължителността на нощния труд да надвишава 7 часа. Според нас въвеждането на смяна, която започва преди 6 часа сутрин или по-късно от 22 часа вечер, може да доведе до противоречие с чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. В тази връзка при работа на смени императивно се изисква от работодателя да разработи физиологичен режим на труд и почивка, като в процеса на разработването му следва да се включат служба по трудова медицина или специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението към Наредба № 15. Съгласно т. 15, буква „д“ от Приложението към Наредба № 15 сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване на работника или служителя.нс
|
|
| 2017-11-27 16:12:22 |
От 01.11.08 г. до 29.03.09 г. работих като мед.сестра в ОДЗ към Район Студентски.
От 01.04.09 и до момента работя в ОДЗ -Район Витоша.
Към 1.11.2018 г. ще навърша 10 години работа в Столична община.
Въпрос:Полагат ли ми се 6 брутни заплати при прекратяване на трудовия ми договор към 1.11.18 г.,макар да съм работила в два района на Столична община |
Мария Куртова |
Уважаема госпожо Куртова,
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. В случая се има предвид основното трудово правоотношение. "Работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че не може да се приеме, че ОДЗ - Район Студентски, Столична община и ОДЗ – район Витоша, Столична община, са „същия работодател“ по смисъла на § 1 от ДП на КТ. Предвид това, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считаме, че нямате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки конкретен случай. КА
|
|
| 2010-04-09 18:01:32 |
Задължително ли е да се изготвятвят Трудови характеристики на работниците, след като имат Длъжностни характеристики. Всички доп. дейности извън Дл. характеристики ги договаряме с ДС. |
Илия Тодоров |
Уважаеми господин Тодоров, От запитването не става ясно какво разбирате под „трудова характеристика”.Длъжностната характеристика отразява функциите и задачите на работника или служителя за изпълняваната работа или длъжност. Тя се изготвя задължително от работодателя и се връчва на работника или служителя при сключването на трудовия договор. СС |
NULL |
| 2017-12-18 23:33:23 |
Служител съм в държавна институция, в която 8 човека работят по трудови правоотношения и 37 са държавни служители . По повод провеждане на общо събрание за разпределяне на средствата от фонд СБКО кои служители участват в общото събрание: само работещите по трудово правоотношение без държавните служители, или всички работници и служители. |
Ваня Драганова |
Уважаема госпожо Драганова,
Съгласно чл. 292 от КТ, социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите – чл.293, ал.1 от КТ.
В чл. 37, ал. 2 от ПМС № 332 на МС от 22.12.2017 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. е предвидено, че средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения се уреждат със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, а се разходват през годината на базата на начислените средства за основни заплати. Съгласно ал. 4 на същия чл. 37 от постановлението, начинът на използване на средствата по ал. 2 се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
От разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от КТ е видно, че актът, с който се определя начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, е решение на общото събрание, в което се включват работниците и служителите с трудово правоотношение, за което се съставя протокол. (СР)
|
|