Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-08-24 10:56:26 Здравейте! На 07.07.2015г. зададох въпрос с опция за връщане на отговор на посочения имейл, но все още не съм получила такъв, а мина месец и половина. Моля за съдействие и проследяване на случая! Добринка Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, на зададения от Вас въпрос е отговорено на 16.07.2015 г. За Ваше улеснение прилагаме отговора му отново: В чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. ЯР/
2015-09-28 13:40:00 Здравейте. Фирмата ни има обособени няколко клона в страната. Искаме да прехвърлим един служител да работи от един клон в друг. По какъв начин е правилно да стане това? С освобождаване от единия клон и назначаване с нов договор в другия правилно ли е? Можем ли да сложим срок на изпитване при сключването на новия договор? Редно ли е да изплатим оставащите дни неизползван отпуск по стария договор или те се запазва при сключването на новия с другия клон? АСЯ ГРИГОРОВА Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Според ал. 3 на чл. 66 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. Ако трудовият договор бъде прекратен, работодателят дължи обезщетение на лицето по чл. 224 от КТ. МВ/
2015-11-02 10:35:57 Според последните промени в КТ, отпадат графиците за отпуск и се отлага не повече от половината от полагащия се за календарна година платен годишен отпуск. Как би трябвало да се процедира със служителите в една общинска администрация където е прилагат Кодекса на труда и Закона за държавния служител? Кирила Ангелова По отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, за служителите по служебно правоотношение – Закона за държавния служител.МВ/
2015-12-14 15:02:29 На работници е установена от 10 до 100 % намалена работоспособност.Същите лица заемат работни места за трудоустроени.В ЕР на ТЕЛК не е отразено,че се трудоустрояват. Заключението е, че лицата могат да изпълняват заеманата длъжност. Въпросът ми е: Може ли да се приеме ,че лицата са трудоустроени? Цветанка Христова Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от Кодекса на труда /КТ/. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317, ал. 1 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа – ал. 2 на ч. 317 от КТ. Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. В чл. 78, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява - ал. 2 на чл. 78 от наредбата. Според чл. 78, ал. 3 от посочената по-горе наредба, лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещи лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че лицата, които могат да изпълняват заеманата длъжност, съгласно решението на ТЕЛК, би следвало да се считат за трудоустроени и да се ползват от закрила при уволнение.МВ/
2016-03-21 16:11:01 Законосъобразно ли е времето прекарано в редовна докторантура от 01.03.1997 до 01.03.2002 г. с прекъсване по майчинство от 08.05.1998 до 08.05.2000г. да се зачита за трудов стаж? Следва ли да се изплаща клас за прослужено време за посочените три години редовна докторантура? Недка Джарова Съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ), за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаи, установени от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 10 от Разпореждане № 224 на Бюрото на Министерския съвет от 23 октомври 1973 г. за материални стимули за българските аспиранти (обн. ДВ бр. 89 от 1973 г.) предвижда, че времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура) се признава за трудов стаж по КТ. Разпореждането е в сила и към настоящия момент. Ето защо от датата на влизане в сила на Разпореждане № 224 на Бюрото на Министерския съвет от 1973 г. и понастоящем времето на редовна аспирантура (докторантура) се признава за трудов стаж по смисъла на КТ. При нужда този трудов стаж се доказва с документ от научната организация, удостоверяващ времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура). Кодексът на труда и цитираното разпореждане не регламентират наименованието на съответния документ. За повече информация по въпроса можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. Посоченият период не се признава при начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит тъй като в случая не е съществувало трудово правоотношение, т.е. стажът е признат по силата на нормативен акт, а не на база действително положен труд по трудово правоотношение. Работодателят може да уреди този въпрос във вътрешните правила за работната заплата в предприятието, където да е предвидено, че работодателят признава целия придобит трудов стаж за професионален опит. Времето на прекъсването на майчинството също не се признава при начисляване на допълнителното възнаграждение, тъй като се зачита на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ. ЯР/
