Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-06-21 21:18:20 Държавен служител съм. Работното ми място е в София.От два месеца изпълнявам и друга длъжност по бл.16 ал.3 от ЗДСл. Второто място се намира на 60 км от София. Кое е работното ми място през тези 6 м. докато трае заповедта. Полагат ли ми се командировъчни пари до мястото по чл.16. Р.Кралев Тъй като става въпрос за държавен служител, следва да се обърнете към дирекция "Държавна администрация" на Министерския съвет, по компетентност. NULL
2018-10-19 17:49:15 Здравейте! Имам следния въпрос: Служител на сумирано изчисляване на работно време за период от 6 месеца, е със уговорена твърда месечна заплата 1000лв и раб.време 8 часа. В м.септември 2018г. има 20 отработени дни (160 отработени часа). Работните дни през м.септември по календар са 18 (т.е.нормата за месец на лицето е 144 часа). На лицето трябва да се заплатят 8 часа празничен труд. Според чл.264 от КТ, „на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение“. За да изчисля празничния труд за 8 часа, първо трябва да изчисля трудовото възнаграждение на лицето за един час. Как се пресмята трудовото възнаграждение на лицето за 1 час – като договорената заплата се раздели на отработените часове или като договорената заплата се раздели на нормата за месеца? В случая, договорената заплата 1000лв трябва да я разделя на 160 отработени часа или на 144 часа норма за месеца, за да получа трудовото възнаграждение за 1 час на лицето? Мария Методиева Уважаема г-жо Методиева, Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от КТ). При сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Съгласно чл. 9б, ал. 1, изр. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). По този начин работата в някои от дните може да надвишава нормалната продължителност на работното време, като това се компенсира с намалена продължителност на работното време в други дни, като общо за периода следва да се отработи нормата, установена за периода на сумираното изчисляване. Работниците и служителите на сумирано изчисляване на работното време, когато са на работа на официален празник, получават възнаграждение съгласно чл. 264 КТ - не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, т.е. не по-малко от 200 %. Доплащането се изчислява върху трудовото възнаграждение, уговорено в индивидуалния трудов договор – основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Мнението ни е, че след като изчислението се прави на база основната работна заплата за месеца и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, то следва да се има предвид броя на работните дни през същия месец, за да се определи трудовото възнаграждение за един работен ден и след това за час. Поради това, в конкретно описания случай, сме на мнение, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, конкретното изчисляване на трудовото възнаграждение за един час положен труд в дните на официални празници следва да се извърши при съобразяване на нормата за месеца, т.е. на база на 144 часа за месец септември 2018 г.НС
2010-06-30 11:55:43 Съпругът ми напусна по чл. 327, т.1 на 01.03.2010 г фирмата, в която работеше.. Не са му изплатени РЗ за 01 и 02.2010г. Какви са правата му и какви мерки да предприемем? Дияна Николаева При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е задължен да изплати изработеното до момента на прекратяване на правоотношението и внесе дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени трудови възнаграждения се решава от съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред /чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ/. КС NULL
2010-07-05 15:17:13 Учител по български език съм.Няколко години съм проверител на ученически работи за прием след 7 клас.Досега това време ни е било служебен отпуск.Тази година разпореждането е да ни се приспадне от платения отпуск.Никой не ни е питал искаме ли да бъдем проверители.Работим и празничните дни.Моля да ми отговорите какъв трябва да бъде отпуска.Благодаря. Доновска Уважаема г-жо Доновска, По поставения въпрос информация можете да получите от Министерство на образованието, младежта и науката. ЛТ/ NULL
2019-02-01 14:51:42 Служител работи на основен трудов договор чл.67 от КТ и по втори трудов договор чл.110 от КТ при един и същ работодател. Работодателят му е дал съгласието си за обучение. Отпускът, който се разрешава в този случай за обучение по чл.169 от КТ, трябва ли да бъде и за двата договора – основен и допълнителен? Недева Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Отпускът може да се ползва както наведнъж така и на части, в зависимост от организацията на учебния процес, като размерът е 30 работни дни. В случаите, когато лицето има сключен трудов договор и за допълнителен труд мнението ни е, че то има право на посочения по-горе отпуск и по двата трудови договора, като предвид предназначението на този вид отпуск, той трябва да се ползва едновременно и по двата договора. МВ/
