| 2019-02-22 09:41:07 |
Здравейте!
При прекратяване на трудов договор, работодателят длъжен ли е да впише в заповедта дължимите суми от неизплатени заплати (в моя случай са за 6 месеца)?
Има ли законов срок, в който той е длъжен да изплати тези суми? |
Ирена Григорова |
Уважаема госпожо Григорова, Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ трудовия договор винаги се прекратява писмено. Според чл. 128а, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Актът (заповедта) за прекратяване на трудовия договор задължително се връчва лично на работника или служителя и се подписва и от двете страни по трудовото правоотношение. В законодателството няма предвидено изискване в актът (заповедта) за прекратяване на трудовия договор работодателят да отрази размера на дължимите и неизплатени трудови възнаграждения. Следва да се отбележи, че неизплатените трудови възнаграждения се изплащат от работодателя заедно със законната лихва (чл. 245, ал. 2 от КТ). Ако работодателят не е изплатил дължими заплати при прекратяване на трудовото правоотношение, работника или служителя може да сезира органите на Инспекцията по труда, които да издадат задължително предписание на работодателя по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. В чл. 404, ал. 6 от КТ е предвидено, че копие от влязло в сила предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане. Съгласно чл. 417, т. 8 във вр. с чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) влезлите в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения са основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, поради което работникът или служителят може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист за дължимите суми. БД |
|
| 2019-03-20 18:01:37 |
Здравейте! Във връзка с чл.21 ал.2 от НСОРЗ, имам следния въпрос:
Ако в месеца на увеличение на работната заплата на даден служител, той има два дни ПГО по реда на чл.177 от КТ, но с различни месеци за бази, следва ли да му изплатим добавка и за двата дни? |
Дияна Зайкова |
Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда /КТ/ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата регламентира правило за изчисляване на възнаграждението по време на отпуск. Следва да се има предвид и чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Следователно добавката коригира базата от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск, тъй като увеличението е осъществено в месеца, през който работникът или служителят е започнал ползването на отпуска, а базата за изчисляване е предходния месец, в който работникът или служителят има отработени най-малко 10 работни дни. Посочената разпоредба се прилага за периода, през който се ползва платения годишен отпуск, включително и когато периода обхваща два или повече календарни месеца. В тези случаи добавката по чл. 21, ал.2 от наредбата се изплаща за месеца, за който се отнася увеличението на заплатите. МВ/ |
|
| 2019-04-12 11:39:03 |
Здравейте, бих искала да попитам:
Физическо лице наето по Граждански договор има ли право на дневни пари за командировка, свързана с дейността на Възложителя (бюджетна организация). |
Детелина Христова |
Уважаема госпожо Христова, Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. С чл. 215 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредба за командировките в страната (НКС) или Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. По наше мнение, след като няма пречка да бъдат командировани лица, които нямат договорни отношения с предприятието, то би следвало да могат да бъдат командировани и лица, работещи по граждански договор с предприятието, включително с право на дневни пари. БД |
|
| 2019-05-16 10:13:58 |
Работя като портиер на12часа/пенсионер/Имам ли право на допълнително възнаграждение извън нормалните8.30часа и празнични ,почивни и нощни дежулства.назначен сам на мин.раб.зарлата-560лв. |
Атанас джоров |
Сумираното изчисляване на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Поради обстоятелството, че изчисляването на отработеното време се прави за целия период, за който е въведено сумираното изчисляване на работното време, по наше мнение заплащането на всички часове извънреден труд през този период се извършва с увеличението по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ в края на отчетния период. В чл. 264.от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т. 3 от КТ. МВ/ |
|
| 2019-06-14 17:49:25 |
Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и при ранно пенсиониране достатъчно основание ли е за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 или е необходимо да си подадеш молбата в пенсионен отдел. Например, ако имаш право на ранно пенсиониране но искаш да бъдеш на борсата и няма да се пенсионираш имаш ли право на това обезщ. |
Николинка Борисова |
Уважаема госпожо Борисова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. С чл. 222, ал. 4 от КТ е уредено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По реда на чл. 68а от КСО, лицата, които имат необходимия осигурителен стаж за пенсиониране по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират за осигурителен стаж и възраст с пенсия в намален размер до една година по-рано от възрастта им за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Предвид гореизложеното, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение отговаряте на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във връзка с ал. 3 от КТ. КА |
|
| 2010-08-21 14:57:31 |
Лицето работи по втори трудов договор на 4 часа по чл.111 от КТ.Основният трудов договор е за 8 часа.Полага ли се клас за трудов стаж и проф.опит по втория договор? |
Камелия Янева |
На основание чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. КС |
NULL |
| 2010-08-30 11:23:21 |
Работя 8ч. по основен трудов договор. - Мога ли да сключа втори ТД по чл.114 за 80 ч. в месеца? - Ще работя като консултант и не е необходимо да бъда във фирмата. Мястото на работа може ли да не се определя по Втория ТД. |
Радостина Чанева |
Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва за работа през определени дни от месеца. Както е видно от разпоредбата, трудовият договор се сключва за работа през определени дни от месеца, като следва да се посочат и дните, в които лицето ще изпълнява трудовите си задължения. Няма пречка за тези дни да се уговори и броят на часовете – 4 ч. 5ч. и т. н.. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя, но следва да се има предвид, че работната седмица е петдневна и следва да се осигурят междудневните и междуседмични почивки. МВ/ |
NULL |
| 2019-10-31 10:03:50 |
Наша асистентка-/ висше училище сме/ предостави документ - УП-3, че в периода 2012 до 2015 г. е била редовен докторант. В този период няма трудов договор с работодател. Следва ли времето за редовна докторантоура да зачета за трудов и осигурителен стаж |
Ирина Стойнова |
Уважаема госпожо Стойнова, Кодексът на труда (КТ) регламентира случаите, при които се зачита трудов стаж. Принципът е че за трудов стаж се признава времето, през което е съществувало трудово правоотношение. Съгласно чл. 354, ал.1, т. 8 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаи, установени от Министерския съвет. С текста на чл. 10 от Разпореждане № 224 на Бюрото на Министерския съвет от 23 октомври 1973 г. за материални стимули за българските аспиранти (обн., ДВ, бр. 89 от 1973 г.) е регламентирано, че времето, прекарано в редовна аспирантура се признава за стаж по специалността, съгласно Кодекса на труда. Това разпореждане не е отменено. Ето защо, от датата на влизане в сила на РБМС № 224 от 1973 г. и понастоящем времето на редовна докторантура (аспирантура) се признава за трудов стаж по смисъла на КТ. При нужда този период се доказва с документ от научната организация, удостоверяващ времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура). Обръщаме внимание, че времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура), не се признава при начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит тъй като в случая не е съществувало трудово правоотношение, т.е. стажът е признат по силата на нормативен акт, а не на база действително положен труд по трудово правоотношение. Работодателят може да уреди този въпрос във вътрешните правила за работната заплата в предприятието, където да е предвидено, че работодателят признава целия придобит трудов стаж за професионален опит. Времето на докторантурата не се зачита за осигурителен стаж, освен ако лицето не е работило по трудово правоотношение през същия период. Следва да се отбележи, че в Кодекса за социално осигуряване (КСО) са предвидени възможности за така нареченото „закупуване” на осигурителен стаж за времето на обучение за завършено висше или полувисше образование, както и за времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“. Тези възможности са регламентирани с чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО, а по-детайлно в чл. 45 и 45а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Времето, за което са внесени осигурителни вноски, се зачита за осигурителен стаж от трета категория и „закупеният” стаж може да се ползва само при пенсиониране. За повече информация по този въпрос можете да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. БД |
|
| 2010-09-23 14:52:34 |
Какво става с въпроса ми от 25.08.2010г.Много ми е спешен вашият компетентен отговор.Благодаря. |
Галина Георгиева |
На посочената дата, в рубрика "Трудово право на Република България" няма зададен от Вас въпрос. Можете да зададете въпроса си отново. |
NULL |
| 2020-01-07 09:09:33 |
Здравейте! Пиша с молба за съдействие.
Във фирмата, в която работя работодателят ни е установил сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване ни се налага със заповед, в която се упоменава начална дата и крайна дата на периода на отчитане. Към заповедта се прилага график за работа за периода на отчитането. Стандартно работим по график понеделник – неделя, 8 часови дневни смени, съобразени със законодателно установите изисквания за почивки между смените и максимално допустимите работни часове. Въпросите ми в тази връзка:
1. Има ли право работодателят да предоставя почивка за хранене, която не е част от работното време и е за сметка на служителя при работни часове по-малко от 8 часа?
Например : В нашата ситуация почивките за хранене се предоставят по следния начин – за работни часове под 5 часа работодателят не приспада от присъственото време почивка за хранене, когато такава разбира се не е ползвана/изискана от служителя; за работни часове от 5 часа до 6:59 ч. се приспада почивка за хранене от 45 минути; за работни часове над 7 часа се приспада почивка за хранене от 1 час. Въпросът ми е това законно ли е?
2. Как е редно работодателят да променя работният график, когато се налага това и как е законно ние като служители да бъдем информирани за промяната? Задължен ли е работодателят да ни информира писмено срещу подпис например?
Предварително Ви благодаря!
|
Станислава Пенева |
Уважаема г-жо Пенева,
В разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време (чл. 151, ал. 2 от КТ). Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. В тази връзка времето за ползване на почивки, съобразно организацията на работата в предприятието, се определя в ПВТР. Когато от работодателя е въведено сумирано изчисляване на работното време е необходимо да се утвърдят поименни графици за работа за периода, за който е установено. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от НРВПО през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Считаме, че работодателят следва да определи в Правилника за вътрешния трудов ред начина на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици, като се съобрази с особеностите на дейността в предприятието и след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. По наше мнение всяка форма на предоставяне на информацията, която осигурява възможност работниците и служителите да са запознати своевременно с поименните графици е възможно да се приеме за надлежно информиране на работниците и служителите.НС
|
|