Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-03-10 09:43:19 Съжалявам,че трябва да задам по долу въпроса си за трети път по различен начин,но се явява казус разрешението на който бихме могли да постигне с помоща на ваше тъкуване. 1. Според Юридически речник: Почивка - Времето, през което работникът (служителят) не е длъжен да извършва работата по трудовото правоотношение, за да може да възстанови работната си сила. От правно гледище тя е субективно право. За упражняването му е достатъчно да се определят границите на почивката, което на практика става с правилника за вътрешния трудов ред. Почивката не се включва в работното време, освен при непрекъсваем производствен процес. Тя бива: дневна, междудневна и седмична. 2. Според Наредба №15 от 31.05.1999г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка по време на работа.: По смисъла на тази наредба: а) Физиологичните режими на труд и почивка представляват научно обоснована система за продължителността, реда и начина на ползване на периодите на почивка, осигуряващи висока и трайна работоспособност, качество на извършваната дейност и опазване здравето и работоспособността на работещите. б)Почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на ПЪЛНО ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работното време. От 24ч. колко трябва да се отчитат като отработени? Цветан Михайлов Уважаеми господин Михайлов, От последните запитвания в които споменавате за „наряд”, „постова служба” и други специфични термини се прави извод че става дума за работещи по Закона за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР). В глава ХV, раздел VІІ” Работно време и отпуски” са регламентиране въпросите на работното време, поради което следва да се обърнете към Министерството на вътрешните работи. СС NULL
2017-08-28 13:30:36 Уважаеми Г-да, Имам следния въпрос - Назначена съм по основен трудов договор с пълно работно време - 8 часа и по трудов договор за допълнителен труд с работно време- 2 часа по график. Мога ли да ползвам платен отпуск по договора ми за допълнителен труд при втория ми работодател? Той тълкува това време само за осигурителен стаж без право на отпуск. Димитрина Дамянова 112 Уважаема госпожо Дамянова, Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Няма пречка работникът или служителят да ползва отпуск по трудовия договор за допълнителен труд едновременно с платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение.
2017-10-17 09:38:48 от 29.01.2007г.-до 15.04.2009г.лицето работи като помощник готвач в звено диетично хранене към ОНС , като трудовия договор е прекратен. От 15.04.2009г.постъпва в звено ученическо хранене до 01.09.10г.към ОНС, .след което двете звена се обединяват в ОП "Соц. дейности.От 16.10.17г. лицето следва да се пенсионира.На какви обещетения има право . САРАФОВА Уважаема госпожо Сарафова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Работникът или служителят има право на обезщетение за пенсиониране в увеличен размер при прекратяване на трудовия му договор, в случай че „през последните 10 години на трудовия му стаж“ е работил при същия работодател. За “работа при същия работодател” се считат и случаите на правоприемство на страната на работодателя при условията на чл. 123 и чл.123а КТ. Правоприемникът в тези случаи се смята за същия работодател по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ. Видно от изложеното само в случай, че трудовите договори на лицето са с един и същ работодател (включително при правоприемство) обезщетението следва да е в размер на 6 заплати. Преценката се прави от работодателя.