2019-02-21 17:45:29 Казвам се Петя Петкова, на 25г от гр. София. Работя по трудов договор на позицията технически сътрудник в автошкола „Василеви – 2005“ ООД, с адрес гр. Костинброд, п.к. 2230, ул. „Велчова завера“ №29. Нямам финансови задължения към фирмата, в която упражнявам дейността си. Служебните си такива изпълнявам коректно и в срок, съобразно изискванията, заложени в длъжностната ми характеристика. В настоящия момент съм в отпуск за временна нетрудоспособност /болнични/, поради бременност /планирана/, която протича с леки усложнения. Това води до невъзможност от моя страна да предоставям болничните си листове лично. На 11.02.2019 г. помолих майка ми да предостави болничният ми лист, но служителите във фирмата отказаха да го приемат, под претекст, че трябва лично да отида и да го представя на началника. По категорична препоръка на ЛКК / лекарска комисия/, движенията ми трябва да бъдат ограничени и състоянието ми не позволява да се придвижвам. Поради тази причина, изготвих нотариално заверено пълномощно на майка ми, с което тя да ме представлява пред институциите, в което беше изрично упоменато, че тя като мой представител е оторизирана с права да предоставя пред работодателя ми, болничните ми листове. На 19.02.2019 г., майка ми, в качеството си на упълномощено лице, отива във фирмата, за да предостави, изготвения на мое име болничен лист. Счетоводителят на фирмата, в чиито правомощия е да приема и обработва болничните листове на работещите и служителите, отказва да го приеме, с твърдението, че има изрично разпореждане на управителя на фирмата, болничните листове да се предоставят само лично от служителите и лично на него. Междувременно получих предложение от работодателят ми да се върна на работа по време на болничен, но отказах, поради здравословни причини. Не съм запозната в детайли с трудовото законодателство в страната ни, но не считам, че когато служител е в болничен /на легло, поради бременност или друго тежко състояние/, има изрична необходимост и императивно изискване от страна на закона, лично да се предоставят болничните листове и то само и единствено на прекия ръководител на институцията? Това е в разрез с политиката на страната ни за стимулиране и толериране на раждаемостта. Опорочена е идеята за грижата на обществото ни за опазване здравето на бременните, български жени. Дебело подчертавам български, защото при тях раждаемостта е ограничена във висока степен. Изискването на работодателят ми лично да си нося болничния и да го предоставям единствено и само на него, определям като психологически натиск над личността ми и заплаха за нормалното развитие на дългоочакваната бременност. Отказът да приемат болничният ми води до закъснение на финансовите обезщетения, които са така необходими за изследвания и проследяване на бременността ми. Държа да подчертая, че те са в размер, забележете приблизително на 320лв. месечно, което от своя страна говори за нисък осигурителен праг. Предвид гореизложеното НАСТОЯВАМ:  Да бъде разпоредена проверка относно казуса.  Да бъде изяснено по безспорен начин кой закон, наредба, член или алинея регламентират ограничаването на нотариално упълномощено лице да представлява друго такова пред упоменатите в пълномощното институции, при предоставянето на болничен лист, и кои разпоредби в закона ме задължават лично да си предоставям болничните листове на прекия ми работодател, при силно ограничени здравословни възможности от моя страна?  Има ли право майка ми, в качеството на упълномощено лице, с нотариално заверено пълномощно, да предоставя болнични листове в счетоводството на фирмата до завръщането ми на работа? Разчитам на Вашия висок професионален морал при извършването на проверката. Надявам се на коректна и безпристрастна проверка, адекватен и своевременен отговор, както и на обратна връзка от Вас, като доказала се институция, защитаваща интересите и правата на гражданите. Петя Петкова УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА, Отпускът при временна неработоспособност е уреден с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно която работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, разрешен от здравните органи. Според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. Това е така, тъй като на основание издадения болничен лист възникват редица права и задължения както за работника или служителя, така и за