| 2016-06-03 10:29:39 |
Служител е в неплатен отпуск от 01.09.2015 г. до 30.06.2016 г.
Въпросът ми е: има ли право на платен отпуск за времето, което се признава за трудов стаж от 01.09.2015г. до 13.10.2015г. и от 01.01.2016 г. до 12.02.2016 г. и трябва ли да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ при прекратяване на договора от 01.07.16 г. за посочените по-горе периоди. |
Иванка Мановска |
В чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Предвид горното, за периода на ползвания неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, на служителя се полага и платен годишен отпуск. МВ/
|
|
| 2016-06-20 12:13:33 |
Здравейте,
Майка пусна молба за неплатен отпуск по майчинство в размер на 11 месеца /пет от които са прехвърлени от бащата на детето/. В декларацията от бащата обаче пише, че работи в чужбина /не е ясно къде точно и по какъв тип правооношение/.
Има ли право майката на тези пет месеца отпуск, при положение че бащата не работи в България? Благодаря |
Диана Кирилова |
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. От разпоредбата е видно, че едно от изискванията за да може единия родител да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител е да работят по трудово правоотношение. След като бащата е на работа в чужбина, то сме на мнение, че майката не може да ползва този отпуск (на бащата) от до 5 месеца. ЯР/ |
|
| 2016-09-28 15:11:54 |
Преди година и половина се наложи да прекратим трудов договор поради пенсиониране на наша служителка. Тъй като е добър специалист я назначихме като технически сътрудник по ПМС66.
След месец поради освобождаване на изпълнител по ПМС преназначихме същата на длъжността изпълнител но запазихме % клас.Грешка ли е и как да я поправим.Същата работи 41г |
Стоянка Райчева |
Уважаема г-жо Райчева,
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.
От горното следва, че преназначаването на друга длъжност не води до промяна на получаваното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
ЛТ/
|
|
| 2016-11-03 18:50:53 |
Получих писмено съгласие на работодателя за платен отпуск по чл.169 от КТ.В наредбата чл.51,ал.1се посочва дните на заетост с учебни занятия и изпити.Имам ли право на 10 дена отпуск по чл.169 от КТ за подготовка за явяване на изпити при дистанционна форма на обучение? |
Елена Стефанова |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Отпускът може да се ползва както наведнъж така и на части, в зависимост от организацията на учебния процес, като размерът е 30 работни дни.
За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай.
Предвид изложеното считаме, че ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи във висше училище със съгласието на работодателя, може да ползва платен отпуск по реда на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ, в зависимост от това, за какви изпити става въпрос. МВ/
|
|
| 2016-11-23 17:19:41 |
Работя на ненормиран работен ден със 5 дни допълнителен отпуск. След края на работното време 18.00 ч. се прибирам в къщи. При аварийна ситуация се налага да работя от 21.00 до 24.00 ч. Трябва ли да ми се заплати положения извънреден труд? |
Радослав Тонев |
Уважаеми г-н Тонев,
Съгласно чл. 139а, ал. 7 КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Според нас обстоятелствата, описани в запитването, могат да доведат до неспазване на чл. 139а, ал. 6 КТ, съгласно който общата продължителност на работното време не може да нарушава установената непрекъсната минимална междудневна и седмична почивка. Контрол за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Инспекцията по труда. ЛТ/
|
|
| 2017-01-11 14:10:59 |
Моля да ми отговорите, 02.01.2017 г. работен или неработен ден е от гледна точка отчитането на труда на работещите на сменен режим и на работещите на ненормиран работен ден? Аналогично и за всички останали дни, утвърдени като работни, неприсъствени дни за 2017 г. съгласно чл. 154, ал. 2 и ал. 3 |
Росица Жечева |
В чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда са изрично посочени официалните празници в страната. В „Държавен вестник“, бр. 105 от 30.12.2016 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ). Създадена е нова ал. 2 в чл. 154 от КТ, съгласно която, когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Промяната влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Понятието „неприсъствени дни“ означава, че през тези дни работникът или служителят не присъства на работното си място и не извършва трудова дейност, т. е. тези дни са почивни.
Поради тази причина неприсъствените дни не се включват в общия брой работни дни през съответната календарна година.
Съгласно чл. 139а, ал. 7 от КТ, при ненормиран работен ден работата над редовното работно време в почивни (неприсъствени) и празнични дни се компенсира с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
В случаите, когато се налага работниците и служителите да полагат труд по време на неприсъствени дни, работодателят заплаща извънреден труд в размер не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни и 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време (чл. 262, т. 2 и 4 от КТ). СН/
|
|
| 2017-02-20 19:24:05 |
Здравейте, въпросът ми е следният: Трудоустроена съм и ползвам год.отпуск по чл.319 КТ-26дни .Във фирмата,в която работя по КТД се ползват 24дни. Имам ли право да ползвам тези допълнитерни 4дни. Благодаря! |
Стефка Веселинова |
Съгласно чл. 155, ал. 2 и 4 от Кодекса на труда (КТ), всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на ползване на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 20 работни дни. По-големи размери могат да се уговарят в колективен трудов договор.
Специалната разпоредба на чл. 319 от КТ предвижда, че работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, а не, както погрешно се смята, че трудоустроените имат право на 20 дни + 6 дни допълнително.
Тъй като платеният годишен отпуск по чл. 319 от КТ (26 дни) е в по-голям размер от този по КТД (24 дни), Вие имате правото на 26 дни платен годишен отпуск.
|
|
| 2010-01-25 21:06:06 |
Когато е сключено споразумение по чл. 107 от КТ /проведен конкурс/, но предстои промяна на основната заплата, как е правилно да се оформи документа, като: Допълнително споразумение към споразумение или по друг начин. Моля за разяснение, за което благодаря! |
Анонимен |
Съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Трудовото правоотношение възникнало от конкурс може да се изменя по реда на чл. 119 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2010-01-31 20:19:40 |
Кога се издава УП -3 и ако може да разясните малко повече / с по-обиконовенни думи/ кога и как се попълва. |
И.Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Попълването на удостоверенията утвърдени от Управителя на Националния осигурителен институт, включително и УП3 е от компетентност на Националния осигурителен институт. СС |
NULL |
| 2017-05-11 09:35:40 |
Работодателят въвежда лятно работно време със заповед, в която пише, че работното време е по график и служителите дават дежурства. По договор сме назначени на 5 дневна работна седмица, 8 часов работен ден. Въпросните дежурства са или в събота или неделя. Тъй като нямало финансова възможност да ни бъдат платени тези дежурства, щели да ни компенсират с 1 почивен ден за всяко дежурство. По този начин се получава 6 дневна работна седмица, след което ни дават 3 почивни дни като компенсация. Законно ли е това и трябва ли да бъдат платени тези дежурства, незавсимо, че са компенсирани след това с почивни дни. |
Иван Стефанов |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Според ал. 2 на чл. 2 от наредбата дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на КТ относно междудневната и междуседмичната почивка.
Времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя – чл. 4.
От запитването не става ясно какъв е характера на дежурството, поради което може да се приеме, че полагате извънреден труд в почивните си дни. Ако това е така, следва да Ви се заплаща извънреден труд по реда на чл. 262 - 264 от Кодекса на труда.
В чл. 152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Според чл.153, ал.4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е предвидено, че в случаите по чл. 153, ал. 4 от КТ, в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. За изясняване на случая можете да се обърнете за съдействие към съотвметната инспекция по труда.
|
|