Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-11-30 14:41:57 Изплатихме отпуск на работник който не натрупал необходимия стаж. Има ли право работникът да претендира за същия отпуск след навършване на необходимия стаж. Иванка Стоянова Съгласно чл. 155, ал. 2 от Кодекса на труда, при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ (чл.155, ал. 3 от КТ). Изплащането на полагаемия се но неизползван платен годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение. От зададения от Вас въпрос не става ясно основанието за претендиране от страна на работника/служителя на въпросния отпуск при прекратено трудово правоотношение. ЯР/
2015-12-14 16:07:13 здравейте!На 28.10.2015 зададох свое питане, но досега нямам отговор!Какво трябва да направя? Нели Янева. Нели Янева Съгласно чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Съгласно чл. 9а, ал. 6 КСО, за осигурителен стаж се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им. Внасянето на осигурителните вноски се извършва по банков път след подадена декларация по съответния ред. Размерът на осигурителните вноски е 74,76 лева за всеки месец закупен осигурителен стаж. Няма пречка да „закупите“ по горепосочения ред недостигащия Ви осигурителен стаж, да получавате пенсия и да продължите да работите. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това означава, че обезщетението се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение, а не при отпускане на пенсията. КС
2016-02-09 10:46:42 Длъжно ли е предпиятието да преназначи хигиенисти от 01.07.2015 на новата минимална работна заплата, при условие че праговете за вида дейност не са променени. Дотогава те са начначени на 370 лв Людмила Дамянова Уважаема г-жо Дамянова, съгласно чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда, Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс. Минималната работна заплата е национална заплата. Размерът и се определя при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица с Постановление на Министерски съвет и се прилага за всички работодатели. Недопустимо е уговарянето на основната работна заплата под този размер. Промяната на минималната работна заплата от 1 юли 2015г. с Постановление № 139 / 04.06.2015 г. на Министерски съвет (Обн., ДВ, бр. 42 от 9.06.2015 г.) ще засегне вашите служители, които са назначени на минималния осигурителен доход за съответната дейност и той е по-малък от 380 лв., т.е. минималният им осигурителен праг остава непроменен, но трябва да се промени основната заплата. На основание чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят може едностранно със заповед да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. КП/
2016-03-22 08:00:04 На 29.02.2016 г. зададох въпрос, на който и до момента нямам отговор. Признава ли се работата по ДУК и граждански договор при определяне на процент за прослужено време (клас). Моля, за отговор. Даниела Игнатова Уважаема г-жо Игнатова, Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор работодателят е длъжен да отчете периода от време, само когато: 1. лицето е било задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или 2. лицето е било осигурено за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От гореизложеното е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Втората група лица обхваща самоосигуряващите се лица, когато освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, са се осигурявали и за общо заболяване и майчинство съгласно с чл. 4, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (работят без граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица подлежат на осигуряване само за посочените рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, поради което не отговарят на изискването на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ. Следователно, времето на работа по граждански договор, дори и да има сходство с работата по сключения трудов договор, не може да бъде призната от работодателя за придобит трудов стаж и професионален опит при определяне размера на допълнителното възнаграждение. ЛТ/
2016-06-03 08:43:33 Здравейте, работя при двама работодателя. При единия на 8-часов работен ден, а при другия на 4-ри часа. При първия работодател ще ползвам неплатено майчинство 6 месеца. Мога ли в същото време да продължа да работя при другия работодател на 4 часа. Елена Иванова Уважаема г-жо Иванова, съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Следователно този вид трудов договор ( за полагане на допълнителен труд) се сключва с друг работодател за извършването на работа, която е извън трудовите задължения по основния трудов договор и извън установеното за него работно време, което следва да е изрично уговорено между страните. Няма законова пречка по време на ползване на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ работникът/служителят да работи при друг работодател по втори трудов договор за допълнителен труд, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател или за искане на съгласие за работа по втори трудов договор./КНП/
