| 2016-11-23 11:54:14 |
Izvinete no iskam da vidim popitam za patnite i kato stana vapros za patnite darjavata ne priznavali patnite na horata koito rabotyat v grada v firmite iskam da vikaja ce te prosto vzemat ot darjavata po tocno firmite vzemat ot darjavata a na rabotnizite ne gi priznavat nali uj daejavatariznava ase iztocva ot darjavata. |
Ramiz ibryam |
Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". За допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да сигнализират инспекцията по труда. Контролните органи са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство. В рамките на своята компетентност контролните органи имат право да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работа, да изискват от работодателя обяснение и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола, да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност. За да се извърши проверка по конкретния случай и за да се установи дали има нарушения на трудовото законодателство е необходимо да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
|
| 2017-01-26 13:29:00 |
При 5дневна работна седмица на длъжности, за които е определено ненорм. работно време, как могат да се уредят законосъобразно дежурства в събота/неделя и същите да се компенсират с 2 последователни почивни дни през следващите работни дни от седмицата? В случай, че си бил дежурен в неделя, може ли да почиваш понеделник и вторник през седмицата? |
ИВАНКА ЖЕЛЯЗКОВА |
Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Според ал. 3 на чл. 139а от КТ, списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Според ал. 2 на чл. 2 от наредбата дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на КТ относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя – чл. 4 от наредбата. В случай, че работниците/служителите полагат извънреден труд в почивните си дни, следва да им се заплаща извънреден труд по реда на чл. 262 - 264 от Кодекса на труда. В чл. 152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153. КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка /ал.1/.
Според чл. 153, ал. 4 от КТ, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. МВ/
|
|
| 2010-01-04 12:53:50 |
Аз съм самотна майка с три деца / на 3, 8 и 11 години/. Във фирмата, в която работя придстоят съкращения, бих искала да знам има ли закон, който защитава многодетни самотни майки от съкращение. |
Петя Росенова |
В трудовото законодателство не е предвидена специална закрила за многодетни самотни майки. В случай, че последното Ви дете не е навършило 3 години, Вие може да се ползвате от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст. Законовата закрила включва забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст с предизвестие без предварителното разрешение на инспекцията по труда, в следните случаи, изброени в КТ: при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Закрилата включва и забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст без предизвестие при дисциплинарно уволнение, ако няма предварително разрешение от инспекцията по труда. КС |
NULL |
| 2017-02-20 17:00:02 |
Здравейте,
Бих желал да получа отговор на следния трудово-правен казус:
Съгласно договор за обучение по чл. 234 от Кодекса на труда страните се споразумяват, че служителят е задължен да работи при работодателя в рамките на следващите две години от извършеното и платено от работодателя обучение. Съгласно чл. 234, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) в договора служителят декларира, че е съгласен, пропорционално на отработеното, да му бъде удържана сумата дадена от работодателя за обучение. Съответният член от договора гласи следното: „На основание чл. 272, ал.1 от КТ, Обучаваният изразява съгласието си обезщетенията по настоящия член да му бъдат удържани от трудовото възнаграждение.“
В този случай следва ли при удържане на сумата от възнаграждението на работника да се следват разпоредбите на чл. 272, ал. 2 от КТ и съответно следва да се изплати на служителя несеквестируемият доход или чл. 272, ал. 2 от КТ е приложим само в случаите на удръжки, направени без съгласието на служителя, попадащи в хипотезата на чл. 272, ал. 1 от КТ, за което насочва съдебната практика, а именно решение № 487 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 339/2009 г., III, Г.О., ГК. Цитираното решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК и представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК.?
С Уважение
Борислав Йорданов
|
Борислав Йорданов |
Между страните по трудовото правоотношение е сключен договор за повишаване на квалификацията на основание чл. 234 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно договора обучаемият е поел задължението да работи при работодателя за срок от 2 години, считано от определена дата. При виновно неизпълнение на това си задължение, обучаемият възстановява на работодателя пропорционална част от пълния размер на съответната сума за обучение, заплатена от работодателя, съответстваща на срока на неизпълнението.
От запитването се прави изводът, че става дума за прекратяване на трудовото правоотношение, без да се уточни по чия инициатива, за да стане ясно дали е налице виновно поведение на обучаемия или не.
