Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-09-23 13:15:53 Ако лице е починало в 20,00 ч. на 20.09 /понеделник/в кои дни имат право да ползват отпуск по чл.157т.3 близките имайки пред вид че 22.09- сряда е официален празник.Моля за конкретния случай посочете конкретните дати в които лицето може да отсъства от работа ползвайки 2 раб.дни по чл.157т.3 Ангела Цонева Уважаема госпожа Цонева, Отпуските по чл. 157, ал.1, т.3 от Кодекса на труда се ползват в работни дни В конкретния случай, ако лицето в деня на събитието е било на работа ползва следващите го два работни дни. СС NULL
2019-11-28 16:02:57 От днес съм в майчинство 45 дни преди раждането. Работя на срочен договор, който изтича след две седмици и няма да бъде подновен. След изтичането на договора необходимо ли е да серегистрирам в бюрото по труда при условие, че бих искала да се възползвам от възможността да ползвам майчинство до 410 ден? Ще бъда ли осигурена и запазвам ли здравната Мария Апостолова Уважаема г-жо Апостолова, отпускането и изплащането на краткосрочните обезщетения от държавното обществено осигуряване, дължимостта на социалноосигурителни вноски са уредени с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски – със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 50 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок до 410 дни, от които 45 дни преди раждането. С чл. 52 от КСО е уредено, че при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО. Предвид тази нормативна уредба след като сте придобила право и сте започнала да получавате парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, същото ще се изплаща от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) до изтичане на 410-дневния срок. За целта не е необходима регистрация в бюрото по труда. Времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране на основание чл. 9, ал. 7 от КСО. Осигурителните вноски за това време са в размера за фонд „Пенсии“ и са за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Работодателят дължи здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО само за периода преди прекратяване на трудовия договор. При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода след прекратяване на трудовия договор по предвидения с чл. 52 от КСО ред, отпада и основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения. Следователно, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, ако не подлежите на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, следва сама да внасяте осигурителни вноски, съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата следва да подадат и декларация до компетентната териториална дирекция на НАП в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите. За повече и по-конкретна информация относно дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски следва да се обърнете по компетентност към съответната териториална дирекция на НАП. ВН
2010-10-11 20:51:01 Следва ли да се начислят и изплатят първите 3 дни от представен болничен на работник с прекъснато осигуряване по КСО,но не прекратено трудовоправоотношение по КТ.Р-кът е в самоотлъчка считано от 10 число на предходен месец и представя болничен от 1во число на следващия месец.В НОИ болничният е без право на плащане поради прекъсване на осигуряването Лиляна Нейкова В случай, че лицето няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, изплащано от държавното обществено осигуряване, то няма право и на обезщетението за първия, втория и третия ден работен ден от временната неработоспособност, изплащано от работодателя. ПМ/ NULL
2020-02-17 14:17:47 Здравейте, При изготвяне на график за работа с установено сумирано работно време, с отчетен период седмичен, когато отчетната седмица преминава в друг месец /пример: отчетен период от 30.03.2020г. до 05.04.2020г./. В кой месец да бъдат начислени изработените часове? Петя Панчева Уважаема г-жо Панчева, Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) предоставя право на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време за определен период. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. С оглед на обстоятелството, че за периода на сумирано изчисляване на работното време се въвежда норма за целия период, считаме за правилно преценката относно това дали работникът или служителя е осъществил трудовата си дейност в пълен обем да се извършва към края на периода. Обръщаме внимание, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, ако отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те следва се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ при сумирано изчисляване на работното време положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко 50 на сто, като това следва да се извършва в края на периода на сумираното изчисляване. Предвид гореизложеното считаме, че увеличените възнаграждения за положен извънреден труд от работниците и служителите следва да се начисли във ведомостите за заплати в съответния месец, в който приключва периода на сумираното изчисляване на работното време, като в посочения в запитването случай това е април 2020 г.НС
2020-03-10 14:37:23 Може ли служител, по тредов договор, да работи едновременно при един и същ работодател на една щатна бройка за длъжността "началник на кабинет" и на 1/2 щ. бр. за длъжността "секретар" - по втори трудов договор? Благодаря за вниманието! Галина Григорова В чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя наиименованието на длъжността и характера на работата. Възлагането на друга работа може да стане с допълнително споразумение към трудовия договор или създаването на комбинирана длъжност, но по отношение на комбинирането на кодовете следва да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица”. За изпълнение на втората длъжност може да се сключи и трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Основният трудв договор и трудовият договор по чл. 110 от КТ са отделни трудови договора и за всеки от тях трябва да има щатна бройка в щатното разписание на предпирятието. мв