работодателя (осигурителя) в трудовите и в осигурителните отношения. На първо място издаденият болничен лист оправдава отсъствието на работника (служителя) от работа. Освен това в чл. 162, ал. 3 от КТ е предвидено, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон – в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. С оглед изплащане на паричното обезщетение от държавното обществено осигуряване в чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидено задължение за осигурителя до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред него, да представи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. При нарушение на цитираната разпоредба осигурителят носи административнонаказателна отговорност на основание чл. 349, ал. 3 и 5 от КСО, съгласно които осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Установяването на тези нарушения се извършва с акт, съставен от контролните органи на Националния осигурителен институт. За осигуреното лице съществува задължение да представи всички необходими документи на осигурителя, вкл. болничния лист, който ги завежда в отделен дневник. (чл. 6, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване). За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси следва да представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. Предвид гореизложеното действащото законодателство не предвижда задължение за работника или служителя лично да представи болничния лист в предприятието на работодателя. По наше мнение не съществува правна пречка той да бъде представен и от друго лице в случаите когато работникът или служителят поради своето здравословно състояние не може лично да го представи на работодателя./БЯ/
2019-03-20 17:52:11 Здравейте! Във връзка с чл.21 ал.2 от НСОРЗ искам да Ви попитам следното: Как е редно да се изпълнява Наредбата в частта на изплащане на добавката?С доплащане на отделен ред във ведомостта или вътре в самата сума на отпуската/като сме коригирали базата/? Дияна Зайкова В чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено, че организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. МВ
2019-04-12 11:23:53 Здравейте, имаме случай, в който учител ще участва в обучение по национална програма, но разходите за пътни са за сметка на гимназията. Искаме заместването да е по НП "Без свободен час в училище". По тази програма се изплаща отсъствие по чл.161 от КТ, а има разход за пътни. Каква заповед трябва да се пусне за служебен отпуск по чл.161 или по чл.121 командировка. КРИСТИНА БЕЛЧЕВА Уважаема г-жо Белчева, Съгласно чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. От друга страна разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от КТ определя, че на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Считаме, че ако работодателят е разрешил ползването на платен служебен отпуск, той няма основание да командирова работнико или служителя през същия период, поради обстоятелството, че за това време лицето е освободено от задълженията за изпълнение на трудовите задължения. Тъй като въпросът касае прилагането на Националната програма „Без свободен час в училище“, за информация по компетентност следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката.НС
2019-08-02 09:50:26 Може ли правилника за вътрешния трудов ред предприятието да омаловажи чл. 176, ал. 3 КТ работника сам да определи кога да ползва отложен и непознаван платен годишен отпуск за предходната календарна година. Димитър Илиев Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от КТ указва, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително – ал. 3 на чл. 176 от КТ. Разпоредбите са императивни и не могат да бъдат „омаловажени“ в правилника за вътрешния трудов ред. При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/
2010-08-30 10:03:41 Към днешна дата имам останал платен годишен отпуск за 2009г. в размер на 18 дни и за 2010г.- 20 дни.Въпросът ми е с новите промени в закона до кога мога да ползвам тези за 2010 и до кога тези за 2009г. и какъв остатък може да ми бъде прехвърлен след 31.12.2010? Благодаря предварително за отговора Диана Дидова Съгласно изменения чл. 176, ал. 1 от КТ /обн., ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г./, поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 10 работни дни, т. е. от отпуска за 2010 г. през 2011 г. може да бъде отложено ползването само на 10 дни от него. Съгласно § 3е от Преходните и заключителните разпоредби на КТ, неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва до 31 декември 2011 г. Поради това изразяваме мнение, че по-добре е да се ползва отпуска за 2010 г. и след това – този за минали години. КС NULL
Страница 5675 of 6864