Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-06-21 21:08:24 Относно въпрос: Как трябва да изглежда форма 76 за лица с намалено работно време, при които отчитането на положения труд е сумарно. Като бе е утвърден формуляр, защо Инспекцията по труда проверява как се води и отчита??? Камелия Таблицата за отчитане явяването/ неявяването на работа – форма 76, е приложение към Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт със заповед № РД 07-21 / 31.01.2007г. на председателя на НСИ, която можете да намерите на неговия сайт.МВ/ NULL
2018-10-19 15:41:07 Съпругът ми бе трудоустроен със 77%ТЕЛК от предприятието го освободиха от работа на основание чл. 325 т.9 от КТ без да е подал заявление за освобождаване до директора. Не трябва ли да има заявление до директора, че не може да изпълнява възложената работа, а в случая трудовия договор е прекратен едностранно от работодателя. Благодаря Ви за ком. отг. Валентина Янева Уважаема госпожо Янева, Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. От горното е видно, че прекратяването на трудов договор на посоченото основание е допустимо при наличие на: 1. невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност); 2. здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия или 3. липса на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в предприятието. В този аспект, важна предпоставка за прекратяването на трудовия договор поради болест на работника или служителя по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е да няма друга подходяща работа, съответстваща на промененото здравно състояние на работника или служителя или ако има такава и работодателят му я е предложил, работника или служителя не се е съгласил да я заеме. Следва да се отбележи, че прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 325, ал. 1 т. 9 от КТ е право на двете страни по трудовото правоотношение, като контролът за законосъобразното му упражняване се осъществява от съда. В случай, че съпругът Ви счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовия му договор е незаконосъобразна, може да отнесе трудово-правният спор за решаване от съда в 2-месечен срок от прекратяването. БД
2010-06-24 12:41:53 Задължително ли е да се издава образец УП-2 на всички ,които се освобождават от работа, независимо от основанието за освобождаване? венета масова- зав.личен състав Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при прекратяване на трудовото правоотношение осигурителят /работодателят/ е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж /УП-3/ и осигурителен доход /УП-2/ в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението или в 14-дневен срок от искането на осигуряваното лице или негов представител. КС NULL
2019-03-20 17:48:27 Здравейте! Имам няколко въпроса във връзка чл.21 ал.2 от НСОРЗ. 1. Какво БТВ се има в предвид при изчисляването на добавката, която трябва да изплатим към възнаграждението за отпуск? Кои възнаграждения включваме във формирането му? БТВ по смисъла на чл.228, БТВ с уговорените по ТД основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер? Дияна Зайкова Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда /КТ/ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата регламентира правило за изчисляване на възнаграждението по време на отпуск. Следва да се има предвид и чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/
2019-07-09 13:34:02 В 40 годишната ми практика като " ЧР" съм прилагала правилото, че за всеки разрешен отпуск се издава отделна заповед. Това след себе си води до вярно начисляване на отпуск и т.н. Изказва се и друго мнение, че в една заповед трябва да отразя пл.отпуск за юли, август, септември.Какво е становището Ви по въпроса. Моля за спешност! ИВАЛИНА ИВАНОВА Редът за ползване на платен годишен отпуск е регламентиран в чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда, като правилото е, че той се ползва по искане на правоимащия работник или служител, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя. В него следва ясно да се посочи продължителност на отпуска в работни дни, годината за която се отнася исканият отпуск и период на ползване с начална и крайна дата /от…до/ Искането трябва да съдържа ясно изразена от лицето воля за ползване на този вид отпуск. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. В КТ не е указано изрично съдържанието на заповедта, но в нея следва да се посочи продължителността на отпуска в работни дни, за коя година се отнася, както и началната и крайна дата на ползването му. Във връзка с изложеното в запитването мнението ни е, че няма пречка с една заповед да се разреши ползването по 5 работни дни в три последователни месеца, стига това да съответства на действителната воля на лицето. МВ/
2019-08-02 09:15:22 Лице, което получава обезщетение за болничен има ли право през същия период да получи обезщетение по чл.222 от КТ? Таня Андреева В чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Мнението ни е, че предвиденото в разпоредбата обезщетение следва да се изплати след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и възстановяване на работоспособността на работника или служителя. МВ/
2010-08-30 09:59:06 След създаването на нова ал. 4 към чл. 66 от КТ - има ли възможност да се ползват други наименования на длъжности непосочени в НКПД и да се избира подходящ код от НКПД, или трябва стриктно да се спазват наименованията от НКПД, и какво ще се случи със заварените случаи на длъжности неотговарящи на наименованията по НКПД? Боряна Въскова Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Заетост и безработица". NULL
2019-08-30 14:15:17 Законосъобразно ли би било през времето през което лицето е командировано да му бъде разрешено и ползване на някакъв вид отпуск или би следвало да се прекъсне командировката и след това да му бъде разрешено ползване на съответния вид отпуск (платен годишен отпуск, платен служебен отпуск или пък при болничен)? Ивайло Николов Съгласно чл. 8 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, командироването се извършва въз основа на писмена заповед. В чл. 9, ал. 1 от наредбата е предвидено, че в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Според изричната разпоредба на чл. 2 от наредбата, командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. В чл.9, ал. 2 от НКС е предвидено, че изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед. Нормата на чл. 24 от НКС указва, че командированият, който е заболял по време на командировката, получава дневни пари за цялото време, през което здравното му състояние не позволява да изпълнява възложената задача или да се завърне в постоянното си място на работа. Когато заболелият постъпи на лечение в болнично заведение, дневни пари не се заплащат – ал. 2 на чл. 24 от наредбата. МВ/
2010-09-07 14:04:52 Работя от 17 години в държавно предприятие и ми ми остават 14 дена до пенсиониране - в какви случаи мога да бъда уволнена Лиляна Велчева Преценката на какво основание да прекрати трудовия договор е на работодателя в случаите, когато прекратяването се извършва по негова инициатива. Най-общо това са основанията, регламентирани в чл. 328 от Кодекса на труда. КС NULL
2010-09-14 10:17:39 здравейте, бихте ли ми отговорили на въпроса - Може ли работодателя да опълномощи всички н-к отдели да подписват командировъчни и поименно ли трябва да го направи или по длъжност? Мария Маринова Уважаема госпожа Маринова, Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.Кого ще упълномощи е въпрос, който решава работодателя. Пълномощното трябва да съдържа името, длъжността, структурата в която работи и други идентифициращи данни за упълномощеното лице. СС NULL
Страница 5664 of 6864