2020-03-24 21:01:53 Здравейте ! Работеща майка съм на три деца . Каката е първокласничка на 7 години и две близначки на 5 години. Предвид кризисната ситуация в България и неработещите градини и училища , имаме ли право аз или таткото на болнични или допълнителни дни отпуск ! Моля спешно за отговор, защото всички варианти за отглеждането на децата ни се изчерпват ! Благодаря предварително ! Десислава Бинева-Бъчварова Уважаема госпожо Бинева –Бъчварова, Обръщаме внимание, че с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. се правят промени в Кодекса на труда (КТ), като в ал. 2 на новосъздадения чл. 173а е регламентирано задължение за работодателите да разрешават ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на определени категории работници и служители. В обхвата на тези лица влизат и майки или осиновителки на деца до 12-годишна възраст или на деца с увреждане независимо от възрастта им. Изрично е регламентирано, че времето, през което се ползва платен или неплатен отпуск, се признава за трудов стаж. Преценката относно вида на отпуска – платен годишен отпуск или неплатен отпуск, принадлежи на работника или служителя. Следва да имате предвид, че платеният годишен отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ включва както основния платен годишен отпуск, така и допълнителен платен годишен отпуск (по чл. 156), ако такъв е договорен в трудовия Ви договор. Полагащият Ви се за годината платен годишен отпуск може да бъде ползван в пълен размер и към този момент. Само когато по преценка на здравните органи е издаден болничен лист, е налице основание за ползване на отпуск за временна неработоспособност по чл. 162, ал. 1 от КТ и съответно за изплащане на парично обезщетение по реда и при условията на Кодекса за социално осигуряване.(СР)
2020-04-02 11:12:02 Работя на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.В предизвестие на напускане съм, поради намиране на нова работа, което изтича на 04.04.2020. Поради обявената извънредна ситуация не мога да бъда назначена на новата позиция или ако ме назначат ще бъда в неплатен отпуск. Имам ли право на парично обещетение и в какъв размер? Корчева Уважаема госпожо Корчева, От запитването може да се предположи, че сте връчили предизвестие на работодателя на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В тази връзка обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изречение трето от КТ предвижда, че предизвестието може да се оттегли до изтичането на срока му със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание на основание чл. 326 от КТ, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Правото на парично обезщетение за безработица и размерът на обезщетението се преценяват от териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по местоживеенето Ви, въз основа на подадено от Вас заявление. Обръщаме внимание, че в случай на прекратяване на трудовия договор, следва да се регистрирате в Бюрото по труда. В периода на обявено извънредно положение можете да се регистрирате в Бюрото по труда в срок до 14 дни след отмяна на извънредното положение, без това да се отрази на периода и размера на обезщетението за безработица. (СР)
2010-12-01 13:20:41 Двегодишният давностен срок касае целия неизползван полагаем платен годишен отпуск за 2010 г. или само онази част от него, която се прехвърля в 2011 – 10 дни? При 15 дни неползван отпуск за 2010 година , губи ли се правото за ползването на 5-те дни, съгласно чл. 176 ? Ивелин Гочев Уважаеми г-н Гочев, Влезлите в сили разпоредби на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, вкл. и за полагаемия се отпуск за цялата 2010 г., са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага поради важни производствени причини ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година (чл. 176, ал. 1 от КТ). Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск (чл. 176, ал. 2 от КТ). Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следователно, отпускът, полагаем се за цялата 2010 г., следва да се ползва през 2010 г., освен ако ползването му е отложено по причините, предвидени в закона (реда за отлагане по чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ). Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неизползвания отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, според който “При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.” (в сила до 1.01.2012 г.) Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, в сила от 1.01.2012 г. гласи, че “При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.” При прекратяване на трудово правоотношение преди 1.01.2012 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, в редакцията на разпоредбата в сила до 31.12.2011 г. Следователно, за платен годишен отпуск, полагаем са за 2010 г., който не е използван през същата година и не е отложен по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, се дължи обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение през периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г., обезщетение за неизползван отпуск, полагаем се за 2010 г. съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, в редакцията на разпоредбата в сила от 1.01.2012 г., също ще се дължи, тъй като при прилагане на погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ няма да са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск. При прекратяване на трудово правоотношение след 31.12.2012 г., обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, в редакцията на разпоредбата в сила от 1.01.2012 г., за неизползван и неотложен платен годишен отпуск за 2010 г. няма да се дължи, тъй като при прилагане на погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ ще са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск. Тъй като давностният срок тече от края на годината, за която се полага отпускът, а отпускът е “годишен”, то от 31.12.2010 г. започва да тече давностният срок за отпуск, полагаем се за 2010 г., и неизползван (независимо дали изцяло или отчасти) през същата година, и изтича на 31.12.2012 г. Платените годишни отпуски, които се полагат за периоди преди 1.01.2010 г., т.н. стари отпуски, могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя. Няма пречка те да бъдат включвани (изцяло или част от тях) в графика по чл. 173, ал. 1 от КТ и в този случай се прилагат действащите разпоредби на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск. ЛТ/ NULL
2010-12-09 09:07:58 служител е в болнични до 22.12.2010г. има неизползван отпуск за 2010г. 18 дни следва ли че от 23.12.2010 година ще може да ползва 18 дни А.Алексиев В чл. 173, ал. 1 от КТ изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/ NULL
2010-12-16 08:58:20 служител по ПМС 66/96г може ли да бъде член на синсикалната организация към на предприятието и да ползва КТД анонимен гражданин Трудов договор, сключен по реда на ПМС 66/94 г., не се различава от обикновения трудов договор, освен по ограничението за максималния размер на трудовото възнаграждение. Лицата, назначени по реда на ПМС № 66 от 1996г., са в трудовоправни отношения и следва да ползват на общо основание всички права на трудовите отношения, регламентирани в Кодекса на труда, вкл. да членува в синдикална организация и де се ползва от КТД.МВ/ NULL
Страница 5606 of 6864