Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-12-14 18:09:45 Здравейте! Аз съм учителка в ПГ. На 11.11.2015 претърпях злополука и ползват болнични 30 дни. След това поисках платен отпуск до края на календарната година от 14 дни, тъй като имам остатък от 17 дни. Отпуската ми бе отказана, защото учителите нямали право на платен отпуск в учебно време. На моето място е назначен заместник. Анета Нейчева Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. В ал. 5 на чл. 173 от КТ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Обстоятелството че по принцип учителите ползват платения си годишен отпуск по време на ваканциите на учениците не означава, че не могат да го ползват по друго време на годината, включително и в „учебно време”. МВ/
2016-06-03 11:12:52 Здравейте, когато едно лице е командировано, независимо дали в страната или в чужбина, и през времето на командировката има почивни дни (като събота и неделя, които са почивни за фирмата, която командирова служителя), или официални празници, полага ли се допълнително възнаграждение на командирования за тези дни? Благодаря! Юлия Илчева Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС), командироването се извършва въз основа на писмена заповед. В чл. 9, ал. 1 от наредбата е предвидено, че в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Според изричната разпоредба на чл. 2 от НКС, командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. В чл. 19, ал. 1 от НКС е предвидено, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. Според ал. 2 на чл. 19 от Наредбата на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Работодателят (командироващият) следва точно и ясно да определи с командировъчната заповед времетраенето на командировката през деня, от което ще следва и правото и размера на работника или служителя на дневни пари. Съгласно чл. 32, т. 3, б „а“ от НКС, командировъчните пари се изплащат срещу представяне на документ за платените пари за нощуване; размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия; утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката. Съгласно чл. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, с наредбата се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Съгласно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност, към които следва да се обърнете за отговор на част от поставения в запитването въпрос. ЯР/
2016-07-04 10:51:14 Въпрос относно изчисляване на заплата за май на служител, работил 22 дни (19 официални работни дни и 3 официални празнични) при сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане май- август: как се определя дневното възнаграждение, на базата на което се изчислява заплащането за официален празник? колко се начислява за работа на празника? Радослав Радушев Размерът на трудовото възнаграждение (месечно, дневно, часово) по трудовото правоотношение се уговаря между работника/служителя и работодателя при сключването на трудовия му договор. По отношение размера на трудово възнаграждение за работа през официалните празници, разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика за работното време, т. е. не се полага извънреден труд. В този случай лицето получава „двойна надница“, като се има предвид основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Работата на официален празник се отчита в часове. Отчитането на отработените часове се прави, като се проследява фактическата заетост пред 24-те часа между 00:00 часа и 24:00 часа на съответния календарен ден, обявен за официален празник. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане се прави сравнение между нормата работно време за периода и отработеното време от работника или служителя (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ – с увеличение не по-малко от 50 на сто.Окончателните изчисления се правят от работодателя. Ако работника/служителя счита, че правата му са нарушение, то може да сигнализира в съответната инспекция по труда. ЯР/
2016-07-20 16:55:16 На 01.06.2016 г. работодателят ми връчи двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, което влиза в сила от 02.06.2016 г.. Моля да ми отговорите на коя дата изтича срока на предизвестието ми. Благодаря! Енеза Ангелова Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от Кодекса на труда /КТ/. В чл. 326, ал. 4 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. В чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. За дата на прекратяване на трудовия договор се вписва деня, следващ деня, в който лицето е било на работа и от следващият ден (считано от ...) страните вече не са в трудово правоотношение. Последният работен ден се включва в трудовия стаж на работника или служителя.МВ/
