Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-07-31 12:51:34 Здравейте. Работя като логопед в ДЦДУ към Столична община. Полагащия ми се годишен отпуск е 32 дни /20+12 за специални условия на труд/. Въпрос: Спада ли Логопедът към педагога, който има право на 36 дни платен годишен отпуск? Инна Никова Уважаема госпожо Никова, Съгласно чл. 155, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4 ( не по-малко от 20 работни дни). Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 26, ал. 3 от НРВПО, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. КА
2018-08-24 16:59:15 Във връзка с Наредбата за почивките и отпуските чл.27. 30 работни дни платен отпуск по осмотрение на работодателя ли се дават на длъжност преподавател извън класни и училищни дейности код НКПД 23535001? Служител след отпуск по майчинство има претенция за 30 дни отпуск при сключен трудов договор за 20. Има ли законово основание за това? Надя Андреева Кодексът на труда урежда два вида платен годишен отпуск – основен по чл. 155, ал. 4, който е не по-малко от 20 работни дни и удължен по чл. 155, ал. 5 КТ. Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. В чл. 27 от НРВПО е предвидено, че директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Право на удължен отпуск имат лицата, заемащи изрично посочените в разпоредбата длъжности. МВ/
2010-06-15 19:42:24 как мога да си получа парите (540 лв) от фирма лесопласт комерс или с новото име форест и ко от с. ново село в.търново.оплаках се на инспекцията на труда във в.търново но там ми казаха ,че нищо немогат да направят защото нямам тр.договор и в момента фирмата не работи мустафа мустафов От запитването е видно, че сте полагали труд без сключен трудов договор, поради което мнението ни е, че възнаграждение за положения труд можете да търсите по реда на Закона за задълженията и договорите. МВ/ NULL
2018-10-19 15:25:13 При неспазено предизвестие за целия период и прекратяване от средата на месеца, изчислението на обезщ. 220 от КТ за работните дни ли е или съответната брутна заплата за цял месец? Радка Атанасова Уважаема г-жо Атанасова, Съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено (чл. 228, ал. 1 от КТ). Това означава, че при формиране размера на обезщетението се взема под внимание неотработеният срок от предизвестието и в посоченият от Вас случай, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, което се дължи за целия период на неспазеното предизвестие.НС
2018-11-20 14:33:11 Здравейте, има ли възможност едновременно да съм назначен по трудово правоотношение в България и в страна от ЕВропейския съюз. Ако да на колко часа може да бъде всеки трудов договор? Благодаря. Калина Иванова Уважаема г-жо Иванова, От запитването не може да се направи еднозначно заключение какво е приложимото право спрямо трудовите правоотношения и дали един от трудовите договори ще се извършва при условията на глава пета, Раздел VІІІ „б“ от Кодекса на труда (работа от разстояние), поради което настоящият отговор е принципен. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор страните уговарят продължителността на работния ден или седмица. Нормалната продължителност на работното време в България е установена в чл. 136 от КТ, като работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а на работното време през деня - до 8 часа. Също така, страните по трудовия договор имат възможност да уговарят и работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в този случай те определят продължителността и разпределението на работното време (чл. 138, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Когато се сключи трудов договор за външно съвместителство максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично за работниците и служителите над 18-годишна възраст (чл. 113, ал. 1, т. 2 от КТ). При изричното им писмено съгласие, което се дава до работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд, тези работници или служители могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113, ал. 4 от КТ). Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 113, ал. 6 от КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда. Продължителността на непрекъсната междудневна почивка не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ). Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.НС
2018-12-13 15:49:54 Има ли нормативен документ, който да задължава новопостъпил служител да представя медицинско и св-во за съдимост, при условие, че идва от друга месторабота? Благодаря предварително! София Митева Уважаема госпожо Митева, Съгласно чл. 1 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, издадена от Министерството на труда и социалните грижи (Обн., ДВ, бр. 44 от 1993 г., изм. и доп., бр. 99 от 12.12.2017 г.), за сключване на трудов договор са необходими: 1. документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Работодателят може да изисква представянето на други документи извън посочените в чл. 1, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт (чл. 2 от наредбата). БД
2019-02-21 14:37:20 Благодаря ви,но въпросът ми от 05.02 е по повод на това, че се върнах на 04.02.2019 и януари нямам отработени дни. В т. сл., ако договорът ми бъде прекратен днес без предизвестие, в базата за обезщетението ми следва ли да се отрази повишението на учит. заплати по колективен тр. договор, което бих бил отработил вече,ако не бих бил незаконно уволнен. Георги Димов Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна запхлата – ал. 2 на чл. 19 от наредбата. МВ/
2010-07-26 14:04:41 Може ли да прехвърля майчинството си на баща си, който работи по трудов договор. Навсякъде чета, че на бабата може, а на дядото? Ц. Ангелова Уважаема г-жо Ангелова, Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Отпускът за отглеждане на дете със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение (чл. 164, ал. 3 от КТ). От изложеното е видно, че законът поставя две условия за “прехвърляне” на правото на отпуска за отглеждане на дете, а именно: съгласие на майката и работа по трудово правоотношение на съответното лице (бащата, бабата или дядото на детето). Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на бащата, баба или дядо на детето, подадено до предприятието, в което той/тя работи (няма установен образец за заявлението). Към заявлението се прилагат декларация и справка по образец (в 2 екземпляра) съгласно приложения № 2 и 3 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Лицето, на което е прехвърлено майчинството, получава обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 240 лева за 2010 г. ЛТ/ NULL
2019-04-12 08:07:10 Слубител трябва да бъде командирован в чужбина на национален празник, тъй като работата му изисква ранно явяване на следащия ден. Трябва ли да му бъде изплатен извънреден труд за деня на пътуването (национален празник) или за този ден му се полагат само командировъчни пари? Кирил Кирилов Уважаеми г-н Кирилов, Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване са определени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). При командироване в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с НСКСЧ (чл. 215, ал. 1 КТ). С писмената заповед за командироването в чужбина задължително се определя началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ). Също така се определят и финансовите условия на командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари (чл. 5, ал. 2, т. 6 от НСКСЧ). За покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ. Командировъчните пари са за всички дни от командировката, включително и за почивните и празнични дни. В случай, че пътуването на работника или служителя се осъществява през почивни дни, по наше мнение не следва да се отчитат часовете за пътуване като работни часове и съответно за положен извънреден труд. През това време работникът или служителят не полага труд и не изпълнява преките си служебни задължения. От друга страна, работодателят е длъжен да изплаща дневни пари за дните на пътуване, чиято цел е да компенсират работника или служителя за неудобствата причинени му от пътуването и отсъствието му от населеното място, в което постоянно пребивава.НС
2019-06-14 14:37:39 Здравейте, В началото на 2019 г. служител има остатък от платен годишен отпуск за 2018 г. от 10 дни. Има връчено уведомление за остатъка от 2018 г. и полагащия му се отпуск за 2019 г. Към 15.06.2019 г. от отпуска за 2018 г. има останали 4 дни. Ако до края на м.Юни 2019 г. служителят не изяви желание да ги ползва, губи ли тези дни? Красимира Атанасова Разпоредбата на чл. 176а от Кодекса на труда /КТ/ регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Предвид цитираната разпоредба, правото на ползване на платения годишен отпуск за 2018 г. се погасява на 31.12.2020 г. С писмено разрешение на работодателя лицето може да ползва платения си годишен отпуск в рамките на този срок. МВ/
Страница 5652 of 6864