| 2014-04-17 08:42:39 |
Със заповед на работодателя преминахме за определен срок на 4 часово работно време. Работихме в месеца 2 седмици по 8 часа. През едната от тези две седмици излезнах в отруск по болест.От ТРЗ ми твърдят , че не ми достигали 20 часа отработено време , тъй като болничния се смятал за половин ден. Вярно ли е това? |
Иван Джурджев |
Уважаеми г-н Джурджев, При работа на непълно работно време осигурителният стаж се определя пропорционално. Вероятно въпросът е свързан с начина на изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност. С оглед изясняване на въпроса, за конкретна информация можете да се обърнете към НОИ, откъдето се изплащат обезщетенията. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-16 19:50:28 |
Имам ли право на обезщетение за неизползван годишен отпуск, ако съм работила 3 месеца на 4 часов раб. ден, а преди това нямам трудов стаж? И в какъв размер? Колко дни, 20 или 10, се полагат на човек, работещ на 4 часа? И как ще ми се изчисли труд. стаж за 3 месеца работа на 4 часа - 3 месеца или месец и половина? Благодаря предварително! |
Весела Димитрова |
В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Предвид горното, при 8-часов работен ден, за 1 един ден трудов стаж ще Ви се признае времето, през което сте работила не по-малко от 4 часа, или с оглед изложеното в запитването, следва да Ви се признаят 3 месеца трудов стаж. За разлика от трудовия стаж, осигурителният стаж се изчислява по различен начин. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време, т. е. в случая 4 часа на ден. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата зда работното време, почивките и отпуските, размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В ал. 2 на чл. 42 от наредбата е предвидено, че обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-27 22:19:09 |
KOLKO POCHIVKI SE POLAGAT PRI SYMARNO RABOTNO VREME-9 CHASA,NAPRIMER,ZASHTOTO NIE POCHIVAME SAMO 30 MIN. |
gergana |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време (чл. 151, ал.3 КТ). Видно от посочените разпоредби, „почивката за хранене” не влиза в работното време. Само ако се работи „непрекъснато” тогава се осигурява време за хранене, което влиза в работното време. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. Физиологичните режими на труд и почивка са уредени в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г., се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите. Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9 - работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; - продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; - да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Почивките по Наредба № 15 от 31.05.1999 г. се осигуряват по време на работа и за разлика от почивките по чл. 151, ал. 1 от КТ се включват в работното време. Почивките при установяване на физиологичен режим на работа се организират и регламентират от работодателя. Разпоредбата на т. 15 от Приложение към чл. 8 от наредбата – „Общи изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа”, предвижда особени и специални изисквания при разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа. Тези изисквания са: а) определянето на регламентирани почивки през сутрешна смяна става съгласно общите изисквания на наредбата; б) през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд; в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна; г) сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя; д) сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване; е) нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4-5 последователни нощни смени; ж) почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа; з) удължени 12-часови работни смени се допускат само когато трудовото натоварване (физическо и нервно-психическо) не е тежко и факторите на работната среда и трудовия процес са в допустимите граници. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-20 11:03:30 |
Здравейте!На наш служител, нает на длъжност шофьор е отнета шоф.книжка за употреба на алкохол извън работно време, шофирайки личен автомобил.Веднага започва да ползва болничен без да ни информира.Имаме ли право да го уволним по чл.330,ал.2,т.2? |
Н.МЕТОДИЕВА |
Според чл. 330, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. В случаят наказателното постановление, с което на служителя е наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява определена професия“, е необходимо да е влязло в сила. |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-28 15:54:02 |
С безсрочен трудов д-р съм. Към момента съм в 42 дена болничен след раждане, който обаче не е внесен в НОИ. Не мога да осъществя никакъв контакт с работодателя, който явно е преустановил дейност. Как да осигуря внасяне на болничните листове в НОИ? Какво става с обезщетенията за майчинство ако напусна по чл.327 ал.1 т.10 от КТ? Благодаря |
Магдалена Илчева |
За конкретна информация по поставените въпроси се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-11 10:57:25 |
В Чл. 112, ал. 1, т. 2 от КТ се казва, че се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са определени в закон или в акт на Министерския съвет. Кои са тези актове и напрактика на кого е забранено да полага допълнителен труд? |
Станислав Тодоров |
Съгласно чл. 112, т. 1 от КТ, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки (такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време), е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Посочените в чл. 112, т. 1 от КТ работници или служители, които работят при специфични условия, са работници и служители, за които е установено намалено работно време (извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време) и които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ (извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск). В чл. 112, ал. 1, т. 2 от КТ е предвидено, че се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са определени в закон или в акт на Министерския съвет. Разпоредбата урежда законова възможност за установяване при необходимост на нови категории работници и служители, за които е забранено полагането на допълнителен труд по чл. 110 или 111 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-07 11:34:52 |
Здравейте! На 01.10.2014 зададох въпрос, чийто отговор е важен за нас и трябва наистина спешно да намерим отговор. Ставаше въпрос за прилагането на чл.22а от ЗНЗ, дали директорите на училища попадат в категорията , колко дневен е срока в който трябва да "престои" обявата в Бюрото по труда? Извинете ме за повторното питане!Приятен ден! |
Димитрова |
За информация по поставения въпрос се обърнете към експертите от рубриката „Заетост и безработица“. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-19 17:51:32 |
Работя като детска учителка с 86% инвалидност-ТЕЛК имам ли право на 6 дни допълнителен отпуск. |
валентина маринова |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Чл. 155, ал. 5 от КТ предвижда, че някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Според разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, учителите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, който се включва в 48-те дни удължен платен годишен отпуск. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-20 12:50:18 |
В момента съм на 60г и 5 месеца и имам 40г и 3 месеца трудов стаж и работя в община , звено други дейности икономика 27 години.Имам ли право да се пенсионирам с намален размер на пенсията и ако имам ,ще ми бъдат ли изплатени 6 брутни месечни заплати обезщетение, поради пенсиониране? |
анонимен |
В законодателството не е предвидена такава възможност. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-22 13:46:27 |
Привет!Имам ли право на социален коледен бонус /договорен с КТД/ при положение, че 10 месеца от календарната година съм бил в неплатен отпуск? |
Марин Велинов |
Моля обърнете се към рубриката „Европейско и международно социално право“. СН/ |
Трудово право на Република България |