Прекратяването на трудовия договор по чл. 326 КТ е по инициатива на служителя, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на виновно неизпълнение по смисъла на сключения с него договор по чл. 234 КТ. Това означава, че следва да бъде реализирана отговорността на обучаемия за неизпълнение на задължението му за работа при работодателя за договорения 2-годишен срок.
С договора за повишаване на квалификацията е уговорено, че обучаемият следва да възстанови сума, съответстваща на срока на неизпълнението. При определяне на срока на неизпълнението следва да се има предвид периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на служителя до датата, на която изтича 2-годишният срок съгласно договора по чл. 234 КТ.
Отговорността за неизпълнение на договора може да бъде реализирана доброволно. В случай че служителят не изплати доброволно дължимата сума, работодателят има право да претендира вземането си по съдебен ред в 3-годишен давностен срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При определяне на момента на изискуемостта на вземането следва да се приложи чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
|
|
| 2017-04-18 12:34:49 |
Дължа ли обезщетение в размер на една работна заплата при напускане без предизвестия по този член от кодекса на труда? чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ – продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура |
Антония Павлова |
Уважаема госпожо Павлова,
Обезщетение от страна на работника или служителят се дължи при неспазване срока на предизвестие, в случаите когато в Кодекса на труда е предвидено прекратяване на трудовото правоотношение на основание, изискващо предварително предизвестяване на работодателя (чл.220 от КТ).
Съгласно чл. 327, ал.1, т.6 работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. В този случай не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие.(СР)
|
|
| 2017-05-10 16:21:53 |
Трудът в почивния ден 8 май 2017 г. как трябва да се заплаща ? Като работа на празник - 100%, или като извънреден труд според въведеното раб.време ? |
Елена Димитрова |
Съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Денят 8-ми май е неприсъствен на основание горната разпоредба и положеният труд през този ден се заплаща по реда на чл. 262 от КТ. В този случай не се прилага разпоредбата на чл. 264 от КТ, тъй като този ден не е официален празник. |
|
| 2017-07-04 19:41:10 |
Имам ли право на заплащане на извънреден труд на официален празник за миналата календарна година? |
Нина Иванова |
В случай, че сте положили извънреден труд на официален празник през 2016 г. можете да потърсите неговото изплащане в 3- годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ. |
|
| 2010-03-10 10:07:30 |
Здравейте, Работя на безсрочен трудов договор и ползвам отпуск по чл.167а. за отглеждане на дете. Имам ли право на платен годишен отпуск за времето на ползване на неплатен по чл.167а от КТ. Благодаря предварателно! |
М. Тончева |
Уважаема госпожа Тончева, Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е уреден в разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Съгласно чл. 167а, ал. 8 от КТ, времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ лицето има право на платен годишен отпуск. ЕКБ |
NULL |
| 2017-08-28 13:37:26 |
Какви документи ми трябват за да ми признаят трудовия стаж от Армията? Тъй като в момента работя във държавно предприятие и не ми признават този стаж, в Армията нямахме трудови книжки, а в пенсионното целият стаж е описан. |
Цветомир Лачев |
Уважаеми господин Лачев,
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключването на настоящия трудов договор се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). Видно от изложеното, Вие имате право на допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, след като представите на работодателя документи (трудова книжка, длъжностни характеристики и др. документи), от които да може да се установи изпълнение на изискването на чл. 12, ал.4, т. 1 от Наредбата. КА
|
|
| 2017-09-21 14:12:00 |
Трудовия договор с лице придобило право на ранно пенсиониране по чл. 68 а КСО е прекратен на основание чл. 331 КТ с обезщетение от 6 БРЗ.
Има ли право лицето и на обезщетение по чл. 222 ал. 4 от КТ:
1. Към датата на прекратяване?
2. След придобиване на право за пенсиониране поради навършена възраст и осигурителен стаж ( чл. 68 КСО) , ако не е работило при друг работодател, а само е получавало обезщетение от БТ?
|
Гинка Дичева |
Уважаема госпожо Дичева,
В чл. 222 ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) изрично се регламентира правото на работника или служителя на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, когато при прекратяване на трудовото правоотношение той отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във връзка с ал. 3 от КТ, е необходимо да са налице следните законови предпоставки: - прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяване; - към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за основанието за изплащане и размера на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор. КА
|
|