2016-08-24 17:48:10 zdraveite kazvam se tinka georgieva rabotq v aleksandrovska bolnica v o4na klinika operacionen blok kato sanitar.postoqno sum na razpolojenie poneje tam sum sama i postoqno mi se otkazva otposka kakvo moka da na pravq nqma ak da izdurja na tova polojenie kak da postupq tinka georgieva В чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено заявление до работодателя, в която се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Разпоредбата на чл. 176 от КТ регламентира отлагането на ползването на платения годишен отпуск. Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието начл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В ал. 2 на чл. 176 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Според чл. 176, ал. 3 от КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. За съдействие за изясняване на случая се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/
2016-09-28 16:04:48 Когато работодателят желае да изплаща заплатите на две плащания през месеца следващ месеца на отработването необходимо ли е на всички работници да се изплащат еднакви суми всеки месец или може да се променят според желанието на работниците. Може ли едното плащане да става в брой, а другото по банкова сметка. Иванка Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Цитираната законова разпоредба установява периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение. Тя предвижда изплащане на възнаграждението на два пъти, като допуска уговаряне и на друга периодичност (интервали) на изплащане. Периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е елемент от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ). Разпоредбата не установява определен процент, което означава че страните по трудовото правоотношение могат да го договарят. Съгласно чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От цитираната законова разпоредба е видно, че когато трудовото възнаграждение се изплаща на работника или служителя са възможни три хипотези: “по ведомост”, “срещу разписка” и по банков път. В първите два случая плащането е в брой, а в третия – безкасово. При безкасовото плащане е необходимо писмено искане на работника или служителя, в което той посочва банката. От това следва, че само по писмено искане на работника/служителя преводът на трудовото му възнаграждение може да се извършва безкасово. Считаме, че няма пречка по договаряне между страните по трудовото правоотношение да са определят комбинарани начини на изплащане на трудовото възнаграждение – част – в брой и друга част – безкасово. В случай че редът и начинът за изплащане на работната заплата са включени във Вътрешните правила за работната заплата (чл. 22, ал. 4, т. 8 НСОРЗ), то работодателят е длъжен да се съобразява с тях. ЛТ/
2016-11-23 17:22:49 От 01.10.2016г. съм назначен на работа със ненормиран работен ден. Колко дни допълнителен отпуск имам право да получа до края на календарната 2016 г. Радослав Тонев Уважаеми г-н Тонев, Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден, установен по съответния ред (чл. 139а КТ). Всеки работник или служител, за чиято длъжност е установен ненормиран работен ден и която е включена в списъка на длъжностите, определен със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ), има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 5 работни дни. При определяне размера на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ при постъпване на работа през календарната година се прилага принципът на пропорционалност.ЛТ/
2017-01-26 16:27:25 На работник от обсужващия персонал е отпусната пенсия при условията за втора категория труд без да е прекратено трудовото му правоотношение. Същият желае да бъде освободен от заеманата длъжност - "общ работник" на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ и съответно да му се изплати обезщетение при пенсиониране по чл.222, ал.3. Има ли право на обезщетение, след като лицето няма необходимия осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Митра Христова Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Ако работникът или служителят отговаря на изискването на разпоредбата – към момента на прекратяване на трудовия договор да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Без значение е при коя категория труд той е придобил това право. МВ/
2010-01-07 13:53:57 Има ли конфликт на интереси в случаи в които председателя на синдикална организация е и икономически директор в заведението. Чии интереси би защитил Радостин Павлов Ограничение за икономическият директор в заведението да бъде и председател на синдикалната организация в предприятието може да бъде предвидено в устава на съответната синдикална организация. МВ/ NULL
2017-02-20 19:40:55 Здравейте, мога ли да да получавам пенсия за инвалидност- 60% и да получавам заплата в случай че работя? Жанета Желева Уважаема госпожо Желева, Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа–от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. Пенсиите за инвалидност се спират, когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд. Трудовото възнаграждение от друга страна е дължимо на работника за определен период от време по конкретно трудово правоотношение. Видно от това, няма правна пречка едно лице да получава пенсия за инвалидност (предвид настъпила пълна или частична загуба на работоспособността) и заплата (предвид наличието на трудово правоотношение)./ КА/
Страница 5695 of 6864