| 2018-02-19 13:18:24 |
Здравейте,
Работя на сумарно работно време, но не по график, само събота и неделя. Когато празниците се падат повече дни , както Коледа и Великден например, и съответно включват събота и неделя, кои от дните ще ми се заплатят двойно, когато работя? 23 и 24 или само 24ти? 7 и 8 април или само един от двата?
|
Мила Григорова |
Официалните празници са посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно чл. 66 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица.
От запитването не става ясно какъв е вида на сключения от Вас трудов договор. В чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
|
|
| 2010-05-03 15:29:35 |
Има ли право на работа сляп масажист ,който има инвалидност 100 процента с чужда помощ.Има ли право да работи в лечебно заведение. |
масажист |
В решението на ТЕЛК следва да са посочени противопоказаните условия на труд, вкл. невъзможността да се полага труд, с оглед на което се преценява дали работата като “масажист” е подходяща за здравословното състояние. Ако съществуват затруднения в преценката за възможността за такава работа, то лицето (или работодател) има право да се обърне към здравния орган, издал решението, с оглед произнасяне дали работата би била подходяща или е противопоказана за здравословното му състояние. ЛТ/ |
NULL |
| 2018-03-14 09:59:37 |
Здравейте, може ли в едно предприятие заплатите на отделните служители да бъдат изплащани на различни дати. |
Боряна Методиева |
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/ определя, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 3, т. 8 от наредбата е предвидено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват редът и начинът за изплащане на работната заплата. МВ/ |
|
| 2018-04-10 13:17:34 |
Въз основа на чл.113 ал. 5 от КТ се предоставя писмено съгласие от работника,че може да работи повече от 48часа седчмично.Съгласието се отнася за период не по- дълъг от 4 месеца. Възможно ли е след изтичане на тези 4 м. да бъде дадено ново писмено съгласие и колко пъти може да бъде подновявано. |
В.БОЙКОВА |
Съгласно чл. 113, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. Според чл. 113, ал. 5 от КТ в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. От разпоредбата следва, че писменото съгласие за работа повече от 48 се дава на всеки 4 месеца. В разпоредбата не се съдържа изискване за еднократност на периода, след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. МВ/ |
|
| 2018-06-06 11:10:42 |
Със служител на организацията през 2016г. е прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните. Има ли право на лицето да му се изплати от работодателя обезщетение за неизползван от него платен отпуск за 2007г., за 2008г. и за 2009г. Ако има право кои са основанията за това по КТ. |
Румяна Милкова |
С решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд разпоредбите на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда са обявени за противоконституционни, поради което отпадна изискването неизползваните отпуски до 01.01.2010 г. да се ползват до края на 2011 г. Тези отпуски могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател, съответно да бъде изплатено обезщетение за неползването им при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 224 от Кодекса на труда. МВ/ |
|
| 2010-05-30 22:03:21 |
Здравейте, От 8-ми март т.г. постъпих на нова работа. От старата работа изчислиха, че за периода от 01.01 до 05.03.2010 г. ми се полагат 3 дни от платения г.о. При новия работодател изчислиха, че ми се полагат 16 дни г.о. до края на годината. По договор имам 20 дни. Излиза, че губя един ден от полаемия г.о. заради това, че не постъпвам на първо число и от месец март нямам пълни 31 дни. Мога ли да оспорвам това решение? |
Велислава Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Ако считате, че работодателите Ви неправилно са изчислили правото Ви на платен годишен отпуск, имате право да се обърнете към съда.Давностният срок за предявяване на иска за дължимо, но неплатено обезщетение то стария работодател е 3-годишен, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Давностният срок за нови работодател тече от дата, когато е издадена заповедта за ползване на отпуска. СС |
NULL |
| 2018-10-19 15:22:52 |
Предизвестие от работодател (60 дни) подадено на 15.10, прекратяване считано от 26.10. База за обезщ. 220 брутно възнагр. от септември – на колко дни се разделя /18 (сеп.) или 23 (окт.)/? Дължими дни 3 за окт. и 10 ноемв. – еднаква ли е стойността на среднодневното за двата месеца? |
Радка Атанасова |
Уважаема г-жо Атанасова,
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
От цитираната разпоредба следва, че размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ се определя съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. За база при определяне на размера служи полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Поради това, по наше мнение, за да се получи среднодневното брутно трудово възнаграждение, брутното трудово възнаграждение в месеца, приет за база, се разделя на броя на отработените от работника или служителя дни в същия този месец. ЛТ/
|
|
| 2018-11-20 13:54:12 |
Здравейте, полагат ли се допълнителен отпуск по чл.156а и отпуск по чл.319 от КТ на служител, работещ на втори трудов договор за 4 часа при работодател, различен от работодателя по основния му трудов договор. Благодаря |
Цветелина Димитрова |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 319 от КТ е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 355, ал.1 от КТ, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – в случая и по двата трудови договора. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. МВ/ |
|
| 2019-01-13 21:48:56 |
Здравейте,
Във връзка с въпроса на г-жа Карамфилова за прекъсване и подновяване изплащане на обезщетение ако работникът е прекъснал по свое желание при условията на чл.325 ал.1 по взаимно съгласие има ли право на подновяване до остатъчния срок от 12 месеца в размера,който е получавал преди.Приемаме ,че се е регистрирал до 7 работни дни от прекратяването в бюрото по труда.Благодаря. |
Ваня Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, съгласно чл. 54д, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в срок до 7 работни дни настъпването и отпадането на обстоятелствата, които са от значение за изплащането на паричното обезщетение за безработица, например при започване на трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава (с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда).
Ако по време на получаване на паричното обезщетение за безработица лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. В нормативната уредба не са посочени ограничения по отношение основанието за преустановяване на трудовата дейност, започнала по време на получаване на паричното обезщетение за безработица. Този ред е установен с разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО и чл. 3, ал. 6-10 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.
Преценката на правото, размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица за всеки конкретен случай са от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ. ВН |
|
| 2019-02-01 11:21:58 |
На колко дни платен годишен отпуск за 2018г. има право служител с ТЕЛК 60 %, ТЕЛК решението е издаддено на дата 01.09.2018? |
Дарина Терзиева-Малешкова |
Уважаема госпожо Терзиева-Малешкова,
Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на отпуск по чл. 319 КТ. Отпускът по чл. 319 КТ е основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като размерът се определя пропорционално. КА
|
|