2010-03-26 13:47:10 Може ли да се прекрати трудов договор при връчено предизвестие (срокът на което не е изтекъл) и лицето се намира в отпуск за временна неработоспособност? Венцислав Петров Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл.335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. NULL
2017-11-27 22:34:43 Въпроса, който зададох на :2017-11-13 12:32:18 - Иванка Иванова Имах неизползван отпуск от 2014г. и 2015г. През май и юни 2016г. започнах ползването на този отпуск. Използвах целия полагащ ми се отпуск за 2014г. Този от 2015г. беше прекратен с болничен лист, тъй като имах проблемнна бременност. Бях в болничен до края на бременността. В момента съм в отпуск по майчинство. Първата година от майчинството ми изтича на 29.12.2017г. Въпросът ми е губя ли в края на 2017г., неизползваните дни от платения отпуск за 2015г., при условие че той е бил започнат да се ползва през 2016г. и е прекъснат с болночен лист? Предварително Ви Благодаря за отделено време и оказаното съдействие! Отговорът, който ми напусахте :"Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 176, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Погасяването на правото на ползване е регламентирано в следващата разпоредба, чл. 176а от КТ, като алинея 2 предвижда, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Във Вашия случай тази разпоредба ще се приложи по отношение на отпуска Ви за 2016 г., т.е. до две години от края на годината, в която е приключил отпускът за бременност и раждане по чл. 163 от КТ и отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 164 от КТ, ако се възползвате от правото на този допълнителен отпуск. Що се отнася до отпуска от 2015 г., който не е отложен по съответния ред за 2016 г., т.е. без наличие на писмено искане от страна на работника/служителя и без разпореждане от работодателя, то за него ще се приложи общото правило на чл. 176а, ал.1, съгласно който, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. /СР/ На 15.11.2017г. /сряда/посетих вашите експерти по трудово право със същия въпрос. Те ми казаха, че съгластно Наредба за работно време почивки и отпуски чл.38а отпуска от 2015г. е с давност 2години след като изтече или прекратя майчинството си. На телефоните на министерството ми беше даден същия отговор чл.176а от КТ и слд това чл.38а от НРВПО На кого да вярвам? Означава ли че закона може да се тълкува от всеки различно. Иванка Иванова Уважаема госпожо Иванова, Разпоредбата на чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските доразвива текста на чл. 176а, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) като акцентира върху предвидената в чл. 176, ал.1, т.2 хипотеза за отложен отпуск, поради ползване на друг вид законоустановен отпуск. Както вече посочихме в отговора до Вас, тези две разпоредби ще се приложат по отношение на платения годишен отпуск за 2016 г., който не сте могла да използвате предвид ползването на законоустановените отпуски за временна неработоспособност и бременност и раждане. Следва да се има предвид, че законодателят е предвидил двугодишният давностен срок да започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа, само когато платеният годишен отпуск е отложен по реда на чл. 176, ал.1, т.2 КТ, т.е. за следващата година спрямо тази, за която се полага. Поради това и предвид липсата на разпоредба, която регламентира спирането на давностния срок при прекъсване ползването на отложен веднъж или неизползван платен годишен отпуск, считаме, че отпускът за 2015 г. ще се погаси по давност в края на 2017 г. Получените от Вас устни отговори от експерти на МТСП не са били съобразени с цялостната фактическа обстановка.(СР)
2010-04-09 18:50:27 Счита ли се за разходо-оправдателен документ декларация на майка, че детето й не е на ясла и не го е дала за отглеждане от друг? Майката в действителност не се е върнала на работа, но и не е подала такава декларация. Липсата на тази декларация може ли да е причина да се счита, че майката неправомерно е получавала обезщетение за отглеждане на дете до 2г? София Механджиева Съгласно чл. 164, ал.1 от КТ, след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. В чл.46, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Според ал. 2 на чл. 46 от наредбата, когато заявлението по ал. 1 се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице по програмата "В подкрепа на майчинството". От гореизложеното е видно, че този вид отпуск се разрешава след депозиране на заявление от майката, към което се прилагат съответните декларации. Относно правомерността на получаване на обезщетение от майката без наличието на посочената декларация, следва да се обърнете към съответното ТП на НОИ. МВ/ NULL