2016-08-24 16:27:19 Имам 3 бр. ЕР на ТЕЛК над 50% от 2013г. до 2017г. Две от решенията ми бяха обжалвани от НОИ, но с третото окончателно решение се подтвърдиха и първите две. За 2014г. и 2015г. не съм ползвала допълнителния отпуск за лице с увреждания. Имам ли право и на какво основание през 2016г. да ползвам разликата от по 4 дни за всяка 2014 и 2015г. ИВАНКА СТОЙЧОВСКА Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск в увеличен размер. Той е в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като ако това е станало в някакъв етап през годината, то размерът се определя пропорционално, считано от датата на съответното решение на медицинските органи. Предвид посочените в запитването Ви обстоятелства и ако поради обжалването на решенията от 2014 и 2015 г., от страна на НОИ, които в последствие са потвърдени (т.е. сочат, че сте с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто към посочения отминал период), като в резултат на което не сте могли да се възползвате от това свое право, то сме на мнение, че Вие имате право да ползвате тези дни до изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск, независимо от причините за неползването му (чл. 176а, ал. 1 от КТ). ЯР/
2016-11-03 18:27:45 Здравейте , бих желала да развия малък бизнес и ми трябва да разбера как да кандидатствам за собсидия които да ми помогнат за стартирането на дейноста и наемането на хора от трудовата борса навършили 30 години. Благодаря предварително за Вашия отговор . Екатерина Рангелова Уважаема госпожо Рангелова, Моля обърнете се за информация към рубриката „Заетост и безработица“./КА/
2016-11-23 15:39:31 Имам Допълнително споразумение за изпълнение на задължения извън трудовата ми характеристика и в рамките на работното ми време, за което получавам допълнително възнаграждение. Може ли работодателя едностранно да прекрати действието на допълнителното споразумение? Крася Стефанова Уважаема г-жо Стефанова, От запитването може да се предположи, че става въпрос за заместване на отсъстващ работник или служител в хипотезата на “вътрешно съвместителство“ - чл. 259, ал. 1, изр. 2 от КТ. При вътрешното съвместителство в рамките на работното време заместникът изпълнява своята работа или длъжност, както и работата или длъжността на отсъстващия. В този случай се изплаща допълнително трудово възнаграждение за срока на заместването. ЛТ/
2017-01-26 15:51:08 Работя на основен трудов договор на 8 часа. Сега ще ме назначат на втори трудов договор на 4 часа. По кой член от КТ трябва да бъде вторият, само с основна заплата ли и може ли да бъде безсрочен? Ще имам ли право на други допълнителни възнаграждения по вторият, като СБКО и др.подобни. Благодаря предварително! Жана Димитрова Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.Договорът по чл. 111 КТ е трудов договор за допълнителен труд при друг работодател. Страните по него уговарят условията по чл. 66, ал. 1 КТ, като освен тях се уговарят продължителността и разпределението на работното време (включително времетраенето на трудовия договор), а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение (чл. 115 КТ). Един от елементите на съдържанието на трудовия договор е трудовото възнаграждение, като страните по договора за допълнителен труд определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ)./КА/
2010-01-14 11:59:22 При преназначаване на служител в бюджета,поради промяна на щатно разписание и промяна на длъжността,има ли право работодателят да намали трудовото възнаграждение?Ако няма преразход на ФРЗ,би ли могло тази разлика да се компенсира с допълнително труд.възнаграждение? Надя Ценова Уважаема госпожа Ценова, При „промяна на длъжността” и съответно намаляване на трудовото възнаграждение може да се осъществи изменението на трудовото правоотношение само ако работникът или служителят изрази писменото си съгласие. Определянето на трудовото възнаграждение става чрез уговаряне между страните по трудовото правоотношение, като за работещите в държавната и общинската администрация има ограничения при определянето му. Ако сте администрация следва да се обърнете към дирекция „Държавна администрация” при Министерския съвет. СС NULL
Страница 5661 of 6864