| 2013-10-15 09:59:59 |
С оглед различния обем на натоварване на процесите в предприятието периодично възниква нужда от допълнително възлагане осъществяването на товаро-разтоварни дейности. Допустимо ли е при възникнала такава нужда, да бъдат сключени граждански договори с лица, които да осъществяват товаро-разтоварни услуги, като възнаграждението им се определя на база брой натоварен/разтоварен товар. В същото предприятие има назначени на трудов договор работници, чийто задължения наред с другите им задължения по длъжностна характеристика включват и товаро-разтоварна дейност. В така описаната хипотеза съществуват ли други възможности за работодателя? |
Ани Иванова |
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови /чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда/. Предметът на трудовия договор е самият труд на работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При нарушение на правата или неизпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по изпълнение на трудовото законодателство. Трудовите договори се сключват винаги в писмена форма /чл. 62, ал. 1 КТ/. Гражданските договори са предмет на облигационното право и са уредени в Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. За гражданските договори писмената форма не винаги е задължителна. Сключването на граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. С оглед на гореизложеното работодателят сам преценява какъв да бъде договорът – трудов или граждански. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-23 12:55:51 |
Работник, които е назначен на 4ч.работен ден, с Допълнително споразумение го преназначаваме на 8ч. работен ден. Трябва ли да се уведомявя НАП? |
Николова |
Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращането на уведомлението по чл.62,ал.4 от Кодекса на труда, уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от: а) сключване на трудовия договор; б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора; в) издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда. Това означава, че ако при промяната на трудовото правоотношение не се променя длъжността и/или срокът на договора, уведомление по горния ред не се изпраща. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-31 12:22:20 |
Работя като отчетник на електромери в една фирма.За да се спазват сроковете ни карат да работим в събота и неделя,като ни казват ,че ще ни компенсират с два дни почивка през седмицата.Питам имат ли право да ни карат да работим през почивните дни и как трябва да бъдем компенсирани по закон. |
Георги Георгиев |
Съгласно чл. 153, ал. 4 от Кодекса на труда, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. Правото на почивка не е свързано с продължителността на положения извънреден труд, поради което и на положилите извънреден труд в двата почивни дни с продължителност по-малка от половината на установеното за тях работно време, следва да се осигури почивка през следващата работна седмица. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Съгласно ал. 2 на чл. 15 от посочената наредба, в случаите по чл. 153, ал. 4 от КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. В случай на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-14 14:57:22 |
Ако ТЕЛК решението с намалена работоспособност над 50% е изтекло до 01.02.2012 г. и не е подновено до края на 2012-та година, а е подновено на 12.04.2013-та година, колко дни трябва да е платеният отпуск за 2012-та и 2013-та година. |
Росица Станкова |
Уважаема госпожо Станкова, Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като размерът се определя пропорционално. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-08 21:53:08 |
Роден съм на 7.8.1956,работил съм на ІІ категория и искам да знам след последните промени,кога ще се пенсионирам-на 57г. и 8м. или на навършени 58?Благодаря предварително |
Петър Тодоров |
На 18 декември 2013 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се измени § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /ПЗР на КСО/. Съгласно изменението, до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-01 11:16:00 |
Двама работници са в платен отпуск от 21.12.13 до 03.01.14 вкл. От 01.01.14 и на двамата е увеличено ДТВ за проф. опит. Само на единия е увеличена основната заплата от 01.01.14 г. Следва ли при изчисляване на добавката по чл. 21 (2) НСОРЗ за 2 дни от м. 01 да се включи и увеличеното ДТВ и на двамата или само увеличението на осн. заплата на единия? |
Милена Пенчева |
Уважаема г-жо Пенчева, Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. „Работната заплата“ е брутна или основна (чл. 3 и чл. 4 от НСОРЗ). Увеличение по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата може да се извърши на основната работна заплата. С оглед на това, мнението ни е че в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ се има предвид увеличение на основната работна заплата, така както е посочено и в чл. 21, ал. 1 НСОРЗ. С оглед на горното, само към възнаграждението за отпуска на служителя, чиято основна работна заплата е увеличена, ще се изплаща добавка. Добавката се изчислява с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, т.е. при изчисляване на процента се съотнасят брутните трудови възнаграждения, в които се включва ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-30 16:01:11 |
Какво гласи постановление 66 на МС от 1996 г. и каква е работната заплата към него?Полага ли се работно облекло на работещ към него и в какъв размер? |
Тодор Димитров |
Уважаеми г-н Димитров, Съгласно чл. 1ал. 1 от ПМС № 66 от 1996 г. бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. Основната месечна работна заплата на едно лице, назначено по реда на постановлението, за пълно работно време е 340 лв. (ал. 4). Трудовите правоотношения, възникнали на основание трудов договор, сключен по ПМС № 66 от 28.03.1996 г., се подчиняват на общите разпоредби на трудовото законодателство. Следователно работникът или служителят има право на работно облекло по реда на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Съгласно чл. 6 от Наредбата: „Чл. 6. (1) Работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. (2) След предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. (3) Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата. (4) Информацията по ал. 2 се свежда до знанието на работниците и служителите.“ За допълнителна информация можете да се обърнете към работодателя. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-09 15:22:04 |
Имаме ли право да уволним по чл.328 ал.1 т.10а пенсионер, който се е пенсионирал преди да бъде назначен при нас, но като военен, т.е. касае военен пенсионер. Какви документи следва да се приложат към заповедта. Трябва ли към датата на прекратяване да е придобил стаж по чл.68 КСО, защото прочетох такива твърдения. |
чл.328 ал.1 т.10а |
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и правото на така нар. „ранно пенсиониране”. Следователно, ако трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът/служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят има право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ. Под “право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” се има предвид както правото на пенсия, които се придобива при условията на чл. 68 от КСО, така и правото, което се придобива при условията на чл. 69 от КСО (военнослужещи по ЗОВСРБ, държавни служители по ЗМВР и по ЗИНЗС, и следователите). При прекратяване трудовия договор на посоченото основание лицето не се ползва от закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ. В чл. 328, ал. 3 от КТ е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. Информацията следва да съдържа данни за датата, на която пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната. Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-02 19:27:05 |
Здравейте!На 55 години съм,имам 97 точки,от първа втора,трета категория труд и години.На каква възраст ще мога да се пенсионирам-за сега не ми стигат точки? |
Н.КОЛЕВ |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОЛЕВ, Съгласно действащата към момента редакция на разпоредбата на §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2014 г. включително, мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8 месеца при първа категория труд или и 57 години и 8 месеца при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж 100. Съгласно чл.104, ал.2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. МИ/ТПООУТ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-16 01:18:07 |
Работя по трудов договор в проекта Кариерно ориентиране на учениците в средното образование. По Колективен трудов договор се полагат 8/осем/ дни допълнителен платен годишен отпуск.Мога ли да ползвам тези дни към годишния си отпуск? |
Катя Минчева |
Съгласно чл. 155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от КТ установява, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Ако в КТД е договорен по – голям размер на основния платен годишен отпуск, работникът/служителят има право на договорения размер, в случай, че КТД се прилага спрямо него. Няма пречка лицето да ползва наведнъж целия размер на полагаемия му се платен годишен отпуск.МВ/ |
Трудово право на Република България |