2016-04-04 20:57:58 Здравейте,не съм си използвал отпуска в размер на 20 дни през 2016 -та година.Може ли той да бъде финансово обезпечен при неизползване/каквато е практиката на нашия шеф/ парично, още на 30 януари-2016 година тази година? то ест...не съм ползвал нито ден отпуска за 2016 а тя ми бе изплатена за 20 дена.....предварително?редно ли е това? Евгени Кушлев Уважаеми г-н Кушлев, съгласно чл. 178 от Кодекса на труда (КТ) се забранява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, като размера му е най-малко 20 работни дни ( чл. 155, ал. 1 КТ). Основната цел на платения годишен отпуск е почивка и възстановяване работоспособността на работника или служителя. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 178 КТ, работодателят няма право да компенсира неползването на полагаемия платен годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяването на трудовото правоотношение – в случая по чл. 224 КТ, когато работодателят дължи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Във всички останали случаи работодателят е длъжен при наличие на необходимите законови предпоставки, регламентирани в КТ да обезпечи реалното използване на платен годишен отпуск от работника или служителя, като негово основно и законово гарантирано трудово право. Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която има правомощия да установява нарушенията и да прилага принудителни административни мерки./КНП/
2016-04-18 14:14:23 Здравейте!Въпроса ми е следния-служител,който няма нито един работен ден 2016г.,тъй като е в болнични от 01.01.16г.,може ли след приключване на болничния да ползва платен или неплатен отпуск веднага след болничния или трябва да работи 10 дни и след това да излезе в отпуск.Благодаря предварително. Д.Янева Няма пречка след изтичане на отпуска поради временна неработоспособност служителят да ползва платения си годишен отпуск, както и неплатен отпуск. В чл.177 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.МВ/
2016-06-20 10:43:28 Здравейте, Въпросът ни е какво обезщетение се дължи на служители от администрацията ни с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 222, ал.3 от КТ/- 2-месечно или 6-месечно брутно трудово възнаграждение? Следва ли да се вземе предвид Постановление№31 на МС от 1994 г., за увеличаване размера на обезщетенията по чл.222, ал.3, при условие, че лицата са работили в следните направления: Служител 1 - от 1979г. до 1989г. е работила в Общинска болница гр. Нова Загора, от 1989г. до 2000 г. в Поликлиника гр. Н. Загора, 1 год.-обезщетение от д-я „Бюро по труда”, от 2001 до 2009г. в Държавна психиатрична болница гр. Раднево, 2009-2010г.- Дом за стари хора с. Баня и от 2010г. до 2016г. в Община Нова Загора. Лицето е било на длъжност „ медицинска сестра”. Служител 2 –от 1978г. до 2000г. в Общинска болница гр. Н. Загора, от 2000г. до 2010г. в МБАЛ „Св. Петка” ЕООД Н. Загора, и от 2010г. до момента в Община Нова Загора. Длъжностите, които са заемани са завеждащ ФЗП, мед. сестра и фелдшер. Благодарим ви. Отдел "Бюджет, ТРЗ и УЧР" В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Тъй като видно от изложеното в запитването, в Община Нова Загора работите от 2010 г., ако трудовия договор на лицето бъде прекратен към днешна дата, то то няма да отговаря на изискването през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при същия работодател, поради котето ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на шест брутни заплати се определя и на медицинските кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като медицински кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. Ако записаното в запитването Ви е коректно, то считаме, че Община Нова Загора (като работодател) не може да бъде приравненa на организация или звено на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването, поради което сме на мнение, че лицето не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки конкретен случай. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава по съдебен ред. ЯР/
2016-07-20 15:26:42 Добър ден, възможно ли е лице назначено на основен трудов договор при намалено работно време от 7 часа, да сключи срочен договор за допълнителен труд за 1 час при същия работодател? Ако да, какво е основанието за сключването му? Доротея Стефанова Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. В чл. 112, т. 1 от КТ е предвидено, че за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки (такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време), е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. В Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, изчерпателно са посочени случаите, при които работниците и служителите, които извършват определени видове работи имат право на 6- или 7-часов намален работен ден. Ако за работата на едната длъжност, както и за другата длъжност е установено намалено работно време, то не може да се полага допълнителен труд по трудов договор по чл. 110 от КТ, тъй като, както посочихме по-горе, според чл. 112, т. 1 от КТ полагането на допълнителен труд при същите или други специфични условия на работа е забранено.МВ/
2016-08-05 18:11:10 Съгласно чл.68а от КСО лицата, които имат изискващият се стаж по чл.68, ал.2 от КСО могат да се пенсионират до една година по-рано в намален размер на пенсията пожизнено.Въпросът ми е когато има актуализация на пенсиите,т.е. увеличение на пенсиите, както се прави всяка година, този вид пенсия ще подлежи ли също на актуализация? Елена Георгиева Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно разпоредбата на чл. 100 от Кодекса за социална осигуряване (КСО) пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В случай че процентът е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват. Видно от цитираната разпоредба, всички пенсии за трудова дейност подлежат на осъвременяване, вкл. и пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер, отпусната по чл. 68а от КСО, като размерът на намалението й не се променя. МХ/ТПООУТ
Страница 5625 of 6864