| 2013-08-16 11:41:15 |
Здравейте, самоосигуряващо се лице и имам над 5 години непрекъснат осигурителен стаж. предстои ми раждане и ще ползвам обезщетението за бременност и раждане. възможно ли е по време на срока на изплащане на обезщетението, т.е. 410-те дни да продължа да работя, без това да доведе до преустановяване на изплащането на обезщетението. благодаря ви |
Любка Шопова |
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Освен това през периода от 135 дни, от които 45 дни преди раждането /през този период се издават 3 болнични листа/ не може да работите, тъй като разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Тъй като въпросите, свързани с отпускането, изчисляването и изплащането на паричните обезщетения са от компетентност на Националния осигурителен институт, за повече информация можете да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-17 11:22:03 |
Фирма има сключен договор за определена работа до 15.08.2015г.В тази връзка договорите с работниците също са срочни /15.08.2015/.Работник иска да напусне по чл.327 ал.1 т.2.На основание чл.221 ал.1 ние му дължим обезщетение до края на срока на договора.Кога се изплаща това обезщетение т.к. срока е много дълъг .Ако работника си намери работа след 1 година , а вече е взел парите…кой ще го следи и има ли ангажимент да ги върне / като неправомерно взети/ .При такива дълги договори има ли вариант на друг размер на обезщетението |
Милена Славова |
Съгласно чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва - ал. 2 на чл. 245 КТ. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. По реда на чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Според ал. 4 на чл. 221 от КТ, действителните вреди по ал. 1 се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, за времето, през което е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. Лицето следва да представи трудовата си книжка, от която да се направи констатация, че е останало без работа. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-26 09:02:33 |
Логопед съм в Център за обществена подкрепа и досега имах 36 дни отпуск, сега ми я намалиха на 20, РЕДНО ли е това и с колко дни отпуск разполагам? |
Недислав Лободов |
На въпроса Ви вече е отговорено следното: Съгласно чл. 26, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. В случай, че не попадате в кръга от лица, посочени в цитираната разпоредба, размерът на платения годишен отпуск се определя по реда на чл. 155 от Кодекса на труда и е не по-малко от 20 работни дни. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-15 08:48:21 |
Зададох въпрос на 1.10., но нямам отговор. Лице с ЕР на ТЕЛК с изтекъл срок, но навършил възраст за пенсия остава ли пожизнено с правата от ТЕЛК, т.е. има ли право на 26 р.д.отпуск по чл.319 и без ДОД-10%? Лицето продължава да работи по тр.правотоношение. |
Валентина Ананиева |
Сроковете за отговор са посочени в правилата към рубриката. Моля не задавайте повторно въпроса си. |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-23 11:42:13 |
МОЖЕ ЛИ ДА МИ ПРЕКРАТЯТ ТРУДОВИЯ ДОГОВОР , КОЙТО Е СРОЧЕН ТЪЙ КАТО БЯХ СЕЗОНЕН РАБОТНИК , ДОКАТО СЪМ В БОЛНИЧНИ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, ППОРАДИ ИЗТИЧАНЕ НА СРОКАНА ДОГОВОРА |
ХРИСТИНА ЙОРДАНОВА |
Уважаема госпожа Йорданова, На основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. В този случай, закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда не се прилага. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-31 11:22:06 |
Имам решение на ТЕЛК за 56 % инвалидност. По трудов договор размера на платения годишен отпуск е 20 работни дни основен и 8 работни дни допълнителен /за ненормиран работен ден/. На колко дни платен отпуск имам право. |
ИВАНКА ИВАНОВА |
Уважаема г-жо Иванова, Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни и се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Освен правото на отпуск по чл. 319 КТ работникът или служителят при спазване изискванията на чл. 156, ал. 1, т. 2 и чл. 139а КТ има право и на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормира работен ден – не по-малко от 5 работни дни, като по-голям размер може да се уговаря в КТД или в индивидуален трудов договор. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-26 17:07:25 |
Лице е сключило трудов договор по чл. 259 от КТ до завръщане на титуляра. След завръщането на титуляра, на какво основание трябва да се прекрати този договор. Правилно ли е чл. 325, ал.1, т. 5 от КТ. |
Митова |
Да, тъй като това е единственото подходящо правно основание, на което би могъл да се прекрати трудовия договор по чл. 259 КТ, когато се завърне титуляра на длъжността. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-14 11:55:52 |
От от м. 09.2012г. имаме служител в неплатен отпуск, същият работи ппри друг работодател за времето на неплатения отпуск. През 2013г. подаде молба за напускане. Какво обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 му се полага, при положение, същият е използвал отпуска си за 2012г. преди да излезе в неплатена. |
Стойчева |
Уважаема г-жо Стойчева, Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Цитираната разпоредба означава, че ако бъде разрешен и ползван пълният размер на отпуска, полагаем се за календарната година, в която трудовото правоотношение е прекратено, то работникът и служителят няма да дължи на работодателя обезщетение за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време, но до края на същата календарна година няма да има право да ползва платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. По наше мнение, разпоредбата може да се приложи и за случая описан в запитването, т.е. служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската за 2012 г., за която не е отработил съответното време, поради това, че е ползвал неплатен отпуск. За неползвания платен годишен отпуск за 2013 г. работодателят дължи обезщетение пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж (съгласно чл. 160, ал. 3 КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-22 16:16:16 |
Здравейте. Имам работници в селското стопанство. Ако искам да приложа разпоредбата на чл. 54 НРВПО, трябва ли ми искане от страна на работниците, в съответствие на чл. 60 (1) от КТ? Може ли да разпоредя неплатения отпуск едностранно със заповед? |
Иван Иванов |
Работниците и служителите от растениевъдството и животновъдството, механизаторите в селското и горското стопанство и работниците и служителите от дърводобива в страната, които работят по трудово правоотношение за неопределено време, в неблагоприятните за работа поради климатичните условия дни и месеци, със заповед на ръководителя на предприятието ползуват неплатен отпуск по чл. 160 КТ. В този случай отпускът по чл. 160, ал. 2 КТ се признава за трудов стаж в размер до 60 работни дни през една календарна година. Както е видно от разпоредбата, ползването на този отпуск стева със заповед на работозателя, поради което работниците не следва да депозират молба. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-06 11:30:20 |
При пенсиониране при навършена възраст /60 г. 8 м.,но с недостиг и закупуване на осигур. стаж /при което не се покрива едно от условията за пенсиониране ,а именно осигурителния стаж /,моля да ми отговорите: полага ли се обезщетението по чл.222 ал.3 при прекратяване на ТПО. |
Цонка Ненова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал., но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В случай, че осигурителните вноски са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването имате придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда в 3 –годишен давностен срок. МВ/ |
Трудово право на Република България |