Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-02-21 14:24:56 Здравейте! Служителка в отпуск по майчинство има 15 дни остатък от отпуск от 2017 г. Излиза в болнични за общо заболяване от 01.11.2017 г., а в отпуск по майчинство през м. 01.2018 г. Какъв е давностния срок на отпускът от 2017 г.? Благодаря! Владилена Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Отлагането на ползването на платен годишен отпуск е предвидено в чл. 176, ал. 1 КТ. В чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено отлагане на ползването по причина на работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38 НРВПО, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, когато отпускът се отлага със съгласието на работодателя, е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа (чл. 38а НРВПО). От запитването е видно, че поради ползването на друг вид отпуск (болничен и веднага след него по майчинство) е отложено ползването на част от платения годишен отпуск за 2017 г. Предвид цитираните по-горе разпоредби ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. след изтичане на две години от края на годината, в която майката се е завърнала на работа. ЛТ/
2019-06-14 10:04:29 Съгласно трудовия ми договор ми се полага допълнителен отпуск: "В случай, че работникът има 3 прослужени години при работодателя, той придобива право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на един работен ден за всеки две следващи прослужени години." За 2019 г ми се полагат 24 дена платен отпуск(за 9г.и 11 м. стаж). На 10.06.2019г. са прекратени трудовите ми право-отношения с работодателя по чл. 326 от КТ, като към датата на напускане ми се полагат 11 дена платен отпуск(в т. ч. допълнителните лените дни по трудов договор), от които съм използвала 5 дена през годината. В заповедта за прекратяване на трудовия договор са определени за изплащане по чл. 224 Ал. 1 от КТ неизползван отпуск-4дена и не са включени допълнителните дни. Моля за вашето становище относно правото ми да получа обезщетение по чл. 224 Ал. 1 от КТ за 2-та дена допълнителен отпуск по трудов договор. Красимира Касабова В чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Размерът на платения годишен отпуск, както основен, така и допълнителен се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според чл. 42, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, последният месец при трудов стаж повече от един месец се счита за пълен, ако работникът или служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца – чл. 42, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Трудово-правен спор във връзка с неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да де извърши плащане по надлежния ред. МВ/
2019-07-09 11:23:55 Как се изчислява платен годишен отпуск при напускане? Според мен ако е в м.07 - 20/12*7=11.66 и при заработени 15 дни от 23 работни следва да имам 12 дни отпуск. Според ТРЗ на фирмата формулата е 20/12/31*21 за последния месец, като ако реша да ползвам отпуск имам право на 11 дни, а ако не го ползвам имам 12 дни по чл.224. Това правилно ли е? Росмари Никова Уважаема госпожо Никова, Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл. 42, ал. 3 от НРВПО е предвидено, че работникът/служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. Точните изчисления се извършват от работодателя. БД
2019-08-01 18:01:22 Здравейте, върху какъв доход се дължат осигурителни вноски, за лице в майчинство, назначено в едно предприятие на два трудови договора по 4 часа? Нашата програма начислява и по двата договора 4,8 % върху 560 лв. Правилно ли е? Йорданка Панделиева Уважаема г-жо Панделиева, за времето на ползване на разрешен от работодателя отпуск за майчинство не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, по силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО. В случай че въпросът Ви се отнася за здравноосигурителните вноски, то съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ, здравноосигурителната вноска за осигурено лице се определя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, като вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1 от чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от същата разпоредба, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи. Въпросите, свързани с дължимостта на здравносигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН
2019-08-30 12:04:39 Здравейте, Служител съм на МВР. Съпругът ми беше дългосрочно командирован в чужбина за срок от 4 години. Придружавах го за срок от 3 години, като ползвах неплатен отпуст по чл. 77 от Закона за дипломатическата служба. Въпросът ми е : полага ли ми се платен годишен за времето през което съм била в неплатен отпуст и съм придружавала съпруга си. Атанаска Иванова Уважаема г-жо Иванова, В чл. 77, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба е предвидено, че съпругът на дългосрочно командирован служител има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат на служителя, когато работи в държавната или общинската администрация в Република България, в организации на бюджетна издръжка или в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, както и в търговски дружества със златна акция на държавата. Времето на ползване на неплатен отпуск от лицата по ал. 1 се признава за трудов или служебен стаж (чл. 77, ал. 2). След като времето на ползване на неплатен отпуск от лицата по чл. 77, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба се признава за трудов стаж съгласно чл. 77, ал. 2, то те имат всички права, регламентирани в Кодекса на труда, произтичащи от зачитането на трудов стаж, включително и право на платен годишен отпуск за периода, през който е ползван неплатеният отпуск. ЛТ/
2010-09-07 13:15:59 Може ли да се прекрати трудов договор по чл.325, т.4 / поради завършване на определената работа/ докато лицето е в отпуск по болест. S.Vladimirova Уважаема госпожа Владимирова, Не е възможно „срока на договора за извършване на определена работа” да изтича по време на болнични”, тъй като трудовия договор по чл. 68, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда не се сключва за определен срок като календарно време. СС NULL
2019-09-30 16:10:44 Дъщеря ми е приета редовно обучение в Университет. Има почти 2 год. тр.стаж. Освобождават я по чл. 327 ал.1 т.6. Има ли право да се регистрира в Бюрото по труда? Боряна Коева Уважаема госпожо Коева, Всяко търсещо работа лице има право да се регистрира в Бюрото по труда. За информация относно условията, при които се извършва регистрацията се обърнете към Бюрото по труда по местоживеене. По отношение на правото на получаване на обезщетение за безработица информация можете да получите от НОИ.
2010-09-14 09:29:39 Работя като дефектоскопист с рентгенови и изотопни апарати за радиографичен контрол.Каегория втора съм и съм на 7 часов работен ден.Въпросът ми е: Имам ли право на изванареден труд и колко часа? Иван Петров В чл. 142, ал. 4 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време, /7 часа, както е в случая/, може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 8 часа. МВ/ NULL
2019-10-30 17:47:53 Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място и конкретно в гр.София и гр.Варна, какво е точното описание в трудовият договор в частта "месторабота " и с код 00000 по ЕКАТТЕ ли е правилно да бъде подаден в уведомлението по чл.62 към НАП? Ще има ли право на командировъчни в др.градове, извън обсега на тези двата? Аделина Милошова Уважаема г-жо Милошева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) мястото и характерът на работата се определят с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 от същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Определянето на мястото на работа е задължително, като страните по трудовото правоотношение трябва да го уговорят изрично в трудовия договор. Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, се попълва код "00000" в уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Изпълнението на служебни задачи, извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната (НКС). С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС). При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. В трудовия договор следва да се съдържа надлежно уговорено място на работа, за да е налично предварително конкретно знание и съгласие за изпълнението й от двете страни по правоотношението. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика при възникнали спорове относно приложението на чл. 6 от НКС (например Решение № 123/14.03.2011 г. по гр. Д. № 1167/2010 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС и Решение № 114/09.05.2016 г. по гр. Д. № 6100/2015 г., Г.К., III Г.О. на ВКС). Поради изложеното намираме, че ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари.НС
2019-11-28 18:41:39 Здравейте, учителка в детска градина, по указание на Синдикатите поставят въпрос да им се признае процент прослужено време за период от 11 години като продавачка в магазин, друга 8 год. като охрана. Възможно ли е това? Мария Атанасова Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4 се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. МВ
Страница 5640 of 6864