2018-03-13 16:36:32 ЗДРАВЕЙТЕ. ДЪЩЕРЯ МИ Е БИЛА НА ТРУДОВ ДОГОВОР ОТ 29.11.2016 ДО 14.02.2018-ОСВОБОДЕНА Е ПО ЧЛ.325 АЛ.1 Т.1 ОТ КТ И СЕГА Е НА ПЛАТЕНА БОРСА, НО РАЗБИРА ЧЕ Е БРЕМЕННА ТЕЗИ 4 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ СЧИТАТ ЛИ ЗА ДА ПОЛУЧАВА ДВЕ ГОДИНИ МАЙЧИНСТВО ИЛИ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ОТНОВО РАБОТА? ЗАХАРИНА НЕНОВА Уважаема г-жо Ненова, съгласно чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следва да имате предвид, че през времето на получаване на парично обезщетение за безработица лицата не са осигурени за общо заболяване и майчинство. В случая, за да има право дъщеря Ви на парично обезщетение при бременност и раждане, е необходимо да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство и към началото на първия болничен лист за 45 календарни дни да упражнява трудова дейност, по която да подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Ако не отговаря на посочените условия, дъщеря Ви няма да има качество на „осигурено лице“ по смисъла на КСО, няма да има право на парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване и ще е необходимо да се обърне за преценка на правото й на социална помощ към съответната дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене. ВН
2010-05-13 22:17:05 Уважаеми Господа, Зададох въпрос на 05.05.2010 г. на който имам отговор, който се отнася за друго лице и по друг въпрос, което е видно от обръщението и съдържанието. Моля да коригирате допуснатата явна техническа грешка в прикачане на отговора и спешно да ми се отговори. Гергана Петрова - СПЕШНО Уважаема госпожа Петрова, Надяваме се, че това е Вашият въпрос и отговора на въпроса, който сме подготвили тогава. От 7 месеца изпълнявам длъжността ИД Началник отдел със заповед от работодателя. След обявен вътрешен конкурс го спечелих и предстои да ме назначат за титуляр на длъжността. Редно ли е да подписвам трудов договор за 6 месеца изпитателен срок при положение, че 7 месеца съм била ИД Началник на същата длъжност. Служител съм по трудово правоотношение. ****************** Уважаема госпожа Петрова, Когато трудовото правоотношение възниква от конкурс не се сключва трудов договор, а се подписва споразумение по чл.. 107 от Кодекса на труда, поради което не може да има срок за изпитване. Следователно когато трудовото правоотношение възниква от конкурс, не се сключва трудов договор, поради което не може да има и уговорка за изпитване. СС NULL
2010-05-20 13:55:10 Работя по трудов договор в държ.предприятие.Мой колега (от друг отдел) е за 6 мес.в чужбина от 20.03.2010 г. и началникът каза, че аз го замествам.До момента няма заповед за това,но ме карат да изпълнявам задълженията.Може ли да съвместявам тези две длъжности за 6мес.,трябва ли да ме преместят само на новата, трябва ли да получавам допълн.заплата? Мария Петрова Разпоредбите на чл. 259 от Кодекса на труда уреждат т.нар. “вътрешно заместване”. Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение-чл. 259, ал.1 КТ.От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването - чл. 259, ал.3 КТ. МВ/ NULL
2018-07-04 17:49:15 Лице работи при СИРВ .Има норматив за м.06.2018г-147р.ч.(21р.д.*7ч)пренесени +45ч. от предходен месец;норма за отработване 147-45=102ч. За м.06 има личен график от 180 ч(15деж.*12ч).В края на месеца завършва с +78ч.изв.труд.,изплатен през 07.2018.Ползва 2 дни болничен.Има ли право на обезщетение за отсъствието? Цанка Янкова Уважаема г-жо Янкова, От запитването не може да се направи извод какъв е периодът на сумирано отчитане на работното време и в кои дни е ползвал отпуск поради временна неработоспособност работника или служителя. Поради това следва да имате предвид, че съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е повече от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Съгласно чл. 9б, ал. 3 от НРВПО когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по чл. 9б, ал. 1 от НРВПО се извадят съответните часове по утвърдения поименен график. Отпускът при временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, като за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен с Кодекса за социално осигуряване. За повече информация относно размера на обезщетението за временна неработоспособност може да се обърнете към Националния осигурителен институт.НС
Страница 5591 of 6864